Хората от село Говедарци: Той прекарваше по цял ден на табла в кафенето, докато Мара Малеева не го направи човек
През 1936 г., докато Мара Малеева била студентка по медицина във факултета на Софийския университет, среща Тодор Живков случайно на акция по време на Гражданската война в Испания. Тогава трябвало да се прехвърлят доброволци по специален нелегален канал и една вечер двамата помогнали на няколко души да заминат анонимно за Испания.
След срещата им Тато бил силно впечатлен от красотата и стеснителността на младата девойка. „Тя беше скромно, нежно и симпатично момиче – пише Живков в своите мемоари. – Веднага се набиваше на очи нейният подкупващ и сърдечен начин на общуване, както и подчертаната интелигентност“.
Тодор Живков бил представен като студент в Свободния университет, но само приятелят му, който го завел на купона, знаел, че е секретар на районен комитет. 8 декември се оказва съдбовен, тъй като оттогава двамата не се разделят.
„Познанството ни премина в сърдечна дружба и чиста любов, разцъфтяла на основата на общите ни идеи и разбирания и, естествено, на взаимните ни симпатии“, признава приживе Тодор Живков.
След като завършва университета с отличие, Мара Малеева започва да работи като лекар в с. Дъскот, Великотърновско, близо дo Павликени. Там се мести и Тодор Живков и двамата започват да живеят заедно в „незаконно съжителство“ още преди да са сключили брак. Скоро обаче общинските власти се намесват и ги принуждават да се венчаят.
Интересното е, че в мемоарите си той не посочва кога точно са станали семейство, но според официалната информация те сключват брак през юли 1938 г. Вероятно причината е, че дни преди да се оженят той се разболява тежко от жълтеница и едва оцелява. Още по-нелепото в случая е, че в началото на церемонията попът им вдигнал скандал, защото Мара Малеева и Тодор Живков се появили с обикновени делнични дрехи, а не с празнични. Вторият проблем бил, че кумовете били комунисти, които познавал, и не искал да ги приеме в църквата. Отделно кумата била бременна и не можела да участва пряко в церемонията. Живков обаче не останал длъжен на попа и изнервен заявил: „Отче, карай по бързата процедура, че много бързаме“.
Въпреки всички перипетии Мара Малеева става Живкова и двамата с Тато получават венчалното си свидетелство. След церемонията отишли да се почерпят с няколко приятели в една кръчма в Павликени. След сватбата младото семейство започва да се мести от село в село и навсякъде Мара Малеева работила като лекар.
Приживе бившият Първи сподели, че честата смяна на дома им била заради нелегалната партийна дейност, която и двамата вършели. Мара Малеева често му помагала, като лекувала болни емигранти и партизани, осигурявала медикаменти и превързочни материали.
През май 1944 г. обаче в селото, в което живеели, се разчуло, че мъжът на докторката станал шумкарин. Тогава Мара се преместила в Костинброд. Именно там тя научава лошата новина, която никоя съпруга не иска да чуе през живота си. До нея достига информация, че Тодор Живков е убит. Тя изпада в шок и страда дълго време. За щастие това се оказва лъжа и тя разбира за нея 4 месеца след новината.
Години след смъртта й Живков признава, че през този период на местене на жителството съпругата му го е издържала със скромната си лекарска заплата. Въпреки това тя го обичала безрезервно и съжалила, че е заболяла от нелечима болест.
„Не пудрете мъжа ми пред камерата, за да не се чувства в облаците. Той трябва да е за пример като човек от народа”, съветвала Мара Малеева. Тя има огромна роля за израстването на Тодор Живков. Отучила го е от лоши навици, дисциплинирала го е и го е ошлайфала, твърдят местните в село Говедарци, където дълго време съпругата на диктатора е била общопрактикуващ лекар.
„Нашата лекарка, както я наричаме тук, работеше от сутрин до вечер, а Живков обичаше да посещава кафенетата и да играе табла. Тя обаче бързо го стегна и го направи значим човек“, обясняват пред „168 часа“ по-възрастните, които помнят времето, когато Мара Малеева ги е лекувала.
