Художничката Селма Тодорова нареди 41 творби в Градската художествена галерия в Благоевград и събра миналата вечер ценители и колеги на откриването на експозицията. „Тя е художник който присъства в българското и европейското пластично пространство вече 15-20 години по много сериозен и категоричен начин“, представи я директорът на галерията Иван Милушев. Това е втора изложба на столичанката в областния център на Пиринско, първата й изява бе преди 12-ина години с акварели. „В колекцията преобладават маслените творби, тя е невероятен портретист, каквито в момента в България са не повече от 3-4 души. Това не е комплимент, а факт“, отбеляза Милушев и уточни, че в малката зала са изложени акварели, които са друга страна на възможности и темперамент на авторката.
Селма Тодорова обясни, че голяма част от творбите в експозицията са реинтернации. „Реинтернация значи повторно въплъщение, превъплъщение в образи, които са известни образи от изкуството, историята на изкуството, но са направени съвсем свободно, като дори дрехите не са тези в добре познатите творби и образи“, каза художничката и разкри любопитни съвпадения.
„Като рисувах известната „Нике от Самотраки“, която е в Лувъра, моделът ми беше в много лош период, наистина много лош! Но когато приключих работата, животът й тръгна изключително успешно. Ето друг пример – с Ицко Финци. Той беше в ума ми, когато реших да направя Авраам. Не си представях друг човек да рисувам в този образ. Той дойде и много бързо застана в поза. (Беше преди да му се роди дете на преклонна възраст). Оказа се всъщност, че Ицко Финци е една философска реинтернация на баща си. И неслучайно няколко години по-късно стана татко. Друга интересна история е с „Пиета“. Тя не е точно реинтернация, защото ми беше поръчка, иначе не бих се осмелила да я правя. Повиках модели, а те не можаха да дойдат едновременно, изобщо стана нещо много особено с организацията. Истината обаче е, че започнах да я рисувам на Богородица, 15 август, и я завърших на Кръстовден, без да знам, че е Кръстовден! Получава се една нишка, която свързва модела с творбата“, искрена бе Селма Тодорова.
Тя има и по-специална връзка с Благоевград покрай работата си по документален филм за Кръстьо Асенов, един от героите на България, подпомогнал много Съединението на България, живял доста години в с. Лешко, свързан и с аферата „Мис Стоун“. По време на изграждането на образа Селма Тодорова рисува портрета на героя. Синът й, също художник, пък влиза в ролята на магнетичния Кръстьо Асенов.
„Благоевград е един млад град покрай двата университета и това носи своята енергия и бъдеще“, не крие пристрастията си към Пиринския край художничката.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА