Много хора смятат, че няма по-лошо нещо в един брак или връзка от изневярата.
Може и така да е, но само при едно условие: ако отношенията извън това по принцип са добри. Ако преди да се стигне до изневяра е имало любов, равнопоставеност, усещане за обща цел, ако е имало добри спомени, хубави моменти, ако ежедневието не е изобилствало от кавги, драми и токсичност… Тогава изневярата наистина представлява драматично предателство!
Но, нека сме честни – има множество връзки и бракове, които са брутални и много нещастни и без да съдържат елемента на изневярата.
Ето и тезата на този текст: изневярата не е най-лошото нещо, което може да се случи в рамките на брачните или съжителствените отношения.
Защото при изневярата нещата са ясни: малко или много има криза на връзката, което все пак съдържа в себе си възможност отношенията да бъдат преобърнати чрез съответното обсъждане, разкаяние, съжаление или решаване на проблема, причинил изневярата. Или пък не. Тогава е наистина разумано да последва окончателна раздяла. Изневярата може да представлява и широко отваряне на очите за истинските желания и нужди на другия, за неспособността му да бъде верен, за това, че е престанал да обича или аларма за сериозни личностни проблеми…
Но има и бракове, в които отношенията са такива, че изневярата изглежда като детска игра в сравнение с тях. Не вярвате?
Ето три неща във връзките, които са много по-отвратителни и непростими от изневярата. И въпреки това често се „замитат под килима“…
Физическо и психическо насилие
Насилието – физическо и/или психическо е широко разпространено в много връзки. И масово хората го подценяват: те са склонни да извинят човека до себе си, че е изгубил контрол над своите емоции, заради момент на гняв!
Защото човекът, който използва физическо или психическо насилие, често изпада в обяснение и извинение за своя гняв… Но всъщност хората, които стигат до насилие, никога не са съвсем „извън контрол“. Те просто разчитат, че ще приемете тяхното поведение и ще ги извините. Обикновено приемат, че е лесно да ви заблуждават, че няма кой да ви подкрепи, че не искате или нямате сили да ги напуснете, че никога няма да отвърнете на гадорията им…
Тези хора не само не ви обичат, ами и никога всъщност не са се отнасяли с вас като с човешко същество.
Сравнено с изневярата, психическото и физическото насилие е в пъти по-голям проблем в една връзка. И не може да бъде толерирано!
Нещо повече – физическото насилие може да бъде фатално. И колкото по-дълго останете с насилник, толкова по-жесток ще стане той.
Регулярно игнориране
При здравите връзки и двамата работят по общи цели, обръщат си внимание и споделят както радостите, така и трудностите. Но има и отношения, при които единият човек носи по-голямата отговорност за връзката и получава игнориране от другия. Не само, че неговите усилия не се забелязват, но и се отнасят към него като към даденост.
Този тип брачни отношения са по-трудни за понасяне дори от отношения, в които се е настанила изневярата. Защото ако усилията, които се полагат, никога не са забелязани, човекът, който ги полага, изпада в спиралата на безкрайното саморазрушение.
Или започва да се държи драматично, опитвайки се да привлече вниманието, но винаги това приключва с разочарование. Или пък започва да се чувства „некомпетентен“, да се съмнява в себе си, че „не е достатъчно добър“ и самочувствието му става все по-ниско. Докато приеме, че е нормално към него да се държат надменно или дистанцирано.
Този вид отношения са истинско мъчение за единия човек. Продължението на такава връзка причинява повече и повече мъка и усещане, че единият е само инструмент, от който другият може да се отърве, когато няма вече нужда.
Напуснете, няма смисъл да оставате в отношения, в които усилията и делата ви не са виждани, разпознавани и оценявани!
Хронично омаловажаване и потискане
Браковете или връзките, в които единия партньор потиска другия, са силно токсични. Най-лошото е, че това често остава неосъзнат начин на свързване.
Понякога, за да го осъзнаеш, трябва да се върнеш малко назад и да се запиташ:
Каква беше целта ти, когато се обвърза с този партньор?
Не беше ли целта, в широк смисъл, да намериш някого, с когото да „споделяш радости и мъки“… да намериш човек, който ще ти помогне да живееш по-добре, отколкото ако си сам.
И така двама души са заедно, за да си помагат, да си подават ръка един на друг, да изразяват възхищението си един от друг и да се приемат един друг по позитивен начин, така че да имат мотивация да синхронизират и остатъка от своя бит и живот.
Но ако единият никога не показва своето възхищение, признание или позитивно въздействие, а вместо това потиска и създава тревожност и мъка, тогава е ясно: това е грешният човек!
Тогава връзката се изопачава: оказва се, че за да си с някого, трябва да страдаш и да се мъчиш…
В сравенение с изневярата, да бъдеш постоянно потискан е много по-болезнено!
Защото обикновено човека, който е потискан и омаловажаван от другия, не забелязва това и му е много трудно да разбере токсичността на този вид отношения. Той просто си мисли, че не е достатъчно добър за партньора и започва да си задава въпроси, да се самообвинява и измъчва. А този, който потиска и мачка, изглежда по-добрият, по-съвършеният, по-моралният и всичко „по-“… докато продължава да отравя другия…
Напуснете – човек, който не ви оценява, но въпреки всичко е с вас, е психологически объркан и несигурен. Той изполва потискането, за да получи чувство за удовлетворение. Единствено когато се откъснете от този човек, ще започнете да бъдете наистина себе си!
Независимо дали става дума за брак или за съвместно съжителство, или просто за връзка, спазвайте едно правило:
Ако обичате – обичайте силно! Ако не обичате – пуснете човека. Не го наранявайте, ако вече не го обичате.
Ето, изброените по-нагоре неща са по-лоши от изневярата, но това съвсем не означава, че изневярата е нещо простимо. И все пак често тя си върви с едно от тези три отношения – или е следствие на някое от тях.
Отношения, които е редно да прекратите възможно най-бързо, за да не губите своето безценно и единствено житейско време!
