Франция, 2017 г. Проф. Костадинов със семейството си - дъщеря му Маргарита, работеща към ЕС като преводач в Люксембург, внучетата Елена, Алис, Виктор, дъщерята Светлана, работеща към ЕС като адвокат по правата на човека в Страсбург, и синът му Атанас /отляво надясно/
Атанас, синът на проф. Костадинов, в Страсбург - пред сградата на Съда за правата на човека, в която работи към ЕС сестра му Светлана
Херцогство Люксембург и Страсбург в Белгия са сред любимите дестинации на професор Йордан Костадинов от Кресна след пенсионирането му. Причините са, че в Люксембург, в Дирекцията на преводачите към Европейския съюз, работи дъщеря му Маргарита, а в Страсбург е другата му дъщеря – Светлана, която работи към Европейския съд по правата на човека, и често им гостува, за да се порадва на семействата им и на внучетата. Съпругата на проф. Костадинов е Милка Крумова от Кюстендил, която е доктор на геофизическите науки. Освен дъщерите си Светлана и Маргарита има и син Атанас, възпитаник на Софийския университет.Йордан Костадинов е бил ветеринарен специалист в участъкови ветеринарни служби в Кресна и село Граница, Кюстендилско, бил е окръжен ветеринарен лекар на област Кюстендил, университетски преподавател, декан на филиала на Старозагорския ветеринарен институт в София. Носител е на званието „Ветеринарен лекар на 2008 година“, четири години генерален директор на Националната ветеринарна служба, под негово ръководство са работили 19 000 ветеринарни лекари и други специалисти във ветеринарното дело. Автор е на много научни трудове, представял е ветеринарното дело на България в много страни по света.
– Професор Костадинов, наскоро сте били в Херцогство Люксембург и сте посетили и знаковото селище Шенген. Какво има в Шенген?
– Докато бях на отговорни държавни длъжности, имах възможност да попътувам из много места по света. Сега периметърът на пътуванията ми като пенсионер се заключи в кръга София-Люксембург-Белгия и Кресна, и то в частни пътувания. Ще започна с Херцогство Люксембург и столицата Люксембург. В столицата работи дъщеря ми Маргарита, в Дирекцията на преводачите към Европейския съюз, има си там семейство, та отивам да му се порадвам, а и на внучетата. Херцогство Люксембург е обградено от Германия, Холандия и Франция, притежава 2586 кв.км територия и е с население около 500 хиляди жители. Отличава се с изключително висок стандарт, всички селища са с абсолютен ред и чистота, сякаш са своеобразни паркове на красотата, с изобилие от зеленина и цветя. Херцогството е и пример за използване на природните ресурси и най-вече на плодородната земеделска земя. Столицата Люксембург смайва и с архитектурата си. Ще спомена нещо и за търговията. Образцова е. Влизам в няколкоетажен магазин. На изхода има 20 каси, а на 18 от тях няма човешко присъствие, защото плащането се извършва чрез карти или други някакви, техни си начини. На останалите две каси работят служителки. Оказва се, че тези две каси са само за такива като мен, временно пребиваващи и влизащи, които нямат възможност за електронно плащане.
– Как е в Шенген?
– В град Люксембург съм ходил много пъти, но и за мен мечта си беше да посетя и Шенген. Сега вече и това постигнах. Шенген се намира в източната част на херцогството, на около 30 км от столицата Люксембург. Разположен е на левия бряг на р. Мозел, чийто бряг отдясно е територия на Германия. Реката е малко по-тясна от Дунав, но е плавателна и с многото си туристически и други кораби допълва колоритно околните пейзажи. Реката тече в северна посока и се влива някъде на север в Атлантическия океан. Има селище срещу Шенген и по десния бряг, но то е германско, като ги свързва мост, под който минават корабите. Пътуването по моста е без никакви митнически и гранични ограничения.
– С какво Ви впечатли Шенген?
– Ами и както цялото херцогство – с чистота, ред, учтивост. С много зеленина, с много цветя. Шенген си е едно село с 2-3 хиляди жители, ама няма място за сравнение с нашенските села с такова население. Има само няколко открояващи се 4-5-етажни сгради, но те са предимно използвани за обществени и държавни нужди. Иначе цялото село е в почти двуетажни къщи, разнообразени по стил и вид, и с красива орнаментика. Впечатлява крайречната улица, потънала в зеленина, която е с асфалтова покривка, с тротоари за пешеходци и алеи за велосипедисти.