Преди 1989 г. официалните биографи разказваха, че в Говедарци Живков е развивал нелегална дейност, но след промените излязоха много публикации, които потвърждават казаното от местните. Той по цял ден играел табла с „мацакурците“, както наричат хората в селото. Самият Живков в мемоарите си описва тези забавления по коренно различен начин: „За да върша привичната си партийна работа, бързо се внедрих в местното читалище и в дейността му използвах целия си организационен опит“.
Докато живеели в Говедарци, съпругата му Мара ставала рано сутрин, отваряла лекарския кабинет и до късно вечер приемала пациенти. Била изключително интелигента, дребна на ръст, с широка усмивка и заедно с това много скромна и отзивчива като човек. Така я помнят местните. Имала завидни знания в различни сфери и дори предложения за научна работа в сферата на медицината. Мара Малеева обаче отказала всички постове и изцяло се посветила на работните задължения на Тодор Живков.
Историческите хроники са документирали, че първоначално лекарката се заела да обучи съпруга си как да контактува с посланици и дипломати. Показала му етикета на говорене и заедно с това му преподала и урок по хранене с всички прибори за официални вечери. Изготвила и списък с препоръчана литература, който да обогати общата му култура. По този начин тя печели доверието му и става дясната му ръка.
В мемоарите си Тодор Живков дори е написал, че е вярвал само на две жени в живота си – на съпругата си Мара Малеева и на секретарката си Ангелина Гуринова. Като най-верен съюзник, жена му често придружава Тато в чужбина. Интересното е, че предварително се подготвяла за особеностите и културата на съответната държава и участвала активно в срещите и разговорите. Говорела добре френски, който по онова време е смятан за езика на дипломацията.
На едно от официалните им посещения във Франция жена му дори го смъмря. Тогава делегацията спряла да разгледа някакъв хотел в градчето Сен Пол дьо Ванс. И Мара Малеева казва на Живков: „Тодоре, иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев“. Тогава Иван Башев е министър на външните работи, а Балев – началник на кабинета на Живков. Така постепенно тя се заема с голяма част от работата на съпруга си.
По много въпроси лекарката дава разпореждания вместо него. Грижи се за безбройните писма, които всекидневно получавали от хора, станали жертва на някаква неправда. Правела всичко възможно да се свърже с потърпевшите и да реши проблемите им. Едновременно с това отговаряла и за голяма част от кореспонденцията на Живков.
Приживе един от сътрудниците на Тато – поетът Димитър Методиев, бе споделил, че често Мара Малеева присъствала в кабинета на съпруга си по време на срещи, но стояла в сянка. „Когато се налагаше да направи бележка, винаги предварително се извиняваше – разказа в края на живота си Методиев. – Но ние, сътрудниците на първия секретар, знаехме, че преди да седнем след закуската в хола, те двамата са седели горе, в техния апартамент, и върху страничките, които държи в ръцете си другарят Тодор Живков, са отразени и нейните мисли и бележки“.
Според хората около бившия Първи, тъй като Мара Малеева била лекар, понякога благодарение на нея се поставяли истински специалисти на възлови позиции в здравеопазването. Междувременно обаче тя успявала да държи за известно време членовете на фамилията им да не бъдат назначавани на високи постове. Причината била, че Мара Малеева искала да предпази Живков от обвиненията и недоволството на хората.
Има данни дори, че тя се опитала да се противопостави на идеята на Живков брат му Георги да бъде включен в дипломатическия апарат. Тато обаче не я послушал, въпреки че роднината му не притежавал нужните качества.
Интересното е, че в един етап от живота им скромността в това отношение на Мара Малеева имала и своите изключения. Големият й брат Найден Малеев дълги години бе заместник на посланика Стоян Караджов в най-важното посолство – в Москва. Историческите хроники показват, че приживе Караджов неведнъж е заявявал, че именно Малеев е бил ключовата фигура за вземането на решения. По абсолютно същия начин и по-малкият й брат също бил назначен за заместник-министър на народното здраве и както при по-големия, той бил сивият кардинал там. Странното тук е, че въпреки позицията си, до края на живота си Мара Малеева не искала да се акцентира върху присъствието й на някое мероприятие или да се споменава, че това е Мара Живкова.
