25 ветерани – служили в бившето ракетно поделение в Самоков, от наборите 1942, 1943 и 1944 година, завършили военната си служба през 1964 година, се събраха на среща в казармата. Както и при другите 10 срещи на наборите, и тази бе осъществена от Илия Гърчев от Мелник. Той самият е служил в това време като шофьор на радиосигнална кола, а в Мелник и из Пиринско е известен с гостоприемството си и със забележителната си кръчма. Работил е в Киноцентъра в София, другарувал е с Джоко Росич и други наши и чужди актьори. Домът му в Мелник е превърнат в своеобразен музей, в който място заема и киното, за което много години в Мелник се е грижил баща му.
Началото на юбилейното събитие бе пред портала на поделението. Последва вълнуваща разходка край сградите, по плацовете, които обаче навяваха само тъга, обхванати от разрушителните сили на времето.
Някои от наборите дойдоха със съпругите си и други членове на семейството си. Скъп гост беше дъщерята на командира на бившите ракетчици капитан Димовски – Теменужка, която бе придружена от двама от внуците му. Почитта към своя командир, вече покойник, побелелите мъже изразиха с плакат с надпис: „Тук капитан Димовски каляваше мъже!”.
След време на мили воински спомени последва кратка разходка из стария и нов Самоков, а малко по-късно групата се установи в заведението, където празнуват при всяка своя среща.
Тук нещата постепенно поеха към весела част. Организаторът Илия Гърчев се бе погрижил да помогне за това с близо 20 литра мелнишко еликсирно вино. Женската част от присъстващите пък се бе постарала с майсторски разточени баници и други лакомства, като тук отличието грабна Македонка, съпругата на Илия Гърчев. Нещата постепенно килнаха към песни и поетични изяви, а най-активни се оказаха Христо Ядков от Радуил, Боян Карадачки от Симитли, Иван Борисов от Бояна, Кирил Стоянов от Земен, Петър Димитров от Драгичево, Роман Петров от Кюстендил.
На финала, с просълзени очи, всички си обещаха среща догодина по същото време. А и по-нататък – пак!
БОРИС САНДАНСКИ
