Историята помни! Асеов срещу Почеканов – един скандален процес в тютюневия град Дупница

Или как журналист от малък провинциален вестник през 30-те години на миналия век със смелост, воля и упоритост дава урок по демокрация, който би ни послужил и днес

Това е историята на един журналист в провинциален вестник, който дръзва да се опълчи срещу властта на капитала в тютюневия град Дупница. Периодът е 1936-1937 година, когато демокрацията в България е в криза, но редакторът на дупнишко печатно издание със смелост, упоритост и воля дава един малък урок по демокрация. Тогава Дупница е един от центровете на тютюневата индустрия в България. В града има 34 тютюневи склада, а тютюнопроизводството е основен поминък на населението в цялата Дупнишка околия.  

  Главните действащи лица в тази история са дупничанинът Жак Хаим Асеов – най-големият тютюнотърговец в страната и един от най-богатите българи в тогавашна Царска България, и неговият съгражданин Янаки Христов Почеканов – журналист и общественик. Двамата застават един срещу друг в остър социален конфликт, прераснал в исторически съдебен процес, който има широк отзвук в цялата страна и в днешната стилистика бихме нарекли „скандал“. Поддържащи роли в „скандала“ имат още редица личности, които иначе са оставили светли следи в историята не само на Дупница, но и на България.

В основата на „скандала“ е съществуващата по това време в тютюневата индустрия „система на шкартото“. Тя е позволявала на тютюнотърговците при изкупуване на тютюна от селските стопани да обявяват за брак до 50% от тяхната реколта. Взимали са го, без да платят и стотинка на производителите, а същевременно този „некачествен“ тютюн са изнасяли в чужбина на високи цени. Така според една от статистиките (по сведения на краеведа Иван Хаджийски) за период от три години, от началото на 1934 г. до края на 1936 г., прилагайки „системата на шкартото“, тютюнотърговците са ощетявали тютюнопроизводителите средно с по 50 млн. лв. годишно. С една дума – грабеж, който основателно предизвиква голямо социално напрежение. 

По това време (20 юни 1936 г.) в Дупница започва да излиза вестник „Полет“. Изданието си поставя за задача  „да отдаде сили в служба на слабите икономически съществувания: селяни, работници и занаятчии, ще се яви в сила на техните жизнени интереси“.  Негов главен редактор става Янаки Христов Почеканов – бивш сътрудник на най-дълго издавания в Дупница в. „Светлина“, читалищен деец и активен общественик.

 От своите страници вестник „Полет“ и в частност Янаки Почеканов започва яростна борба против „системата на шкартото“. Като най-голям тютюнев магнат, най-голям противник на Почеканов става собственикът на фирма „Балкантабак“ Жак Хаим Асеов. Но на журналиста му се налага да застане не само срещу Асеов и останалите по-малки тютюнотърговци, а срещу цялата активна дупнишка общественост, представена в тогавашните институции. Причината е, че освен бизнесмен Жак Асеов е и най-големият дарител в града. Със свои средства той подпомага културата, образованието, туризма. Янаки Почеканов обаче дръзва да постави под съмнение безкористните подбуди на тази благотворителност: „…какво хубаво светло слънце ще грейне в душата на народа, ако го ограбят с десетина милиона и му повърнат от тези ограбени пари за културни нужди само 200-300 хил. лв.“ , пише Почеканов.  Цитатът е от неговата статия, озаглавена „Жак Асеов за родната тютюнева индустрия“, която излиза на 14 ноември 1936 година в бр. 8 на в. „Полет“.