„Тя беше изключително тих и скромен човек, не обичаше показността – споделя пред „168 часа“ легендарната режисьорка Иванка Антонова, сестра на ген. Димитър Гръбчев. – С нея се познавах още преди аз да работя в киното и телевизията. Беше общественичка. Заедно участвахме в градския комитет за проблемите на жените. На едно от заседанията за дамските празници тя беше седнала на първия ред до останалите дами, облечена в скромен костюм, като държеше чантата си на краката. Даде ми знак да отида при нея и ми каза: „Аз съм тук като редови член и няма да снимате само мен. Има и други хора в залата, както давате тях, така и мен. И без да акцентирате върху това, че Мара Малеева-Живкова е на събитието. Аз съм като всички останали”.
Това е доказателство, че лекарката не притежавала чара и лукса на първите дами от западните държави, не носела накити и украшения и не водела светски живот.
Интересното е, че Мара Малеева държала и акцентът върху Тодор Живков да не е прекален. „Винаги ме съветваше да показвам другаря Живков по телевизията като човек от народа. Да не го пудря и да го карам да се чувства в облаците – обяснява Антонова. – В детайли не е влизала например за облекло или нещо подобно. Спомням си, че веднъж бях при нея, за да взема семейния им албум. Трябваше да правя филм за 60-годишнината на Живков. Даде ми го, защото знаеше, че ще й го върна, но с тъга сподели, че винаги, когато й го вземали, го връщали с празни страници. „Това са спомените ми“, ми каза тя. Тогава двете разговаряхме по-дълго, но това, което се открои от разговора, е да не показвам съпруга й накипрен. Искаше да изглежда като пример за човек от народа. Тя си беше такава. На всеки помагаше. Където и да ме видеше, спираше, поздравяваше ме, говорехме си“.
Легендарната режисьорка допълва още, че Мара Малеева по скромността си приличала на друга известна съпруга на управляващ. „Мария Желева, жената на Желю Желев, беше същата по отношение на това да не се откроява от останалите – спомня си Иванка Антонова. – Един ден тя беше при мен на гости и си спомням, че ми каза: „Където и да ме водиш, ще ме представяш като колежка, а не като съпругата на президента“.
Въпреки това Мара Малеева се превръща в първата жена на комунистически лидер у нас, чието име и снимка са публикувани в българските вестници. Барелефът й стои дълги години и върху фасадата на Трета градска болница в София. Историята я помни като една от най-високоинтелигентните съпруги на управник на България и най-добрата лекарка за времето си.
Как Първия наказа певицата, която му отказа
В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова. Но в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век тя се радва на завидна слава. Започнала през 1963 г. като солистка на оркестър „Балкантон“, за кратко време тя превзема върховете на родната естрада. Сред популярните песни, които изпълнява, са „Мое слънце, засияй“, „Пълнолуние“, „Моя любов разпиляна“, „Любовта на скитника“ – кавър версия на песен на европейската звезда Мери Хопкинс, родена по мотиви от руски романс. Заедно с най-големите ни звезди тя гастролира успешно на конкурси в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, а след триумфално турне в Куба записва съвместен албум с Йорданка Христова, Бисер Киров и Маргарита Радинска.
През 1968 г. с песента „Крадецът на бисери“ успява да грабне и първата награда в конкурса на конкурсите – „Златният Орфей“. Но това вече не е било изненада, защото година по-рано нейна песен е удостоена със специалната награда на същия престижен международен форум. По този повод френската актриса Даниел Дарийо, почетен гост на фестивала, възкликва: „Една малка България може да бъде щастлива, че има такъв глас. В гърлото на тази жена са скрити милиони“. Тя нарича Маргарита „Балканския лъв“ – прозвище, което я съпътства през краткия й живот.
Но изведнъж всичко угасва. Въпреки забележителните й успехи никой вече не кани певицата у нас. Спират да я пускат да излиза и в чужбина. Изолирана, през 70-те години блестящата Маргарита Димитрова е принудена да си изкарва прехраната, като пее по кръчми и заведения, над името й е поставена схизма и в радиото, и в телевизията.
Пред „168 часа“ Дамян Дамянов, син на видния комунистически функционер Райко Дамянов, сподели причината за бързия край на успешната кариера на Маргарита – на Слънчев бряг е отказала интимна среща не на кого да е, а на самия Тодор Живков. След като Първия я поканил на танц в Слънчев бряг и по обичайния си безцеремонен начин й тикнал бележка с телефона си, младата жена не отишла на среща с него, въпреки че пред хотела, в който била отседнала, я чакал специален автомобил.
