За мен църковната камбана е символ на отваряне на душата за човешко добротворство, а българското хоро – на устрема да сме в единна стъпка, и млади, и стари, здраво хванати за ръце
Роден е на 13 юни 1974 година в град Петрич. На 17 години се изявява като един от най-добрите изпълнители в страната на създадените през 1956 година гръцки песни от Микис Теодоракис, но става известен през 1994 година на фестивала „Пирин фолк” в град Сандански. От 1996 до 2000 година създава фондация „На децата – с любов” и по това време прави над 300 благотворителни концерта, дарявайки на децата всички събрани средства. Неговата концертна дейност с танцова формация „Пирина” продължава и до днес. Пял е за българската общност в Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, Израел, Молвода и Украйна. Той е фолклорна звезда и в Северна Македония, където негови песни са избирани на първите мяста в класациите на Македонското радио и телевизия. Албумите му „Сиромах си останах”, „Мъжка молитва” и „Едно мало дете” са емблематични за творчеството му и днес. В последния албум са включени и дуетни изпълнения с Любка Рондова и Костадин Гугов. Със своя екип Илия Луков организира Общобългарския младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, който и сега подготвя в Каварна. Едно от най-красивите неща, които сме наблюдавали, е реализираната от Илия Луков идея на д-р Ана Караангелова за „Най-дългото българско хоро”, което и днес приобщава хора от цял свят. Тогава неговата основна цел е била единение на нацията навсякъде по света.
Богата е благотворителната му дейност за спасяване на български храмове у нас и в чужбина. Дарява 250-килограмова камбана на храма в Кръстова гора, спасява черквата „Св. Константин и Елена” в Одрин и други. Мечтата му е да види България като истински духовен център, за който говорят духовни учители и водачи.
– Откъде идва родословният ти корен? Роден си в Петрич, но обръщайки се назад във времето, за кои от дедите ти са разказвали твоитебаби, дядовци и родителите ти. Съжаляваш ли за неизречени думи към близките ти хора, които си отидоха от този свят?
– Родът ми по майчина линия, Гавалюгови, е от село Старчища, Егейска Македония, или днешният град Перитори в Северна Гърция. Прадедите ми са били строители и са построили училище в селото. Били са и борци за независима българска християнска църква. Прапрадядо ми Никола по майчина линия бил добър търговец на риба, но останал вдовец и взел жената на Стоян войвода, която също останала вдовица. Казал й: „Ти ще гледаш децата, аз ще давам парите”, и успява да изучи и петте деца. Неговият син Иван е бил комита и съратник на Гоце Делчев, когото е приемал в дома си. След смъртта на Гоце прадядо ми Иван бяга в Молдова, в гр. Фалещи, където преживява гладомора, но успява да се спаси в Румъния. Може би тази родова памет ме води при бесарабските българи в Молдова и Украйна, където имам много концерти през годините. Другото продължение на родовата майчина линия е свързано с християнството и десетките благотворителни концерти при поставянето на камбани в български православни храмове в България и не само. Майка ми Здравка е родена в село Мосомище, а аз съм кръстен на дядо Илия, който е бил женен за баба Ката. Родът ми по бащина линия е от с. Игралище, община Сандански. Там са родени дядо Вангел и баба Стоя и там са ме водили като малък, докато беше жив татко Димитър, но ясни спомени нямам. По-късно съдбата ме изпрати граничар на заставата над това бащино селце и там се усещах като пазител на рода. Богатство е човек да знае рода си и да го почита. С благодарност споменавам моите баби и дядовци и разказвам на моите деца историите, които съм научил, и които продължавам да изследвам, защото е важно всеки да си знае корена и да му отдава нужната почит.
Относно въпроса дали съжалявам за неизречени думи към мои близки, които вече не са сред нас – не, няма за какво да съжалявам, просто скланям мълчаливо глава и си спомням с обич за тях…
– Кои черти си наследил от дедите си и има ли в рода ви певци? Как продължи образованието си?
– И в майчиния, и в бащиния род всички пееха и се събираха по празници. Спомням си вуйчовците, които бяха музиканти в селото. Явно съм прихванал и от двата рода по нещичко, за да поема по пътя на музиката.
Завърших “Теливизионна и кинорежисура“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, което ми помага в сегашната ми дейност и при заснемане на клипове по моите песни. Имам идея да направя и документален филм за моя родословен корен.
– Твоята сценична звезда изгря на „Пирин фолк”1994 година. Още като войник спечели наградата на публиката с песента „Сиромах си бех” по музика и текст на Валентин Пензов. Изпя тази песен, сякаш е създадена само за твоята съдба. Оттогава журналистите не престават да говорят за теб. Каква е ролята на” Пирин фолк” за певческата ти кариера?