В нея журналистът пише още: „Някогашният беден гражданин на Дупница – бившият социалдемократ Жак Асеов, изникна през последните няколко години като най-крупен тютюнев експортьор в България, който е монополизирал почти нашата тютюнева търговия. Тютюневата фирма „Балкантабак“, където той е пълен господар, закупува годишно над 1 млн. кг тютюн от нашата околия. Този най-голям тютюнев магнат в България прави опити да защити и запази правото на тютюнотърговците. С най-различни машинации да ограбва труда и коравия хляб на бедния селски стопанин , като остане и занапред да съществува пакостната система на шкартото, гибелна за държава, община, народно стопанство и най-много за производителя. Начело на тази пагубна акция беше застанала тютюневата фирма „Балкантабак“, която е шкартирала от закупените тютюни средно не по-малко от 30%, т.е. около 300 000 кг. При средна цена на кг 35 лв. фирмата за 1 година е ограбила само от производителите на нашата околия приблизително 10 500 000 лв. (бел.ред. Като представител на германската тютюнева фирма „Реемтсма“ в Царство България Жак Асеов изкупува тютюн от производители и от останалите тютюневи центрове в страната – Асеновград и Пловдив). При това какво хубаво светло слънце ще грейне в душата на народа, ако го ограбят с десетина милиона и му повърнат от тези ограбени пари за културни нужди само 200-300 хил. лв. … Държавата трябва да отнеме всякаква възможност на тютюнотърговците да вършат евтина „благотворителност“ с ограбените пари…“.  Жак Асеов се обявява и за чувствително намаление на работническите надници. В началото на 30-те години въвежда и тонгата, като така оставя на улицата хиляди работници и ги „хвърля в лапите на чудовищни страдания, нищета и глад“.

 Това не е единствена статия по този проблем на Янаки Почеканов. В няколко поредни броя той продължава с нападките срещу Жак Асеов и тютюнотърговците, като изнася данни за всички несправедливости спрямо икономически уязвимите. Например публично стават известни огромните заплати, получавали служителите на ръководни постове в „Балкантабак“, и съответно разликата с ниските надници на работниците.

  Публикациите получават широк отзвук в цяла България.  Очаквано журналистът получава подкрепата на хилядите ощетени стопани. Ограбвани години наред тютюнопроизводители от цялата страна заливат с писма редакцията на в. „Полет“, благодарение на които изданието дава точна картина на грабителството.

Почеканов има подкрепата на народа, но срещу него се изправят институциите, до една облагодетелствани от дарителството на Жак Асеов.  В ход са всички форми на натиск над свободата на словото, познати и днес. Според Янаки Почеканов „секретарят на съюза на тютюнотърговците Кирил Божков е бил натоварен от Жак Асеов да му направи предложение чрез негов приятел, столичния адвокат Методи Божански, срещу 500 000 лв. подкуп и по 20 000 лв. ежемесечна издръжка в Париж, да спре да издава в. „Полет“ и въобще да спре борбата срещу шкартаджийския тютюнев капитал“.

В защита на Жак Асеов застава националният и местният печат. Най-яростен е дупнишкият в. „Светлина“, издаван от Владо Пилев. Съосновател на вестника е Сотир Янев, който същевременно е представител на кооперация „Дупнишки тютюни“ , председател на Съюза на тютюневите кооперации, близък приятел на Жак Асеов.  Между „Светлина“ и „Полет“ започва яростна престрелка от страниците на изданията. Сътрудниците на „Светлина“ обвиняват Почеканов дори в антисемитизъм предвид еврейския произход на Асеов. Почеканов от своя страна ги обвинява в слугинаж и измяна на обществения интерес.

 Най-големият удар срещу Янаки Почеканов обаче нанася Жак Асеов, като му завежда дело за обида, клевета и подбиване на търговския престиж. Жалбата си основава на статията „Жак Асеов за родната тютюнева индустрия“.  Предявява и иск за обезщетение от 450 000 лв., за който обявява, че ако го спечели, ще го даде за благотворителност. Делото е от наказателен характер и по вида на престъплението се е предвиждало лишаване от свобода до 2 години. Процесът се води на първа инстанция в Кюстендилския областен съд. Седем адвокати от София, Кюстендил и Дупница защитават Жак Асеов. А имената им, както тогава, така и днес са респектиращи. Това са Асен Цанков (брат на проф. Ал. Цанков),  Димитър Пешев (бивш министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.), депутат в 25-ото ОНС, по-късно ще стане известен като Спасителя на българските евреи);  Димитър Икономов (също известен с приноса си към спасяването на евреите и депутат в 25-ото ОНС, виден общественик, представител на читалищното настоятелство); Никола Хаджиташков (непосредствено преди делото е кмет на Дупница);  Димитър Страшников;  Славчо Минчев; Димитър Маноилов. 

