Йорданка Варджийска е една от най-известните певици, които богатият на талантливи изпълнители Пирински край е дал на България. Тя обаче не обича да я наричат звезда, нито да разказва истории за семейството и близките си, защото пази личното си пространство. Но тъй като се познаваме отдавна и преди години често е била гост в музикалните фолклорни предавания на Телевизионния център в Благоевград, ми позволи да разкажа историята на творческия й път.
Родена е в стар джумалийски род. Корените на баща й Стоян идват от Горно Броди в Егейска Македония. Оттам идва баща му Петър, и всички във фамилията били музикални, артистични и много гостоприемни хора с широко отворени обятия за приятели и гости. Дани си спомня, че в дома им е идвал Никола Бадев, с когото баща й е бил приятел:
„Баща ми беше артистична натура и преживяваше емоцията на песента. Може би от него съм наследила артистичната дарба, а майка Бойка имаше невероятен глас.Търсили са я да пее в ансамбъл „Пирин”, но родителите й не са я пуснали. Такива са били разбиранията тогава. Но тя непрекъснато пееше в кухнята, когато готвеше, когато бродираше, когато беше тъжна или весела, не спираше да пее! С татко пееха заедно, и то красиви стари шлагери или народни песни. В нас се слушаше много музика и първите ми дуети бяха с тях. Почти всеки ден имаше гости в дома ни. Пееха, свиреха с акордеон и сега си мисля как тогава само песента и веселието ги събираше, за разлика от днес, когато повечето срещи на близки и приятели завършват с кавги и напрежение”.
Кръстена е на баба Йорданка /Данка/, майката на баща й. Тя всяка вечер им чела приказки и тази традиция се предава и на следващите поколения в семейството й. Помни баба Славка и дядо Смилен по майчина линия, които са я водили на черква като дете, помни ги като вярващи и интелигентни хора,от които много е научила за рода и обичаите.
Дани се омъжва за Христо Варджийски, чийто род също идва от Егейска Македония, от с. Кирчкой, Солунско.
ЕДИН ОТ БРАТЯТА СЕ ПРЕСЕЛИЛ В БОБОШЕВО, КЪДЕТО ДАНИ СРЕЩА СЪПРУГА СИ. ТОГАВА ТОЙ БИЛ ФУТБОЛИСТ И ТЯ ПЯЛА НА СПОРТИСТИТЕ ПО ПОВОД ТЕХЕН ПРАЗНИК
„Аз си го харесах още тогава”, казва Дани. Мислила си, че няма да може да продължи певческата си кариера, защото искала да бъде добра съпруга и майка, да се съобразява с изискванията на мъжа, когото е избрала до себе си, да изгради здраво семейство, заради което би жертвала пеенето, което безкрайно обича, и казва: „Явно Господ е решил, че мога да бъда добра майка, поне така казват децата ми, и добра певица едновременно. Мъжът ми каза: „Не мога да ти забраня да пееш, все едно да затвориш една птица в клетка, тя ще загине!”. Аз намерих разбиране в широкоскроен и обичащ ме човек, когото аз също много обичам и ценя. И така продължих да пея и отгледах децата си с негова помощ и с помощта на бабите, на които съм безкрайно благодарна, защото и на сън да ги бутнеш,те ще се отзоват да помогнат, ако се налага. Имаме две прекрасни деца – Светослав и Нели, на които Христо даде голяма част от възпитанието. Той беше с тях, когато ходех на концерти и не съм се прибирала по един месец в дома ни. Научихме ги на човечност, честност, доброта. Днес те са хора, които ценят това, което знаят как да се развиват и да постигат всичко с труд и интелект. Благодарна съм на Господ, че ми даде привилегията да бъда дъщеря на прекрасни родители, да бъда снаха на майката на съпруга ми, на която никога не можах да кажа свекърва, защото я усещах като майка. Благодарна съм на Бог и за това,че ми даде две отговорни деца”.
Христо дълги години е бил завеждащ смяна вентилация в мина „Пирин” в Брежани. В момента двамата имат три внучета – едно от сина и две от дъщеря им. Дани забелязва, че всичките са много музикални, но не настоява задължително да вървят по нейния път. Да изберат това, което им харесва, както и нея никой не е карал да пее. Правила е това, което й идва отвътре, и това, което иска.
„Болните амбиции на родителите никога не завършват добре. Песните на един творец стават хит, когато и текстът, и музиката извират от душата му. Призванието не остава незабелязано. Никога не съм си мислила, че ще се занимавам винаги с пеене или с театър, въпреки че и двата таланта са с мен от ранна детска възраст”.
Музикалната си култура Дани получава при Христо Коларов, учила е класическо пеене, естрада, поп музика и народно творчество.
В ШЕСТИ КЛАС Е ИГРАЛА В ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ДЕТСКА ОПЕРЕТА
„Първите ми изяви като естрадна изпълнителка бяха на фестивала на политическата песен „Ален мак” в Благоевград. Пях на една сцена заедно с американския певец и киноактьор Дийн Рид. Харесаха ме и ме поканиха да пея с оркестър „Спектър”. Когато дадоха първа категория на оркестъра, изпях песни на Ангел Заберски, които той написа за моя колежка, но се случи така, че тя имаше проблем и аз ги изпях. Започнах да пътувам с тях по страната”.