– Да, фестивалът „Пирин фолк“ е като трамплин в моята музикална кариера. През 1994 г. с песента „Сиромах си бех“ спечелих ІІІ награда на журито. През 1995 г. публиката ми присъди І място за песента „Беден сирак“, а през 1996 г. песента „Мъжка молитва“ зае първите места в класирането на журито и в избора за песен на публиката. Всяка песен изпявам от сърце и се старая да я представя така, че да докосне публиката.
– Кой ти подаде ръка тогава и кои бяха твоите учители през годините? С какво ти помогна Ванга?
– Учил съм се от дете от роднините ми, а по-късно, когато поех този път, попивах знания и умения от много хора: от Костадин Гугов, от Любка Рондова. В този период съдбата ме срещна с Ана Караангелова и с баба Ванга. Благодарен съм и на двете. Едната изгради в мен дисциплинирания творец, другата ми помогна да изчистя гласните си струни с лечебни рецепти от билки. Винаги ще съм признателен на баба Ванга, затова й посветих песен.
– Каква е ролята на Ана Караангелова в живота ти?
– Важна и значима е ролята на Ана Караангелова в живота ми. Тя ми даде увереността да поема самостоятелно по творческия път и да си повярвам, че мога да успея, като се трудя неуморно и съм взискателен към себе си. Благодарение на нея подехме много инициативи в онези години: това бяха благотворителни концерти за децата на загинали полицаи; благотворителни кампании за сирачетата в България; десетки дарени камбани за български храмове и зад граница – в Одрин, Атина, Голо бърдо /Албания/. През 2000 г. в историческата източноправославна обител Кръстова гора направихме концерт-молитва за България, в който участваха около 30 000 души от 24 религиозни общности. След концерта-молитва се окачи 250-килограмова камбана на църквата „Покров на Пресвета Богородица“, а цялата планина бе огряна от хилядите свещи на дошлите да се помолят миряни.
През 2004 г. с г-жа Караангелова създохме единствения по рода си Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“ в гр. Каварна, който продължава и до днес. Тази година съборът ще е от 26 до 28 май. По-голяма част от участниците в събора са българчета от Молдова, от Западните покрайнини. Младите участници показват съхранените от предците им български народните песни и хора. По време на първия Общобългарски събор 2004 година се роди идеята за „Най-дългото хоро“, наблюдавайки играещите участници, уловени ръка за ръка, рамо до рамо да танцуват в единна стъпка българския танц. „Най-дългото хоро на света“ се проведе през 2005 година на 2 май – втория ден на Великден, в което се включиха 11 961 любители и професионалисти, които в продължение на час и половина танцуваха българско хоро на площад „Александър Невски“, наблюдавани от многохилядна публика. Благодарение на това грандиозно събитие започва истинското възраждане на народните български танци, към които имат изключителен интерес и българи, и чужденци. Почти във всеки град има създадени клубове по народни танци, а в последно време се радваме и на сформирани танцови групи и в чужбина. Българското хоро е с мощна, обединителна сила. То е неразривната връзка между млади и стари, между българите, пръснати по цялата Земя и тези, които са останали да живеят в България. Хорото е символ на безкраен процес на развитие, на съхранена българска памет, на уникална ритмика и многообразие.
– Защо избра фолклора за своя съдба и защо превърна в мисия събирането, съхраняването и разпространението на старата българска народна песен?
– Израснал съм с народната песен, тя винаги е била моя вътрешна сила, без да осъзнавам докрай това на млади години. Сега, събирайки стари текстове, откривайки историите за тяхното написване, все повече осъзнавам, че народната песен носи историческа истина, отразява бита на българския народ по онова време. Нашите предци са били мъдри хора и са съхранявали чрез песните всяко послание, което са искали да се предаде на поколенията след тях. Тази мъдрост и сила искам да съхраня в автентичен вид като текст. Дори и да се е загубила мелодията през годините, се старая да възродя такива стари песни, заради тяхната словесна сила с българска история.
– Имаше един период в живота ти, когато беше по-близо до Любка Рондова. Какво ти даде тя и ти какво даде на нея?
– О, това бе за мен период на творчески заряд и период на поемане на знания и умения от по-знаещи и можещи от мен хора в народното пеене. Не само с Любка Рондова и с Костадин Гугов, лека им пръст и на двамата, имахме много съвместни концерти и изпълнения. Да, с Любка периодът на общ творчески път бе по-дълъг. Изключителна личност бе Любка! С висок дух, с тънко чувство за хумор, силен характер, много знаещ и добър човек, с невероятна воля, който ме научи на много песни и ми разказа много истории. Имаме много записани дуетни песни с нея. Изключително съм щастлив и признателен, че съдбата е била благосклонна към мен и ме е дарила с възможността да попивам от такива колоси в българското народно пеене.
– Кога реши да се посветиш на откриването на нови таланти и какви успехи имаш до този момент?
– Още с първия Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“ осъзнах колко много талантливи българчета имаме, които са малки бисерчета. Такива дечица винаги съм подкрепял, защото талантът трябва да се покаже, да се види, да грейне. За мен успехът е в това да окуража младия талант, да му дам възможност да запише свои песни, да му помогна да поеме самостоятелно своя път… Това ме прави щастлив!
