Инициаторите за обявяването на Дупница за областен град си спомниха за изгубения преди 25 г. блян

На референдума през 1998 г. от 46 000 с право на глас до урните с подкрепа на идеята отиват 31 000 души и дори идеологически враждуващи партии в общината се обединяват

По повод на 25-годишнината от провеждането на референдума Дупница да се отдели от Кюстендилска област вчера на специална пресконференция част от организаторите „разсекретиха“ любопитни данни от този период. В пресконференцията участваха зам. председателят на Българска евролевица и преподавател в ЮЗУ доц. д-р Радослав Радославов, общественикът Георги Георгиев, който е бил три мандата общински съветник, бившият лидер на БЗНС в Дупница Добри Веселинов и Дамчо Дамов, който в момента е директор на Дом на техниката в града.

Първи взе думата Георги Георгиев, който разказа за далечната 1998 г., когато е проведен референдумът:

„Изградихме инициативен комитет от 15 човека с различни политически възгледи, сред тях и общински съветници от различни партии, обединени от идеята Дупница да стане областен център. В началото на май 1998 г. внесохме предложение до ОбС, тогава председател беше Любка Георгиева, да са гласува за организиране на референдум сред населението, което да каже дали е съгласно, или не с идеята ни. Всеки от ИК даде всичко от себе си да се осъществи идеята. Спомням си, че цял ден ходих до няколко институции при жега от 35 градуса и накрая колабирах, само и само да комплектуваме документацията за референдума. Успяхме всички политически партии в местния парламент да се обединим, което беше безпрецедентно. Оттогава няма такова единомислие между общинските съветници и за съжаление нивото на ОбС пада след всеки нов мандат.

От 46 000 души население с право на глас бяха гласували 31 000, които искаха Дупница да е областен град. Само 55 души бяха гласували „против“. Търсихме съдействие от тогавашния президент Петър Стоянов, който обеща да ни помогне да се внесе законопроект за промяна на административното деление в България, така че Дупница да има шанс да стане областен град. В инициативния комитет беше и Панчо Панайотов, който внесе законопроекта в Народното събрание. В момента, в който се водеше дебат в пленарна зала по закона, той не влезе в залата, а отиде да играе шах в ресторанта на парламента.

Търсихме съдействие от Иван Костов /на когото майка му е от с. Баланово, община Дупница, бел.ред./, обърнахме се и към Петър Бакърджиев за подкрепа, но всички обещаха и никой не ни помогна, просто ни излъгаха. По време на барикадите в Дупница през 1997 г. ни обещаваха, че ще помогнат за каквото и да се обърнем към тях, но забравиха обещанията си.

Преди проектозаконът да влезе в пленарна зала, имахме среща с комисия към Народното събрание за административното деление на страната. Там беше и депутатът от Кюстендил Емануил Йорданов от СДС, той си защитаваше Кюстендил. С нас беше и депутатът от Дупница Ангел Малинов, той помагаше да реализираме идеята си, но после оттегли подписа си под проектозакона, след като разбра, че П. Панайотов иска Дупница да премине към Софийска област, и не влезе в залата. 

Зад нас застана депутатът в тогавашния парламент, който е мой приятел – Рамзи Осман, на когото искам да благодаря, макар и след толкова години. Имахме хъс и работихме всички, независимо от коя партия сме.

Сега в Общинския съвет няма хъс нещо да се промени за по-доброто на хората. Пропуснаха се много възможности за Дупница, една от които е в града ни да има две висши учебни заведения. Не се обръща достатъчно внимание на образоването в общината”, каза  Георгиев.

След него думата взе проф. д-р Радослав Радославов:

„Днес е знаменателен ден за Дупница. Преди 25 г. показахме единство. Дупничани излязоха да гласуват градът да стане областен център. В комитета имаше единомислие, независимо от политическата принадлежност на участниците в нея. Според мен е необходимо окрупняване на общините, те да бъдат около 90 на брой. Никой от управляващите не зачеква тази тема, защото парите, които идват от еврофондовете, ще отиват направо в общините, при хората, а няма да остават горе, по върховете, в ръцете на една шепа хора.

Тогава ние не бяхме срещу Кюстендил, а срещу административното деление на страната. Бившите окръзи ги направиха области, без да се вземат предвид географските особености на областните градове. Дупница се намира на стратегическо място за движение на хора и стоки. В момента има изкуствено създадени общини с население под определения минимум. Това е с цел да има повече влияние върху електората, който гласува. В по-малките общини има назначени кметове, служители в администрация, всичко това е излишно. Ние вече сме стари, искаме поколенията след нас да имат хъс за работа в името на народа“, каза в заключение Радославов.

ЙОРДАНКА ПОПОВА