Дани Варджийска разказва, че в дома им е идвал и режисьорът Любомир Шарланджиев. Баща й имал мечта тя да стане актриса. Защото самият той бил душата на компанията, начетен и с чувство за хумор. Приятелите му казвали, че прилича на Жан Маре. Ходил с дъщеря си, когато участвала в рецитали. Бил с нея и на изпита й за Тетралната школа на Нешеви.
„Актрисата Цветана Тодорова, която работеше в Пионерския дом, ми беше първата учителка по актьорско майсторство. Първата ми театрална роля беше на момче, която тя ме убеди, че мога да изиграя. Това беше главна роля . Бях много притеснителна, но тя ми каза, че ще се справя блестящо. И преди представлението поглеждам през процепа на завесата, виждам препълнената зала, всичко свети, и си казвам, че няма да изляза, срамувах се. И тогава Цветана Тодорова ми каза: „Преди да излезеш, Данче, светлините ще угаснат. Когато светнат прожекторите, ще виждаш два реда глави отпред, но си кажи, че са тикви, и не мисли за тях. Влез в ролята на Чавдар и играй”. И когато излязох на сцената, наистина потънах в ролята. Бях Чавдар, без да искам, влязох в неговата кожа и стана хубаво представление. След това се подготвях при актьора Иван Бързев и имам много първи награди от рецитали. Записах и тетралната школа на Нешеви към Драматичния театър. Завърших я с отличие за две години. Кирил Ралев ми преподаваше история на театъра. Отделно от преподавателската си работа в школата, водеше и сатиричния театър към Профсъюзния дом. По-късно той ме покани да играя в пиесата „А утрините тук са тихи” от В. Василев. Ралев беше директор на Кукления театър и от него съм научила много неща. Завърших висше образование по специалността „Актьорско майсторство” в Югозападния университет при проф. Надежда Сейкова”, споделя Дани.
За нея проф. Сейкова казва: „Още с представянето си пред мен, Данчето предизвика моята симпатия. Видях добри и топли очи, непосредствена и открита усмивка, а вместо нахално самочувствие – някакво притеснение от новоизбрания път. И достойно, скромно човешко присъствие… Чудех се защо й е необходимо да следва – известна певица, с много ангажименти, харесвана, с доказана артистичност. Но Варджийска винаги си поставя по-висок критерий, винаги иска да бъде по-добра. За нея няма „не мога!”
В КРАЙНА СМЕТКА ТЯ СИ ОСТАНА ПО-ИЗВЕСТНА КАТО ПЕВИЦА, ОТКОЛКОТО КАТО АКТРИСА
Просто защото животът си има предварителен сценарий за реализацияна на всеки човек.
„И след като се омъжих, продължих работа като народна певица в ансамбъла към Радио-телевизионния център в Благоевград”, разказва Дани. „Тогава всички записвахме заедно в старата сграда на Радио-телевизионния център, не като сега, всеки индивидуално. Бяхме много хубав състав и пътувахме много с голям автобус. Беше весело, всяка наша изява беше голям празник. След това пях с фолкгрупа „Пирина”, където беше застъпена новата авторска песен на фолклорна основа. Моята популярност започна най-вече от сцената на фестивала „Пирин фолк” в град Сандански, където изпях красиви песни на композитора Николай Ваклинов. Играла съм 4 години танци при Братой Братоев. И така всички творчески компоненти се проявиха като брънка от една верига – пеене, театър и танци. Моят татко казваше, от толкова много дини под една мишница нищо няма да излезе, всичките ще ги изтървеш. Но нещата се оказаха по-различни, защото всяко едно обучение ми е помогнало при изграждането ми като изпълнител. Благодарна съм на всички хора, които съм срещнала по пътя си и които са ми дали много. Една част от тях са живи, други вече не са сред нас. Много е важно да приложиш в практиката уроците, които си научил, защото един изпълнител няма да има успех само когато излезе и си изпее песничката, трябва да вложи знания, душа и сърце в това, което прави”.
Нейният професионален дебют в театъра беше по покана на режисьора Костадин Бандутов и на Петър Кьосев, който беше директор на Благоевградския драматичен театър тогава.
КАНЯТ Я В ПОСТАНОВКАТА „ДВУБОЙ” ОТ ИВАН ВАЗОВ И ТОВА Е НЕЙНОТО ТЕАТРАЛНО КРЪЩЕНИЕ
Всичките й изяви по някакъв начин й помагат в певческата кариера, защото там тя прави невероятен контакт с публиката. Прави и много дуетни изпълнения с Райко Кирилов, Васко Лазаров, Кирил Костов, Валери Цветков, Боби Бакалов, Илия Луков, сигурно ще пропусна някого, но дуетите й с изпълнители, с които има синхрон между гласовете , са много. „Аз никога не съм си избирала изпълнител просто да направим една песен. За мен е много важно гласовете да си паснат, песента да ме грабне с текста и музиката, за да мога да предам на хората това, което усещам. С всички съм пяла с голямо уважение, но като че ли с Райко Кирилов имаме най-добри попадения, защото имаме песни, написани специално за нас. Заедно направихме албум за българите в Албания. Дуетните ни песни са красиви и се харесват, разпознаваеми са. Хората и сега ги търсят”.