– Защо избра българите в Албания и какво искаш да им дадеш с всичко, което правиш за тях?
– Това са нашите братя и сестри, носят българка кръв, пазят нашенските песни и обичаи, просто така са се стекли историческите събития, че те остават да живеят в Албания. Милея за тези български души, защото те не са изгубили своя корен и се вълнуват, като чуят българска песен. И в това е смисълът на моята концертна дейност в Албания – да се подхранва духа и да се отваря сърцето с песента и хорáта.
– Всяка година през месец май правиш концерти за българите в Молдова, Украйна и къде другаде? Стигат ли ти сили и средства за всички инициативи, които имаш?
– Старая се да правя всяка година концерти за бесарабските българи, но невинаги се получава по различни причини. Бесарабските българи пазят много от българските народни песни в най-чист вид. Те и днес спазват традиции и обичаи, както са ги запомнили от техните родители и деди. Винаги съм се изумявал на тяхното родолюбие и стремеж да съхранят българското. Милеят за България и тези, които имат възможност, идват у нас да учат и да продължат живота си тук.
– Кои са важните музикални фестивали и събори за теб и на кои държиш днес?
– Споменах по-горе за Общобългарския младежки фолклорен фестивал „С България в сърцето“, който се организира всяка година в гр. Каварна съвместно с местната общинска администрация. Това е един от важните фестивали за мен. Започнахме да осъществяваме фолклорни изяви с местни таланти както в България, така и в чужбина. Важното е младите хора да се привличат към фолклора на България и да им се предават нашенските песни, обичаи, танцови ритми, за да е жив коренът ни и да ни има.
– Как работиш с творците и изпълнителите в Северна Македония? Влияе ли ви политиката?
– В музиката, в творческия процес не би трябвало да има политика. С уважение и добро взаимодействие работя с колегите от Северна Македония. Подкрепяме се, помагаме си, творим заедно, споделяме си идеи и това е най-прекрасното и най-нормалното общуване между творци.
– Кога започна да твориш сам песни?
– Имам доста авторски песни. Отдавна започнах да композирам музиката на част от моите песни. Вдъхновен ли съм от текста на песента, независимо дали е народен или авторски, музиката сама си идва и зазвучава в мен. Не ми дава мира, докато не се излее цялата, а после се аранжира и така се ражда новата песен.
-Ти си многодетен баща. Женен си за бесарабска българка – Наталия, как се запознахте? Разкажи за нейния път към теб, за децата си и какво искаш да научат, наблюдавайки твоя начин на мислене и на живот?
– Да, благодарен съм на Вселената, че ме срещна с моята любов Наталия. Тя беше студентка в София. Срещнахме се на мое участие, запознахме се, открихме се като сродни души и любовта пламна. Щастливи сме с трите дечица, които ни се родиха. Сега се радвам на многочленното си семейство. Децата са богатство. Бих искал да се формират като стойностни личности, да са добри човеци, да ценят българското, да знаят историята ни, да растат устремени към знания и умения, за да откриват своите силни страни и да успяват. Трудно е времето, в което живеем, и е важно с личния си пример да показваме правилния път на децата, но най-важното е с обич да ги възпитаваме и да ги насочваме в правилната посока, без да отнемаме правото на личния им избор.
– Занимаваш се с благотворителност, потребност ли е за теб да искаш да даваш. Търсиш ли отплата за всичко, което правиш и което ти се случва?
– Благотворителността е начинът, по който показваш на хората своята съпричастност и подкрепа. В много такива инициативи се включих, но все по-трудно се осъществяват, за съжаление. Българинът е състрадателен, отваря сърцето си за болката на другия, но живее трудно, бедно, почти на прага на оцеляването… Човек, когато прави благотворителна кампания, не би трябвало да търси отплата, защото в същността си благотворителността е естественият израз на любов и хуманност към човека.
– Какви символи за теб са черковната камбана и дългото българско хоро?
– За мен камбаната е призив към Бога, отваряне на душата човешка за добротворство, смирение, хармония, единение с божественото… Камбанният звън е целебен. Вълнуващ е отекващият в безкрая звън, разнасящ тържествена празничност и напомнящ ни за силата на вярата… А нашето българско хоро за мен е символ на единението, на движението на живота с неговия си ритъм, на силата на родовия корен, на устрема да сме в единна стъпка, хванати здраво ръка за ръка, в една посока, млади и стари, в единна цел…
– Какво днес те връща в родния ти край и кое ти е най-мило в него?
– Всичко ми е мило в родния край. Там е минало детството ми, там имам спомени, там съм усетил волността на младостта, свободата на избора, силата на земята и нейната благодат… Там е милата ми майчица, вече на преклонна възраст, която ни посреща и изпраща… Всичко родно ми е скъпо и свидно, милея си за родния край, защото от там е тръгнала моята житейска пътека.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