На базата на разказите на самата певица същия факт потвърждава през 2020 г. и Атанас Шопов, неин горещ почитател и приятел: „Куп естрадни певци, включително и Маргарита Димитрова, са на тържество заедно с партийния елит на държавата. Сред големците бил и Тодор Живков, в чиито очи веднага се набила мургавата, висока и стройна красавица. Първия я поканил на танц, после я поканил да го посети и в апартамента му. Маргарита се смутила, опитала се да се измъкне с репликата: „Ама вие се шегувате, другарю Живков“. Но Живков дал да се разбере, че никак, ама никак не се шегува. И не забравил, че тя му вързала тенекия през онази нощ“.
Понякога в мигове на откровение признавала пред Атанас, че съжалява за това, че тогава отказала на Първия. „Ех, Насе, Насе, колко глупава съм била, да не отида на тази среща. Смятах, че ще нарани достойнството ми. Все едно да се изплюя на себе си – така го чувствах“. И няма как да не се е разкайвала, защото подмолните удари, които са плод на отмъщението на Живков, я съсипват до неузнаваемост.
Спънките започват още през същата 1970 г. Пътят й към международните участия по фестивали е завинаги отрязан. Тогава певицата получава и персонална покана за участие на фестивала за естрадна песен в Сопот – Полша. Но от дирекция „Музика“ отказват да я изпратят и командироват Богдана Карадочева, при това… с песен на Маргарита Димитрова!
Нещо повече – хлопват й вратите към всякакви концертни изяви у нас. Въпреки грандиозните си успехи тя не успява да намери място и в класацията на „Златният Орфей“. А след това вече и не намират за нужно да я канят на най-прочутия ни международен конкурс.
Невидимата Немезида на бай Тошо се изправя навсякъде пред нея. След последната й песен, която сякаш символично е озаглавена „Мъка“, внезапно секват не само записите й за телевизията и радиото, а и изобщо спират да я пускат в ефир. Въпреки че вече е било планирано да издаде дългосвиреща плоча, тя не само че не излиза, но и директорът на държавното предприятие „Балкантон“ издава заповед певицата изобщо да не бъде допускана в студиото.
Принудена е да пее в ресторанти, където в условията на соца също не е лесно да се уредиш. Често няма стотинки дори за хляб, а накрая просто я наемат да мие чиниите. Изпаднала в невъзможност да се издържа, тя е принудена да изпрати дъщеря си Петя в интернат. Но не стига това, а явно по поръчение от най-високо място с цел да отблъсне многобройните почитатели на певицата Държавна сигурност разпространява слухове, че била пияница и се отдала на разврат, или дори че е избягала на Запад.
Всъщност Маргарита изобщо не употребява алкохол, тъй като имала сърдечно заболяване. А истината е, че тя не е била галеница на съдбата и преди да превземе върховете в родната естрада. Завършила Априловската гимназия, веднага след това започнала работа във Велико Търново като солистка на ресторантски състав. Там се омъжва за Стойчо Сапунов, осветител в местния музикален театър. По спомени на съвременници бракът се оказал несполучлив и тя решила да потърси късмета си в столицата. Там се присъединява към двегодишната професионална школа за естрадни изпълнители, където учи с такива имена като Паша Христова, Маргарита Радинска и Борислав Грънчаров.
След неофициалното заклеймяване от режима на Живков певицата е имала малко верни приятели. Един от тях е любимият на народа актьор Георги Парцалев. Той кумува на втория й брак през 1978 г. „Мимо ма, кой та е проклел? То бива, бива патило, ма твойто се не издържа…“, казвал потресен от съдбата й актьорът.
По разказите на дългогодишния й приятел Наско в дългите години на немилост едно от най-големите й разочарования било, когато получила лична покана от Иван Славков държавната телевизия да заснеме неин рецитал. Обнадеждена, Маргарита Димитрова отишла на „Сан Стефано“ 29. Но там секретарката на зетя на Тодор Живков не само казала, че не я познава, а излъгала, че шефа го няма. След малко тя самата го чула да се хили с характерния си тембър от кабинета и си тръгнала, без повече да се унижава да го потърси.
Умира от инфаркт през 1984 г. в нищета, забравена от всички, а е била едва на 42-годишна възраст.