Тя разказа, че за нея песни са писали големи творци като Тончо Русев, Евтим Евтимов, Славчо Лобошки и други. За народните песни е работила с Димитър Динев, Валери Димчев, Сашо Велков, Стоян Джамбазов и други. Обича текстовете на Катя Кирянова. С песента „Гурбетчийство” по нейна музика и текст на Катя Ерменкова печели „Пирин фолк” през 1994 година.
„Пяла съм песни на много талантливи творци. Тончо Русев и Евтим Евтимов написаха за мен песента „Без любов” и Евтим ми каза, че това трябва да е визитната ми картичка пред публиката, защото когато е писал текста, е мислил за мен. Много ценя хората, които са родени с професията си! Неслучайно песните, изпълнени от всички добри изпълнители, са толкова силни, красиви, докосващи сърцето!”.
Йорданка Варджийска има и свои авторски песни. Казва, че и текстът, и музиката идват при нея едновременно. „Мога да не пиша с години, но никой не знае как идва вдъхновението. Опитвах се да създам трети куплет за една песен, пробвах, мислих, но не се получаваше, и тя си остана с два куплета, защото не може да залепваш нещо, което не става, просто да си играеш на думи и рими. Написала съм песни и на мои колеги. Имам случай със Стефан Митров, който отдавна настояваше да му напиша песен. Но песента за него „Любовта не угасва” се появи след 8 години и тази песен спечели наградата на журито и на публиката на фестивал в Казахстан, първа награда на журито в Малта. Много награди спечели тази песен, сред тях и „Златен мустанг”. Песента дойде отвътре, след като познавах вече неговите мисли, болки, радости, нещата, които го вълнуваха, усетих музикалния му потенциал. Една вечер се събудих с музиката и текста на песента „Кажи, майко”, която написах за Захари Костов.
„ПРОСТИ МИ, ТАТКО МОЙ” Е ПЕСЕН, КОЯТО ПИСАХ ЗА ЕДНО МОМИЧЕ, КОЕТО СЕ ЯВИ С НЕЯ НА ФЕСТИВАЛА „ПИРИН ФОЛК” И СПЕЧЕЛИ НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА
Аз имам три авторски албума с песни по мои текст и музика. Първата песен, която написах, е „Обичам те”, която е посветена на моя съпруг. Втората е „Приятели”, която написах след една операция на гласните връзки и се наложи голяма почивка. Тогава усещаш кой е истинският ти приятел. А когато си на сцената, всички са ти приятели, и дори ти стават роднини. Но си мисля, че всички песни, които са изстрадани и са минали през душата и сърцето ти, могат да докоснат и публиката. Песента става звезда. Аз съм против думата звезда за певците. Звезда е творчеството, което след време, ако е дал Господ, остава за идните поколения. Запеят ли се песните ти от хората, харесват ли се, това вече е звездата”.
Пандемията наруши ритъма на изявите, но идеите на Дани са много и се надява да ги реализира. Мисли да направи коледна песен, но може би ще успее за следващата Коледа. Иска да обогати репертоара си с още няколко песни, защото публиката винаги очаква и нещо ново.
„Днес по-трудно се реализират творческите идеи от преди години, когато имаше и повече спонсори, които инвестираха в нови песни. Сега времената са трудни, защото дори да я направиш, трудно ще я наложиш. Ако една песен е авторска и ако искаш да се запее, трябва да я излъчват в електронните медии и да има форуми, където да се пее”, казва Дани. „Винаги съм правила това, което ми харесва, което идва от душата ми, без да си мисля, че ще стана голяма певица или актриса. Винаги съм искала да направя така, че хората да усетят душата ми, защото всичко, което правя, е от душа!”.
Това явно е усетил и тогавашният кмет на село Връв, община Брегово, Михаил Топоранов, който по време на най-активни творчески години на Йорданка Варджийска е събирал обичта и признанието на хората за нея, както и мнения на известни творци в книгата „Златната певица на България”, заглавието е по идея на Евтим Евтимов и е издадена от Сдружението за духовни изяви „Ангел Будев”. От тази книга избрах мнението на проф. Андрей Пантев от 17 юли 1999 година, който пише: „В света на имитациите, в който живеем, нейният глас ни отвежда към глъбините на българската душа. В света на пошлостта, в който живеем, ние се опияняваме от нейния вокален финес, създаден за зали с концертна акустика, кристал и плюш. В света на завист, в който живеем, нейното благородство прочиства като планински въздух измъчени и изтерзани души.Това е Йорданка Варджийска!”.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
