Историята помни! Дърводелецът от Самоков Георги Алински – последният смъртник в България

На 10 юли 1984 г. в Софийския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу дърводелец от Самоков. Останал с години неуловим за полицията, той едва не проваля състезанието за европейската купа по ски в Боровец с бомбен атентат. Успява обаче няколко пъти да пререже въжетата на седалковия лифт в курорта. Това му коства живота, пише socbg.

Историята започва 10 години по-рано. Той се казва Георги Алински, осъждан три пъти – за кражби на дървен материал и опит за убийство (неумишлено). „По време на изтърпяване на наказанието си в затвора попаднал под идеологическото въздействие на Петър Семерджиев. Под влиянието му в него се оформило отрицателно отношение към политиката и мероприятията на народната власт. След това първоначалната неприязън у Алински прераства във враждебност и постепенно се активизира към вредителска дейност“, се казва в обвинителния акт.

След като излязъл от затвора, Алински отваря дърводелска работилница. Казват, че бил много добър в занаята. Нямал обаче разрешение от Общинския народен съвет да упражнява частна занаятчийска дейност, заради което е санкциониран. Тогава в него се надига гняв. 

И РЕШАВА ДА СИ ОТМЪСТИ НА ДЪРЖАВАТА. 

През декември 1974 г., точно преди Нова година, Георги Алински решава да прекъсне далекопровода в курорта Боровец. Знае, че така ще причини големи затруднения на властите и ще предизвика недоверие у хората. Познава добре просеките, през които минава съоръжението за високо напрежение, и решава да отсече дърво в местността Малка луковица, което да скъса жиците. Предварително подсича един бор и скрива брадва близо до него. Вечерта на 31 декември се черпи с приятели в ресторант. Малко преди полунощ отива в гората, отсича дървото и токът в целия курорт спира. За 13 часа. Новогодишните тържества са провалени, а туристите негодуват.

Това временно потушава яда на Алински към държавата. Но един ден през лятото на 1975 г. взема шмиргел и абразивна пила и с градския автобус заминава за Боровец. Отива в местността Мартинови бараки и избира един от стълбовете на седалковия лифт. Преди време е работил на него и знае тънкостите. Качва се по стъпалата и след 20 мин. упорито рязане образува улей във въжето, достатъчен да спре съоръжението. Скрива шмиргела под един бор и се прибира с такси. Повредата е открита след дни от обслужващия персонал на лифта. Заради нея въжената линия не работи 31 дни. При ремонта е вплетено ново въже с дължина 91 м, изразходвани са 5024 лв.

В заключението си експертизата сочи, че е било възможно дерайлиране на въжето и падане на столчета и пътници. Макар това да не става нито веднъж. „Извършеното вредителство на това скъпо съоръжение е дало много неблагоприятен отзвук сред населението на Самоков, предимно свързано с несигурността на експлоатацията на лифта“, пише обаче прокурорът по делото.
През следващото лято Алински получава предупреждение от финансовата служба на Общинския народен съвет, че ще бъде обложен с данък за незаконна частно-занаятчийска дейност. До този момент престъпленията му остават неразкрити. И той решава отново да среже лифта. Взема скрития миналия път шмиргел и отново прерязва въжето. Този път лифтът е спрян за 21 дни, а щетите излизат на „Балкантурист“ 3840 лв.  И този път Алински не е разкрит.

Междувременно продължава да работи нелегално. През 1979 г. от „Енергоснабдяване“ прекъсват трифазния ток на работилницата му. Още по-озлобен към държавата и спокоен, че не е уличен досега, той решава за трети път да повреди лифта. И го прави. Равносметката е още по-тежка – 37 дни ремонт за 32 007 лв.

През 1980 г. близък на Алински – Георги Ахчийски, започва да му помага в работилницата. Постепенно Алински започва да го „настройва срещу народната власт“ и да разкрива пред него какво е направил. Накрая открито заявява намерението си да отмъщава. Предлага на Ахчийски да запалят горския пункт в местността Сефер чешма на Боровец. Той приема, има неприятности с горските власти и също иска да си върне. Двамата отиват там, разбиват вратата, събират леснозапалими вещи, заливат ги с 3 л бензин и ги палят. Сградата е напълно унищожена, щетите са за 11 178 лв. Това обаче не отказва Алински от изначалната му идея за лифта. Според обвинението той знае, че обществеността в Самоков тревожно коментира „какви ли врагове действат“, всичко това го окуражава, че „действа като неуловим“.

И РЕШАВА ЗА ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ДА СРЕЖЕ ВЪЖЕТО.

На 21 октомври 1980 г., макар да вали дъжд, той отново изравя скрития шмиргел и прекъсва лифта. Този път повредата излиза на държавата 4744 лв. На връщане спира на чешма да пие вода и си забравя раницата, в която е инструментът. Може би поради тази причина това е последният път.

