Оставете си 65% за кеф, с другите 35% си направете сметка какво да учите и работите, за да имате с какво да живеете и да не бъдете тегоба за всички останали
„Тук сме, за да си кажем някои неща от взаимен интерес, а не да ви говоря глупости и да ви пълня главите“, така известният историк, писател и журналист проф. д.и.н. Петър Стоянович започна срещата си с ученици в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград. Гостът бе представен от учителя по история Николай Куколев, в присъствието на директора Светлана Солачка, учители и дванадесетокласници, изпълнили хоровата зала.
„Идеята е да споделите неща, които са интересни за вас, и то далеч не само в сферата на историята, а всичко, което ви занимава. Имам няколко деца, повече от които са законни, и горе-долу имам представа колко сериозни са разликите в начина на мислене на младите хора и моята гледна точка за света. Затова няма да съм учуден и ужасен от нито един въпрос, който ми зададете“, обърна се към учениците проф. Стоянович, който е известен със своя неподражаем стил и колоритните коментари, включително и в тв ефира. Професорът успокои учениците, че няма да им разказва неща от учебниците по история, но призна, че не се е подготвял специално какво да каже, а някои въпроси са от особена важност.
„Притеснен съм, че все по-малко българи могат да обяснят на себе си и на околния свят защо е важно в този свят да си българин. Българската държава според мен дава все по-малко основание всеки един от нас да излезе на мегдана и да каже: „Страшно съм горд, че съм българин!“. А си заслужава, защото има стотици причини“, коментира проф. Стоянович и посочи, че колкото и да е странно, България е едно симпатично и приятно място за живеене.
„Когато падна комунизмът в края на 1989 г., стана страшно модерно да избягаш на Запад и да си свободен. Добре, но по-голяма част от тези, които заминаха тогава, се върнаха. И защо се върнаха? Защото не може цял живот да миеш чинии и да смяташ, че си страшно свободен”, анализира гостът и изрази мнение, че българското образование все още дава достатъчно добра подготовка и е сравнимо с това в другите европейски държави.
„Това нещо го има на много малко места, но го разбираме чак когато напуснем България. Аз и на моите деца съм им казвал: „Ходете из света и като теглите чертата по уравнението на живота, ще видите, че животът в България не е по-лош. Дори според мен е по-добър от голяма част от Европа. Да, имаме много кусури, но какво от това, кой е идеален?“, повдигна теми за размисъл историкът, който е бил и политик, а сред заеманите от него постове е и министър на културата в редовното правителство на Пламен Орешарски /29 май 2013-8 август 2014 г./.
Проф. Стоянови изтъкна, че свободата на учениците да се обличат, както намерят за добре, да учат каквото и по каквито учебници искат далеч не е даденост и го няма на много места по света.
„Напротив, това е голям плюс, защото по този начин не отделяте време от своя живот, за да се борите срещу системата, в която живеете. Имате време да се образовате, да се срещате с хора, да четете, да гледате филми, както и за вечното присъствие в мобилните телефони. Тоест имаме достатъчно основание да смятаме, че „базата“ ни е достатъчно добра“, заключи професорът и направи паралел между България и Финландия. Там, по думите му, положението било доста затворническо. Ако човек не можел да пие най-късно до 12 часа на обяд, трябвало да се самоубие, още повече че през зимата слънцето грее само по 45 мин. на денонощие. На фона на това имали модерни ледени къщи, но какво от това – констатира историкът и изтъкна, че е безсмислено да се опитваме да догоним финландците, защото така или иначе това е непостижимо и няма нужда да се борим за нещо, което няма как да стане. Според проф. Стоянович е напълно достатъчно в България да има ред, законност и относително добре платена работа, а останалото „ние сами си го правим“.
„Имаме чудесна приятелска и семейна мрежа. Общо взето, работим достатъчно добре и има смисъл да се остане и да се живее в тази държава, която понякога ни изнервя“, каза още проф. Стоянович и посъветва учениците две неща. Едното е да се възползват от дадената им привилегия и да учат, да работят и да се занимават с това, което им доставя удоволствие ако не на 100 процента, то поне на 60-70%, за да им е приятно.
„Не се задоволявайте да ви карат да правите неща, които са ви неприятни. Това е като да имаш гадже, което не обичаш. Същото е с обучението и с работата ви един ден. Аз самият винаги съм съм гледал в този живот да се занимавам с неща, които са ми приятни. Единствено съжалявам, че се занимавах с политика“, направи признание гостът.
Вторият съвет бе младите хора да оставят едни 30-40% по отношение на това, което ще правят в бъдеще, за да могат да „свързват двата края“.
„Хайде да се разберем така – 65% кеф и 35%, за да си направите сметка какво да учите и работите, така че да имате с какво да живеете и да не бъдете тегоба за всички останали“, обобщи професорът и даде думата на гимназистите.
Към госта имаше чисто исторически въпроси, като например за ролята и значението на княгиня Клементина, майката на цар Фердинанд, и битката при Страцин по време на Втората световна война, а проф. Стоянович отговори изчерпателно, включително и с факти, които ги няма в учебниците по история. Имаше и питане за участието му в политиката, макар че професорът призна, че съжалява за тази си дейност.
„Политиката не е за хуманитаристи. Те са по-чувствителни, по-разсъдливи, позовават се на историческия ход на света. В България, за да се занимаваш с политика, трябва да можеш да правиш само три неща: първо – да си лоялен, тоест верен на своя партиен ръководител; второ – голям плюс е, ако си посредствен; и трето – хубаво е никога да нямаш лично мнение. И трябва да станеш човек без съвест, защото не може да съществуваш в политиката. Трябва да се откажеш от това, че някога са ти казвали: „Не кради, не лъжи“. А иначе има смисъл човек да се занимава с политика, ако смята, че може да промени нещо“, каза бившият политик.
На чисто житейския въпрос за изкуствения интелект и неговото приложение професорът коментира, че в някои области може да бъде полезен, но за други, като хуманитарните науки, е доста скептичен.
„Причината е, че изкуственият интелект не мисли, не прави логическа връзка и поради това не може да замести човека. Ето например, ако го питате защо на знамето на българските въстаници пише „Свобода или смърт“, а на други знамена, примерно в Гърция, пише „Православие или смърт“, той няма да каже нищо и ще започне едни обяснения като след родителска среща“, посочи гостът и посъветва гимназистите да ползват изкуствения интелект за дребни лъжи, но не и да разчитат основно на него.
В края на срещата проф. Стоянович бе изненадан с картина, нарисувана от ученици от профил „Изкуства“ и връчена му от директора Св. Солачка. Последваха и снимки с гимназисти и служители с пожелание за нови ползотворни срещи и съвместни дейности.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
