Зоя Дюбоа е родена в София. 17-годишна заминава с родителите си за Франция, където завършва Сорбоната. Утвърждава се като писател и преводач. Потомка е на Яне Сандански по майчина линия. Една от най-известните преведени книги от нея на френски е биографичната творба на Мерсия Магдермот за Яне Сандански „За свобода и съвършенство”, която става бестселър във Франция. На 19 май Дюбоа ще представи за първи път последната си книга, която е написала за Яне Сандански, съобщава „Фокус”. Честването съвпада и със 110-годишнината от гибелта на Старика.
– Госпожо Дюбоа, Вие сте българка, която живее във Франция. Разкажете ни повече за себе си и съответно кажете какви са Вашите родствени връзки с този велик българин Яне Сандански?
– Ами аз излизам от България в един момент на „турбулентност“, в епохата, когато пада Берлинската стена. В този период излизам от България. И да, българка съм. Днес имам за задача да представя нашата страна в Париж, където съм член на структура, която се казва на френски ATLF, т.е. Сдружение на франкофонските преводачи, със седалище там, в която сме 800 членове от света. От България съм аз. Първоначално бях преводач и след това добавих писателската дейност към своята преводаческа дейност, като винаги съм целяла да включа в нея България. Моята главна цел е България и моята главна задача или кауза, ако искате го наречете. Но винаги каквото пиша или превеждам, или с каквото и да се занимавам, в моите ръкописи се пише за България – за нейната история, за всичко. Просто това е.
– Вие кога всъщност разбрахте, че сте потомък на Яне Сандански?
– Късно в живота си аз разбрах, че съм негова потомка. Може би в моя динамичен живот така се е стигнало дотам, че късно разбрах. Разбрах чак когато се омъжих, майка ми ми го каза един ден. Бях доста учудена, че чак тогава го научавам, преди 15-20 години. Каза ми: „Знаеш ли, всеки е залутан в ежедневието си. Ами да, просто ето сега, нали го научаваш?“. Да, научавам го. Аз първоначално съм учила за Яне Сандански като за революционер, като за историческа фигура и в един момент научавам, че какво – чакай сега, аз съм негова потомка… Какво става тук? И, разбира се, така, както пишех детски приказки, те се превърнаха в историческа книга. И да, започнах да търся информация за Яне Сандански.
– И за историята на България сигурно?
– Историята на България – това ми е любим предмет от едно време, така че едно време по история имах 6. Да, да, мога да се върна още в бележника си от едно време – по история имах 6, по литература имах 6 и учителите бяха доволни от мен поне по тези два предмета. Историята между другото винаги ми е била любим предмет, не само на България. Това е една материя, която аз обожавам, не знам защо, но всеки си има нещо, което харесва. Случи се така, че това е една област, която аз много харесвам, и може би и това ми помогна в търсенето на информация за Яне Сандански. И след това се оказа, че в тази точна материя започнах да търся и други документи, факти. Невинаги е леко да се намери информацията, която търсиш, но това е друг въпрос.
– Той всъщност е Ваш роднина. Но по майчина или по бащина линия?
– По майчина.
– И може би това Ви е провокирало да почнете да ровите и да разберете какви са Ви корените, макар и по-късно вече, в осъзната възраст?
– Корените мисля, че са доста дълбоки. Мисля, че човек ако се интересува от тях, винаги има какво да търси. Защото открих и други роднини, за които не знаех. Човек винаги има какво да търси като информация, като документи. Ако се интересува, много далеч може да стигне в своето родословно дърво и т.н.
– Все пак любопитно е да ни разкажете повече за този род, рода на Яне Сандански.
– Това е просто един сой. Това не е род, той надминава някакви обикновени контури. Доста голям род, с доста голяма история, с доста големи познания, които не са безизвестни. Иван Харизанов не е безизвестен. Спас Харизанов – на Яне Сандански дядо му, е съвместявал две функции в началото. Той е бил едновременно и отец, и кмет на Влахи. За да съвместяваш двете функции, какъв трябва да си?