След общите си дела Алински и Ахчийски се сближават. И решават да саботират състезание за европейската купа по ски през зимата на 1984 г. На Алински му хрумва, че могат да объркат състезанието, като взривят телефонните кабели и така прекъснат връзките. По този начин чуждестранните журналисти няма да могат да предават за изданията си, а „на България повече няма да се възлага организирането на такива първенства, и това ще се коментира в целия свят“, твърдят магистратите.
През януари обаче те се сещат, че не са предвидили да обозначат шахта с кабели, преди да падне снегът. Налага се да изчакат. На 3 февруари в работилницата идва приятел на Алински – Стоян Мутафчийски, който им казва, че откриването на състезанието е насрочено за 18,30 ч. същия ден. Дърводелецът решава, че това е моментът за действие. Мутафчийски казва, че е минал покрай отворена шахта с телефонни кабели, в която работели техници. Планират как Алински ще осигури взривни материали, а Мутафчийски ще вземе Ахчийски и в 17.00 ч. ще се срещнат близо до шахтата. Осигуряват 2 капсул-детонатора, 1 фишек взрив и руло фитил. Мутафчийски обаче се забавя заради служебни ангажименти и планът се проваля. Два дни по-късно действат по друга схема – Алински отива с градския рейс до Боровец, носейки взривовете. Когато минава покрай шахтата обаче, вижда някакви хора, както и униформени милиционери. Принуден е да се върне.
Докато успеят да организират бомбения атентат, състезанието свършва. Въпреки това, когато по-късно са задържани, те са обвинени в подготовката на престъплението. Със следните мотиви: „Народна република България се ползва с уважение за своята принципна и миролюбива политика, за усилията, които полага за всестранното развитие на спортните и туристически връзки. Ярък израз на това признание са и провежданите международни срещи у нас и в областта на спорта. Поради това всяко посегателство върху спортните съоръжения създава недоверие в местните и чуждите туристи“.

Прокурорът по делото описва и как Алински години наред открито е изразявал враждебното си отношение към властта, като разпространявал „клеветнически твърдения, засягащи авторитета на НРБ“. Редовно слушал емисиите на радио „Свободна Европа“ и отправял пред клиентите на работилницата си „най-злостни хули“ срещу социалистическия строй. В обвинителния акт дори са изброени някои от „клеветите“: „В България всичко върви в разруха, защото властта е никаква власт“, „Органите на властта са търтеи“, „Всичко се изнася за СССР и ако не сме ние да ги храним, ще ходят гладни“, „У нас няма свестни закони“, „Нашата държава е в упадък, идва глад и безработица“, „Ето вече 40 години всичко се руши“, „Българският народ е бил роб и си остава роб“.  В „разностранната си престъпна дейност“ Алински започва да си отмъщава и на държавни служители, които„добросъвестно изпълняват задълженията си“. Съпругата на Алински е съкратена от ДАП – Самоков, където работи. Затова гнева му понася началникът на предприятието Милчо Златинов. Алински се свързва със свой познат Красимир Мишев, който заедно с жена си е уволнен от Златинов. Двамата подпалват неговата вила-фургон по пътя за град Станке Димитров /днес Дупница/. В делото се описва още как двамата с Мишев са подпалили и пчелина на двама служители от отдел „Финанси“ към Общинския съвет, задето им налагали данъци.

През 1983 г. пък от съблекалнята на ДФС „Рилски спортист“ е извършена кражба на пари. Заподозрян е приятел на Алински, който работи там. За да се отклони съмнението от него, Алински и Ахчийски замислят план – когато той замине в командировка, да се обадят на председателя на дружеството и да го заплашат, че влизането в канцеларията е нищо, „сега ще започнат да палят“. Решават да взривят гаража на дружеството. За да си осигурят алиби, в уречената вечер отиват на кино. И нареждат върху масата в работилницата чаши и бутилка вино, от която уж са пили. След това Алински прониква в гаража, напъхва капсул-детонатор в ауспуха на автомобил ГАЗ и запалва фитила с цигара. 
След всичко това полицията е мобилизирана. Накрая Алински е задържан. При обиск в дома му са открити 172 капсул-детонатора, 53 броя взривни вещества със специално предназначение, 181 патрона за пистолет и карабина и два фишека „Амонит“. Укривал ги от 1974 г. Той се признава за виновен за всичко. Освен в диверсия. Точно това обвинение обаче го „убива“. Според чл. 106 от НК, „който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения, унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства, се наказва за диверсия с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи 20 години, доживотен затвор или смърт“.

 СЪДЪТ Е БЕЗМИЛОСТЕН.

Алински получава различни присъди за всяко от престъпленията си, включително и конфискация на половината имущество, но заради четворното прекъсване на лифта е осъден на смърт чрез разстрел. Съучастниците му получават по-леки присъди.
Въпреки обжалването на 28 юни 1985 г. Върховният съд на НРБ постановява:„Георги Алински е извършил всички престъпления умишлено, повечето с контрареволюционна цел, поради което смъртната присъда е единственото справедливо наказание“.

По-възрастните хора от Самоков не са забравили Алински. Според тях не е заслужавал толкова тежка участ и обвиненията срещу него са пресилени. Но дърводелецът е разстрелян. В България последното смъртно наказание се изпълнява само 6 дни преди идването на демокрацията – на 4 ноември 1989 г.