В сферата на социалното развитие сме отличници по демография и образование, а най-ниската оценка „Слаб“ е дадена на сигурност и правосъдия
Благоевградска област е с оценка „Среден“ по показател икономическо развитие на областите в страната през 2025 г., обяви Институтът за пазарна икономика /ИПИ/ в изследването си, което бе публикувано завчера. Регионалните профили стъпват на 75 индикатора, проследяващи развитието им по широк спектър от теми – от икономика, пазар на труда и инвестиции до инфраструктура, местни финанси, демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм.
„Средно“ е икономическото развитие на другата област в Югозапада – Пернишката. Там двете области са на едно ниво с области като Шумен, Враца, Велико Търново, Ловеч и др.
Още по-зле е област Кюстендил, сложена в групата „Незадоволително“, където са общо 9 български области.
Без изненада отличници с оценка „Много добър“ са София, Варна, Пловдив, Габрово и Бургас, а на дъното по икономическо развитие са Кърджали, Монтана, Видин и Силистра /вж. таблица 1/.
За разлика от икономиката, Благоевград е с най-високата оценка в сферата на социалното развитие – „Много добър“. Перник е в графата „Незадоволително развитие“, а Кюстендил е с най-ниската оценка „Слабо“ /вж. таблица 2/.
Според доклада на ИПИ икономическото и социалното развитие в страната остават „на две скорости“. Стопанската активност, инвестициите и човешките ресурси се концентрират в ограничен брой силни градски центрове, които създават по-висока добавена стойност, разчитат на по-добре функциониращи пазари на труда и имат по-качествена инфраструктура. Тази концентрация поставя стабилна основа за растеж при лидерите, но оставя широка група области със системни ограничения – по-ниски доходи, по-слаба фирмена динамика и висока безработица, ниска заетост и дефицити в уменията на работната сила.
В икономическото развитие най-ниска оценка за Благоевград е посочена в областта на администрацията – „Слабо развитие“, а по доходи и условия на живот едва се отлепяме от дъното с оценка „Незадоволително“. По отношение на инфраструктурата сме в златната средна с оценка „Средно развитие“. На фона на администрацията, която е „двойкаджията“ в категорията, най-висока оценка „Добър“ Благоевград е получил по показателна данъци и такси. Добро е развитието ни и по отношението на инвестициите и инфраструктурата. В Благоевград нито един от наблюдаваните икономически показатели не е получил оценка „Много добър“.
През 2024 г. както самооценките на администрациите за развитието на електронното правителство, така и тези за предлагането на административни услуги на „едно гише“ в общините в Благоевград са около средното за страната ниво.
Оценката за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление в общините от областта се повишава, но остава под средната за страната – 63,4% в областта, при 69,3% в страната.
В сферата на социалното развитие Благоевградска област е отличник по демография и образование, средно е развитието на здравеопазването, околната среда и културата, а най-ниската оценка „Слаб“ е дадена на сигурност и правосъдия /вж. таблица 3/.
В област Благоевград брутният вътрешен продукт на човек от населението забавя ръста си и остава под средния за страната. Тук данните на доклада са към 2023 г. и според тях при 28 744 лв. на човек средно в страната в Благоевград БВП е бил едва 16 449 лв.
Заплатите и пенсиите нарастват сравнително бързо и въпреки че остават относително ниски, бедността в областта леко намалява. Отново към 2023 г. средната годишна брутна заплата на глава от населението в Благоевградска област е била 15 999 лв., докато в страната е фиксирана на 24 485 лв. Година по-късно населението в Пиринско, живеещо под линията на бедността, е било 19,5%, но средният процент за страната е 21,7. Затова пък областта е с двойно по-висока безработица сред лицата на 15 и повече години – 10,4%, при 5,5 % средно за страната. Повече от 2 пъти по-зле сме и по отношение на преките чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор – 2246 евро на човек, при 5075 евро средно за страната.
На опашката Пиринският край е по разходи за научноизследователска и развойна дейност – 17 лв. на човек, при средно 227 лв. в страната. Не сме представени добре и по показател собствени приходи на общините от общите приходи – 17,5%, при средно 25% за страната.
За сметка на това водим по отношение на населението с обществена канализация – 77,9%, при 75,2% за страната, както и по пътна настилка в добро състояние – последните данни са подадени от АПИ и според тях 63,9% от пътищата в Пиринско са за пример, докато за страната този процент е едва 36%. Единствено област Сливен изпреварва Благоевград по дял на пътната настилка в добро състояние.
Имаме обаче най-ниска свързаност на канализацията с пречиствателни станции (35%, при 67% в страната).
Стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативни програми в област Благоевград достига 4,4 хил. лв. на човек от населението и остава третата най-висока в страната (след тази в столицата и област Габрово). В рамките на областта най-висок е размерът на изплатените средства в община Банско.
Усреднените нива на местните данъци върху недвижимите имоти и върху прехвърлянето на собственост са сравнително ниски, но върху превозните средства и търговията – доста високи, се казва още в доклада. В рамките на областта най-високи са средните данъци в община Благоевград, а най-ниски – в община Сатовча.
В социалната сфера показателите на региона са по-обнадеждаващи. Въпреки че е отрицателен, по показател коефициент на естествен прираст Пиринският край е по-добре от средните стойности за страната – тук прирастът е -5,1 промила, при -7,3 промила за страната. Механичният прираст, който отразява заселването в региона, обаче е само 2,5 промила в Благоевградска област, при 6,1 за страната.
В златната среда е Благоевград по отношение на почти всички останали показатели. Областта се представя сравнително добре в образователните индикатори, с изключение на съответствието на професионалното образование с профила на икономиката.
Средният резултат на националното външно оценяване по математика след 7 клас през 2024 г. тук е 42,4 точки, при 42,7 за страната. Оценките на ДЗИ по български език и литература под „Среден” /3/ в Пиринско са 12%, при 11,4% за страната.
Здравеопазването страда от недостиг на лекари и на болнични легла. Един общопрактикуващ лекар в Пиринско обслужва средно 1727 пациенти, докато в страната на едно джипи се падат 1718.
Гражданските дела, приключили в 3-месечен срок, в Благоевград са 70,5%, а в страната са 66,2%. Малко по-добре стоим и по отношение на разкритите престъпления към собствеността и личността с 54%, срещу 49,5% за страната.
В Пиринско инсталираните ВЕИ мощности са точно колкото средните за страната – 1,05 кW на човек, а благодарение на курортите ни сме сред челниците в страната по брой реализирани нощувки в местата за настаняване – 6230 на 1000 души в Пиринско, при 4292 на 1000 души в страната.
Близо 3 пъти по-малко обаче са посещенията на театър – в Пиринско театрална постановка през 2024 г. са гледали 143-ма на 1000 души население, докато за страната числото е 358 на 1000.
В крайна сметка, въпреки неуредиците в много области, продължителността на живот в Пиринско е 76,6 г., а в страната живеят до 75,2 г.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