По делото са разпитани 70 свидетели. Сред тях в защита на Асеов се явяват Сотир Янев – представител на Съюза на тютюнопроизводителите в България,  Христо Бащавелов – представител на тютюнотехниците, Георги Шишков – околийски учител на Дупница, Таско Стоилков – народен представител от село Кочериново, д-р Иван Лобутов – началник на военната болница, свещеникът Еньо Мазников – архиерейски наместник, и още редица видни общественици. Жак Асеов е подкрепен и от читалищното настоятелство и ръководството на туристическото дружество.

 Делото се провежда през 1937 година в Кюстендил и приключва за 6 дни. Поради наказателния характер на процеса законът не е позволявал спиране или отлагане, докато съдът не излезе с решение. Общественият интерес е бил огромен. Пред сградата на Кюстендилския областен съд е било като събор.

 Янаки Почеканов е бил на ръба да се откаже от съдебната битка. Причината е, че е изпаднал в състояние на задлъжнялост в размер на 70 000- 80 000 лв. заради  призоваването на много свидетели, разноските за пътувания до Кюстендил и други разходи. Окуражен от поддръжниците си обаче, не се е отказал, въпреки че не е получил очакваната естествена подкрепа от страна на левите сили в Дупница, а много от свидетелите се отказали да го защитят пред съда от страх, че ще останат без работа или тютюнът им няма да бъде изкупен.

Трудностите обаче си заслужават. Делото приключва в полза на Янаки Почеканов. Съдът го оправдава по обвиненията за клевета и подбиване на търговския престиж. Журналистът доказва твърденията си за ограбването на тютюнопроизводителите. Прокурор Радков със силни изрази е подчертал, че наистина „Балкантабак“ е извършвала грабеж, а Я. Почеканов е изнесъл самата истина и не е оклеветил Жак Асеов.

 Почеканов е осъден единствено по обвинението за обида, като му е наложена минимална глоба в размер на 3000 лв. И двете страни по делото обжалват решението пред Софийския апелативен съд, а  последната съдебна инстанция се произнася изцяло в полза на Янаки Почеканов. Той получава и компенсация от Жак Асеов в размер на 25 000 лв. Асеов плаща и всички разноски по делото.

 Но най-важното е, че този процес предизвиква реакция у държавната власт и става причина 24-ото Обикновено народно събрание да приеме Закон против шкартото. С това спорът между тютюнопроизводители и тютюнотърговци е решен в полза на социалната справедливост. Така имаме класически пример, в който четирите власти – съдебна, законодателна, изпълнителна и медийна – изпълняват своята реална и естествена роля в интерес на гражданското общество. Пример, който би ни послужил и днес.

 Няколко месеца след делото Янаки Почеканов напуска Дупница. Премества редакцията на в. „Полет“ в София, но година по-късно изданието е закрито с решение на Министерския съвет. Последният му, 29-и брой излиза на 22 януари 1939 година, като в столицата започна да излиза от 22-ия брой, а 11-ия брой е бил конфискуван от властта. Правителството закрива и другия, редактиран непосредствено след това от Почеканов, вестник „Труд и стопанство“. По това време е действала цензура върху печата, но конкретно какви интереси на властта е засегнал Почеканов не успяхме да открием в историческите източници. Жак Асеов пък напуска Дупница две години след делото срещу журналиста и никога вече не се връща в своя роден град.

 За да не бъде еднозначна оценката за личностите на Янаки Почеканов и Жак Хаим Асеов и за да е ясно двамата с какво остават в историята на Дупница и България, представяме кратки биографични справки за двамата противници в това историческо съдебно дело. Преди това само една вметка – това, което обединява Почеканов и Асеов, е, че и двамата са симпатизанти на социалдемократа и виден български учен проф. Асен Златарев. Самият проф. Златарев предоставя свои статии за публикуване във в. „Полет“, а след смъртта му през 1936 г. изданието посвещава две страници в памет на личността му. Жак Асеов пък предоставя личния си автомобил за транспортирането на тленните останки на проф. Златарев от Виена в България. Дарява и средства за целта, след като държавата по политически причини отказва финансиране.