– И сега какво да кажем на нашите съседи, които твърдят, че коренът на Яне Сандански не е български?
– Зависи какво разбират под „не е български“. Аз съм разговаряла по този въпрос с Мерсия Макдермот, която на мен ми е разказвала нещо такова, когато тя е писала книгата за Яне Сандански, която от нейните книги е най-дебеличката, мога да кажа, без да заобикалям нищо и без да преувеличавам. Тя е написала няколко, но за Яне Сандански книгата е най-дебела. Тя ми каза така: „Докато пишех книгата за Яне Сандански, при мен идваха различни хора. Между всички, които идваха по различни поводи, някои ми носеха информация, други идваха да разговарят с мен, имаше и други, имаше трети. Някои от тях дойдоха, за да ми кажат, че трябва да спра това, защото не е вярно, други дойдоха, за да ме заплашват, трети дойдоха, за да ми кажат, че трябва да напиша вътре, че Яне Сандански е сърбин, други дойдоха, за да ме накарат да напиша, че е албанец. Т.е. аз на Яне Сандански не знам къде са му корените, но всички искаха да напиша вътре, че е от еди-къде си. Така че всъщност доста народ иска Яне Сандански да е от еди-къде си. А тя на мен ми каза: „Каквото и да ти казват за Яне Сандански, ще кажеш, че Яне Сандански е българин. Точка“. Това е на Мерсия Макдермот мнението, аз друго какво мога да кажа?
– Вашата майка също Ви е казала, че имате родствена връзка, което също значи, че е българин. Но те пък може да са били преселници, така че пак е малко сложно.
– Майка ми е от махалата Бешика в Дупница, днешно наименувание, защото този град е бил Марек, Станке Димитров… Днес е Дупница. Тя е от махалата Бешика там. Там е осеяно с къщите на рода Харизанови от Сандански.
– Този род го има и в Петричко, доколкото знам аз.
– Има го в цяла България. Той и градът е осеян с тази фамилия. Това е един от градовете, които са били зад него.
– А друг, близък град пък носи неговото име – град Сандански? Може би и там има някакви близки родственици?
– Не, но то навсякъде има. Даже Мерсия Макдермот се учудва, че точно Сандански носи неговото име, а не Мелник примерно.
– А защо Мелник?
– Ами защото, според нея, той много по-често е бил в Мелник и е много по-свързан с Мелник, отколкото със Сандански. В Дупница е била къщата на родителите му, но в Мелник примерно е Кордопуловата къща, била е една от яташките къщи.
На Мелник Яне Сандански е бил и кмет, а в Сандански не е бил.
– Може да Ви прозвучи шаблонен въпросът ми, но сигурно на много места Ви го задават – кое Ви удивлява най-много в Яне Сандански, в неговата личност?
– Яне Сандански има много черти, с които може да удивлява. Просто той всява не удивление, то е някакво уважение и респект. Има един негов потомък, който доста му прилича, едва ли не на сто процента. Има един негов правнук, който може би даже и физически донякъде прилича на него. Удивлява ме още това негово нетърпение към несправедливостта, към всичко, което е непоносимо, отрицателното и което някой иска да наложи, при положение че няма нищо добро в него. Не знам как да го квалифицирам. Несправедливост може би е най-точната дума. Нещо такова, да. Борбата срещу нещо такова.
– За правдата?
– Да. Борбата за правдата и за всичко свято. Яне Сандански винаги е искал в което и да е селище, няма значение дали е град, градче, селце, задължително най-напред да бъде построено едно училище. Няма ли училище, друго не може да има. След училището даже и черквата е строял. Не защото не трябва да има религия, не, а защото даже и за изповядването на религията първо човек трябва да знае да чете, за да я разбере. Иначе как ще я разбере? И след като е имало училище и децата са можели да четат, е била построявана черквата, за да разберат какво става.
