Сондата „Акацуки“ откри възможни следи от съществуването на микроби в гъстите сярно киселинни облаци в горните атмосферни слоеве на Венера, където съществуват максимално благоприятни условия за наличието на живот. Това заявяват американски учени в статия, публикувана от списание Astrobiology, предаде БГНЕС.
„Венера остава потенциално обитаема в течение на най-малко 2 милиарда години след образуването си, което е много повече, отколкото водата е съществувала на Марс, където днес търсим живот. По тази причина можем да говорим, че животът е можел да възникне на Венера и да се адаптира към новите условия“, заяви Санджай Лимайе от университета на щата Уисконсин в Медисън.
Венера, въпреки сходните със Земята условия за формиране, коренно се отличава от нашата планета по своя външен облик. Атмосферата на „Утринната звезда“ е нажежена до 462 градуса по Целзий, на нея няма вода. Нейната повърхност е покрита с вулкани, а атмосферата се състои от въглероден диоксид и сярна киселина. За момента сред учените няма единодушие, как Венера е успяла да се лиши от своите водни запаси и да се превърне в гигантски парник.
Но не всички астрономи смятат, че Венера е напълно безжизнена. Леонид Ксанфомалити, известен планетолог от Института за космически изследвания на РАН, отдавна смята, че на втората планета от Слънчевата система има многоклетъчни форми на живот. Той твърди, че те могат да се видят на снимките на съветските сонди от серията „Венера“.
Останалите учени не са съгласни с него, отбелязвайки, че тези „насекоми“ са създадени от артефакти в методиката на обработка на снимките. Санджай Лимайе и неговите колеги смятат, че животът на Венера не трябва да търси на повърхността на тази планета, където условията са много сурови, а на голяма височина, в горните слоеве на атмосферата.
