Окончателното консервиране на археологическия обект край благоевградското село Покровник приключва до сряда, това съобщи вчера ръководителят на разкопките доц. Здравко Димитров, който работеше на обекта заедно с още няколко души. Само преди ден от инициативния комитет за запазване, социализиране и развитие като атрактивна туристическа дестинация на разкопките изпратиха писма до Министерство на културата и МРРБ с обвинение, че аварийната консервация на археологическите разкопки край благоевградското село Покровник е направена само на избрани архитектурни структури , но не и на целия обект и той се руши. В сигнала директните атаки за ситуацията са насочени персонално срещу ръководителя доц. Здр. Димитров, като се сочи, че той заедно с Инспектората за опазване на културното наследство, министъра на културата и ръководството на АПИ прилагат административен трик, с който се цели окончателно унищожаване на обекта край Благоевград, без да носят отговорност.
„Става дума за 60 дка територия, която няма как за 5 дни да се консервира. Започнахме консервация на 20 декември и работихме до Коледа, сега теренната консервация продължава и остават само няколко дни да довършим най-малките зидове. Няма археологически обект в България, който да има толкова голяма временна консервация. Тук тя се прави с геотекстил, най-модерната и удобна зимна аварийна консервация, която позволява изпускане на влагата само нагоре, така че в самите покрития тя не се задържа“, обясни доц. Димитров.
От инициативния комитет обаче са категорични, че съществува реална опасност от разрушаване и заличаване на археологическите останки. „Ясно декларираните намерения на министъра на културата, както и на ръководството на АПИ да съхранят и развият този исторически, археологически и културен обект няма да бъдат осъществени поради липса на обект!“, се посочва в сигналното писмо, подписано от лидера на протестиращите Лазар Андреев. „Искаме всички документи, касаещи архитектурния обект, включително и изразходваните финансови средства, администрирането на проучванията и ангажиментите за социализацията и адаптацията му да се огласят“, каза Лазар Андреев. Той посочи още, че според разпоредбите на Закона за културното наследство и Наредбата за извършване на теренни археологически проучвания „разходите за теренна консервация могат да бъдат до 30 % от общата сума за теренното археологическо проучване“. За въпросния обект тази сума е 900 000 лева, което означава, че до 300 000 лв. са предвидени за консервация“, отбеляза Л. Андреев.
„Аз съм човекът, който откри и създаде обекта, безумие е да се твърди, че аз искам той да се разруши. Това са смехотворни детски истории, които няма да коментирам!“, заяви доц. Здр. Димитров и обясни: „В момента няма сериозни поражения по която и да е от археологическите структури и всичко е запазено във вида, в който го оставихме на 20 юли. Временна консервация сме правили на четири отделни етапа, този е петият. Първият път бе след сондажите през май 2017г., след това преди година през декември, третата беше напролет, когато открихме гробницата, четвъртата беше през юли, когато предложих цялата западна част на вилата да се запази на мястото, на което е. И сега правим последната, пета консервция, с която и приключва работата на Национален археологически институт с музей ( НАИМ) при БАН и на екипа, който аз ръководя. Искаме питусите (делвите), които са открити тук, да останат на място. За всичко това до момента са изразходвани над 100 000 лв. от план-сметката на обекта, плюс консервацията и пълна реставрация на 2700 находки в музея.
Проблемът тук е за период от два месеца тези зидове с нетраен градеж да бъдат максимално запазени, докато дойде време за постоянната им реставрация, за която вече е решено, че ще се направи от Министерството на културата. Финалната реставрация на обекта вече няма да се ръководи от нас, а от Агенция „Пътна инфраструктура” и реставраторите на обекта“, обясни доц. Димитров. На обвинението за забавянето на консервацията, което доведе до разрушаване на някои находки, той се оправда: „То не е по наша вина, приключихме разкопките на 20 юли, след 1 месец минаха решенията на Специализирания съвет при министъра на културата и бе решено цялата тази част от обекта да се запази. От 21 август до 9 октомври Министерството на културата бе принудено да преговаря с Инициативния комитет, за да се стигне до единственото, предложено още в началото решение част от вилата да се запази на място, а гробницата и църквата да се пренесат до нея. Оттам идва забавянето. Ако не беше то, до Нова година може би щеше да има време да се пренесат гробницата и църквата и обектът вече щеше да е готов. Това ще се случи сега, тази пролет, доколкото имам информация от АПИ се изготвя не идейния, а окончателния проект за това. Сроковете обаче зависят от АПИ. Над 200 000 лв., които останаха от разкопките, съм заделил специално в АПИ за окончателната цялостна реставрация с преместването на обекта. Най-важното е, че след края на всички тези процедури ще имаме най-големия запазен обект в България в цялата история на спасителни проучвания по магистрали. Тук ще има над 20 дка запазена археология: цяла римска вила, църквата до нея, банята, както и гробницата на собствениците на вилата, както и голяма част от производствените съоръжения. Няколко от пещите, които не са разрушени при орането (защото повечето ги намерихме напълно разрушени), също могат да бъдат пренесени от реставратора и да се експонират в частта, която не се засяга от трасето на магистралата. Това е нещо, което досега изобщо не е правено у нас. В екипа ни реставраторите бяха четирима, сега Калин Тодоров, с когото покрихме обекта, е пети реставратор и най-вероятно ще го препоръчам да участва и в проекта за пренасянето на гробницата, тъй като го е правил вече в София, специализирал е в Италия и според мен е най-добрият в момента в тази област в страната. До няколко години се надявам да се продължи с разкопките в посока Зелен дол, до могилата там и цялото това селище да бъде проучено. Имаме ангажимента и на Министерство на културата, и на община Благоевград, че в бъдеще това ще се случи, но то е свързано с доста административни и отчуждителни процедури, които отнемат време и средства“, каза доц. Здравко Димитров.
Факт е обаче, че консервацията с покриването с т.н. геотекстил започна 2.5 месеца след срещата с инициативния комитет в Благоевград и дни след публикация в „Струма”. Тогава репортерът ни бе заснел рушащите се делви и други находки, оставени в студ, дъжд и сняг на открито, необезопасени. Така че съмненията на инициативния комитет, че със закъснялата консервация се цели безнаказано да се унищожи окончателно обектът край Покровник, едва ли трябва да бъдат квалифицирани като „детски смехотворни истории.
