Семейните психотерапевти помагат за изглаждането на отношенията в семействата, които понякога ескалират и до насилие. В своите практики те са видели всичко и трудно могат да бъдат изненадани. Но пък някои хора успяват със своите необичайни случаи, пише Huffington Post, цитирани от Блиц. „Понякога се чувствам като съдия в черна роба, защото трябва да преценя какво е приемливо в брака и какво не“, казва семейният психотерапевт Беки Уетстоун. Тя и нейни колеги споделят изненадващи истории.
Центърът на внимание – котката
„Мъжът обичал да храни котката със специални лакомства. Харесвало му да я поглези, но пък съпругата му смятала, че „вкусната“ храна увреждала здравето на животното. Конфликтът достигна такова ниво, че двойката сериозно обмисли възможността за развод. Но пък тогава дошла другата драма – кой ще получи котката при раздяла? Аз ги посъветвах да определят дневна норма деликатеси на ден. За тях трябва да се погрижи мъжът, а за обичайната храна – съпругата. Това реши проблема“. Тина Тесина, психотерапевт, автор на книгата „Как да живеем заедно и да не изгубим свободата“
Надпревара за развод
„По време на консултиране по телефона избухнаха спорове между съпрузите за някакъв тривиален въпрос. Те вече живееха отделно и щяха да се развеждат. Съпругът ми каза, че точно сега ще вземе кола и ще се яви в съда, за да подаде документи за развод. Жената пък настоя, че първо тя ще го направи. С превишена скорост, без да обръщат внимание на светофарите, те се втурнаха през града до административната сграда, за да се изпреварят един друг. Успях да ги помиря в този ден, но по-късно все пак бракът им се разпадна“. Кърт Смит, психотерапевт
Сънища срещу реалност
„Жената постоянно „виждала“ в съня си, че съпругът ѝ имал роман с нейната най-близка приятелка. В същото време нямаше истински доказателства за предателство. Но пък дамата непрекъснато обвиняваше мъжа си в изневяра. Тя прекарвала часове с него в мълчание или пък го обвинявала, че се държи несправедливо към нея. Съпругът ѝ нищо не можеше да направи с нейните сънища и накрая просто се отказа. След много терапевтични сесии и дискусии за скрити страхове се оказа, че кошмарите възникват, когато съпругата взима добавки с мелатонин, за да заспи по-бързо“. Лора Хек, семеен психотерапевт
Свободен брак с нотка за отмъщение
„Двойката беше в свободни отношения и дойде при мен, за да изработи правилата, по които подобен модел отношения ще функционира в брака. Съпругът имаше две любовници и жената нямаше нищо против, освен условието да се виждат само през уикенда. Тя имаше любовник, с когото прекарвала цялата събота. Съпрузите се съгласиха, че в други дни няма да се срещат с партньорите си по никакъв начин. Но съпругата и любовникът й се срещнаха в бар за чаша кафе, докато мъжът й бил в командировка. Денят – четвъртък. Казала на съпруга си. В отговор той покани любовниците си на чай в понеделник. Жената се разсърдила и уредила среща със своя партньор в сряда, а отговорът не закъснял – съпругът излязъл на пикник с едно от гаджетата си в петък. По време на сеансите ми те признаваха, че всеки е искал да отмъсти на другия. В по-голямата си част всички свободни взаимоотношения се държат на три стълба: време, внимание и секс. Опитах се да обсъдя тези аспекти с клиентите ми, но някак не се получаваше. Един ден не издържах и ги посъветвах да направят отношенията си свободни за всички участници и най-сетне да се държат като зрели хора“. Тами Нелсън, сексолог, автор на книгата „Сексът, за който сте мечтали“
Абсурдно предложение
„Двойката беше с дългогодишен брак, но им предстоеше развод заради трети човек. Съпругата се страхуваше от тази перспектива, не искаше да остане сама и искаше да възстанови връзката си. Съпругът предложи: „Добре, позволи ми да се виждам с любовницата си и няма да има нужда да се развеждаме и да променим нещо в живота си“. Естествено, съпругата не се съгласи. Беки Уотън, семеен терапевт
За какво е спорът?
„Много двойки се карат, защото не могат да определят кой първо е започнал кавгата. „Говори цели пет минути, а аз нищо не можах да кажа в своя защита!“ – „Не, бяха само две минути, не повече!“. „Ние изобщо не бихме спорили, ако не се беше прибрал в такова настроение!“ – „Бях в нормално настроение!“. В подобни спорове се вижда, че проблемът по никакъв начин не е свързан с темата. Аргументите, които използват, понякога изглеждат напълно абсурдни, но в действителност чрез тях можем да видим нещо важно в динамиката на отношенията. В такива случаи е необходимо да спрем и да помислим защо е толкова важно да се определи кой е прав и кой е виновен. Основният въпрос е: „Защо тази кавга започна, защо да не я спрем?“. Уинифред Райли, брачен психотерапевт