– Така е било през нашия Възрожденски период. Даже когато е нямало институция – държава, са строели училища.
– Именно. Да, всичко.
– Вие сте автор на книги за Яне Сандански. Какво разказвате в тези книги?
– Ами опитвам се да разкажа други неща, които ги няма в книгите, които не са публикувани досега. Защото мисля, че има едни елементи, които не са предадени от някой друг от рода. Естествено, в нашия род има и друг автор, който много е писал на тази тема. Това е Борис Сандански. Това не означава, че той не е написал хубави творби и т.н., но аз се старая да напиша нещо допълнително, което той може би до момента не е писал.
– Вие разказвате лични Ваши спомени, доколкото виждам, спомени от Вашия живот в България като дете?
– Да, опитвала съм да предам нещо, защото доста често ми се задават въпроси на тази тема. Аз няма да седна да напиша автобиография на Зоя Дюбоа. Първо, то е доста претенциозно, и второ, не виждам смисъл. Затова съм се възползвала и съм сложила два-три реда, за да може да се даде отговор на някои въпроси, които често ми се задават.
– Виждам, че Вие имате и друга дарба – да рисувате. И сте нарисували дори портрет на Яне Сандански. Разкажете повече за този портрет. Много любопитни неща ми казахте в предварителния разговор.
– Този портрет участва в една изложба в Париж. Аз бях член на един кръжок, който се водеше от един маестро в Париж. Редовно, 2-3 пъти в годината, той прави изложби в Париж, свои собствени. Та той водеше нашия кръжок в Париж, в който аз имах честта да участвам. И накрая на всяка година правеха изложби с подбрани картини от кръжока. Този портрет беше избран за изложбата и накрая на изложбата искаха да го вземат за някъде, но аз не го дадох. Казах им, че трябва да отиде на друго място. И го запазих за тук.
– Разкажете за Вашия съпруг нещо. Четох някъде, че той също е много запален по България.
– Да. Той от 15 години насам, откакто сме женени и сме заедно, доста често идваше в България. Много харесва България, много обича България и Яне Сандански му е любимият герой. Даже в последната ми творба съм сложила една негова снимка – това са му любимите му книги. Всичко, каквото може, всичките ми книги ги финансира той.
– Той е французин, нали?
– Да, французин е. Дежурният въпрос му е: „Следващата книга коя е, какво пишеш сега? Какво ще публикуваш? Къде са ти срещите за представяне на книгите?”.
– Т.е. той е нещо като Вашият мотор, двигател?
– Да, и вдъхновител.
– Много голям късмет имате, че сте попаднали на такъв човек.
– Вярно е, да. Аз в началото пишех приказки за деца, той беше навсякъде с мен. Трябваше илюстрации, правеше илюстрациите за тях.
– А той в коя сфера работи?
– Архитект е, творец.
– Значи много сте го зарибили и запалили по България? Много може да си говорим с Вас, интересно е. Ако трябва за финал нещо да кажете на българския народ, какво ще е то?
– Да живееш, значи да се бориш. Да не забравят, че България е най-мъдрата страна.
– И една от най-старите европейски държави.
– Именно.
– И няма място за срам?
– Нито за съмнение в каквото и да е. Най-мъдрите неща тръгват от тук, най-мъдрите.
– Защо тогава толкова българи напускат страната?
– Може би те я напускат, когато са млади. Излизат, отиват, разглеждат света и един ден ще се върнат. Говорих един ден с мой колега, споделих това с него и той ми каза: „Виж, човешката душа е като птица – тя отива, полита и един ден се връща. Отива, оглежда и като цвете поема това, което ще я опраши. И един ден се връща с всичко, което е обиколила, видяла, научила. И ще се върне тук с това, което е полезно за тук. Но там няма да остане, защото корените и са тук“.