  Кой е Янаки Почеканов

 Янаки Христов Почеканов е роден на 16 юни 1899 г. в Дупница и умира на 82-годишна възраст на 14 юни 1981 г., като е погребан два дни по-късно, на рождения си ден – 16 юни. Почеканов е старогражданин от видна дупнишка фамилия. Семейството му е бедно. Учи два семестъра право в Софийския университет, но не завършва висшето си образование. През 1919 година, когато след Първата световна война настъпва олевяване на масите, Янаки Почеканов става активен деец на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). Заедно с Димитър Златанов, д-р Буко Исаков и други младежи от Дупница изграждат местното дружество на БКМС. Към края на 1925 година по настояване на Тодор Самодумов Я. Почеканов постъпва като дактилоскоп в Дирекцията на полицията в София и работи там до 1927 г. Завръща се в Дупница при родителите си и започва да развива усилена общественополитическа и публицистична дейност. Бил е читалищен деец, сътрудник на в. „Светлина“, водил е публични спорове с адвокат Антон Кавдански в читалищния салон в града. През 1929 година проф. Асен Златаров, Тодор Самодумов и Дино Божков създават „Български киноуниверситет“. Тогава  Я. Почеканов е поканен лично от проф. Златаров да стане лектор в университета.  

През 1936 г. става главен редактор на дупнишкия в. „Полет“, чийто първи брой излиза на 20 юни същата година. Вестникът излиза до 22 януари 1938 г. След закриването му редактира и в. „Труд и стопанство“, който има същата съдба. 1941 година става секретен сътрудник на съветсткото външно разузнаване. Признава, че е проучил от Каварна до Бургаско всички секретни военни обекти на царската армия, предал е чрез един от съветниците в съветското посолство, че на 22 юни 1941 г. нацистка Германия ще нападне Съветския съюз. Участвал е в подривни акции на БКП срещу въоръжените сили на хитлерофашистка Германия. След 1944 година сътрудничи на почти всички столични ежедневници. Пише научнопопулярни статии, както и по икономически и международни проблеми. Изнася лекции по същите теми в цялата страна. Автор е на книгите „Хитлеристкият империализъм и Съветският съюз“ и „Американският империализъм и световната демокрация“.

Кой е Жак Асеов

Жак Асеов е роден на 09.01.1896 г. в град Дупница  и умира на 27.10.1982 г. в Ню Йорк. Принадлежи към известна дупнишка фамилия. Семейството му е богато, благодарение на което получава солидно образование. Първоначално учи в Дупница, но завършва средното си образование в Кюстендил. Следва право в София, завършва и Стопанско-правния факултет във Виена.

 Жак Асеов е сред най-богатите хора в тогавашно Царство България. Благосъстоянието си постига най-вече благодарение на семейния бизнес с тютюн. Жак Асеов наследява бизнеса от своя баща Хаим, който е собственик на фабриката „Фернандес“. На произвежданите цигари като марка слага фамилното си име. През 1926 г. Жак Асеов става изключителен представител на германската тютюнева фирма „Реемтсма“ в Царство България, благодарение на което още повече забогатява. След   деветнадесетомайския преврат продава част от имотите си и се преселва в САЩ.

 Жак Асеов е известен със своята благотворителна дейност, която е развивал не само в България, но и зад граница. У нас финансира вестник „Слово”, създател е на Съюз на журналистите, строи кинотеатър „Роял” (днес театър „Българска армия“), дарява пари за изграждането на метеорологичната  станция на връх Мусала, финансира изграждането на читалище „Зора”  в Дупница, както и на Туристическия дом в градската градина.

На 11.06.1933 г. жителите на село Самораново отбиват р. Бел кладенец и създават изкуствен водопад. Наричат го „Жак Асеов“ в знак на благодарност за дарителската му дейност. Бизнесменът дарява 30 000 лв. за учебници на децата от селото. Отпуска средства и за изграждането на път от Самораново до почивната работническа станция над селото.

Асеов е сред дарителите и за построяването на Дома за сираци в Дупница, за издигане на паметника на загиналите във войните в Бобошево, подпомагал е финансово и много дупничани в нужда. Активен участник е в дупнишката театрална група „Пробуда“, автор е на публицистика. В ранните си години е социалдемократ.

Жак Асеов е първият представител на „Дженеръл Мотърс” за България и внася първия буик у нас. Бил е масон и ротарианец. Назаем от kamerton.news