– Какво най-често се посещава?
– Ами, разбира се, че е сградата на музея, съхраняващ документи, фотоси и други материали за подписването на прочутото Шенгенско споразумение за свободното движение на хора и стоки в страните, които са го подписали.
– И благодарение на този договор Шенген доби световна известност?
– Да. Споразумението е подписано на 14 юни 1985 година. В него са залегнали клаузи и цели, с които постепенно да се премахне контролът по техните общи граници. Събитието е увековечено с паметен знак, чийто надпис в превод гласи: „На брега на р. Мозел, на кораба „Принцеса Мария Астрид“, акостирал на този кей, представителите на държавите Бенелюкс /Белгия, Холандия, Люксембург/, Федерална република Германия и Република Франция подписват на 14 юни 1985 година и на 19 юни 1990 година Шенгенските споразумения, засягащи постепенно премахване на контрола по техните общи граници“. Като стана дума за това, с което впечатлява Шенген, не мога да не добавя и изключителното лозарство. Там няма педя свободно място в равнинната част, която да не се използва за отглеждане на лозя или друго земеделие, но най-същественото за лозарството е, че то е обхванало и стръмните околни ридове, където изцяло се развива на тераси. Гледката към лозовите масиви е изумителна. Не може посетилият Шенген да не влезе и в някоя от винарните. Те са вкопани под лозята, в скалната маса на ридовете. Аз лично посетих една винарска изба, вкопана на около 900 метра тунелно в скалите, в която се поддържа естествена температура от 8-9 градуса по Целзий. Има и входна такса, разглеждането е с екскурзовод. Изумително е представянето от винени съдове и вина с различно отлежаване и марки. В Шенген предимно се предлагат бели вина, шампанизирани вина и червени вина. Избата, в която бях, си има и магазин. Видях шведи и норвежци да си вземат по няколко кашона. Аз си купих три бутилки. Любопитното при тези покупки е, че ако гостът си купи една бутилка и струва примерно 15 евро, то ако купи две от същата марка, ще плати не 30, а 28 евро, и колкото по-голяма е покупката, толкова повече бройките поевтиняват. Преди да се купи обаче, всеки може да опита, и то съвсем безплатно, какво ще купува по вкус и качество. И всичко това се случва под очарователните усмивки на служителите, независимо от това дали посетителят ще купува, или не. Към впечатленията си от Шенген, а и от Люксембург, ще добавя и това, че в цялото херцогство цената на бензина е уеднаквена, независимо от фирмата, стопанисваща бензиностанцията, а и това, че много стоки са по-евтини, отколкото у нас, и то при тамошен стандарт, за който ние не смеем и да си мечтаем.
– Доста сте пътували по света, приемате ли се като пътешественик по душа?
– Аз наистина имах възможност да попътувам по света – из Азия, в САЩ, бил съм и в Австралия. Все още съм млад пенсионер, нямам вече задължения по служба, нямам ангажименти като университетски декан и преподавател. Но все си намирам опорни точки и в тази възраст, за които си струва човек да живее. И едни от тях са създаденото ми семейство, семействата на децата ми, а вече и най-любимата част от семейното продължение – внучетата.
– Занимавате ли се с писане както преди?
– Пиша научни статии, каквото съм правил и в миналото. Обикновено пиша в нощните часове. Сътруднича на специализирани списания по ветеринарните дела и науки. Ровичкам се и из житейски истории. Особено за такива от родния ми Пирински край. Любимата тема ми е житието на моя колега по ветеринарните дела, чародееца на словото, писателя Димитър Димов, който е с корени от село Влахи. Аз съм роден в една махала над Влахи, над която стърчат само пирински върхове.
– Вашето име и това на доктор Бащавелов от Благоевград и още на трима учени стоят на корицата на едно голямо книжовно издание, проследяващо в летопис развитието на ветеринарното дело в страната. Как се случи?
– Да, в съавторството с приятеля ми д-р Михаил Бащавелов и още трима учени успяхме да проследим развитието на ветеринарството в страната от времето на турското робство досега, както и историята по изграждането на Съюза на ветеринарните лекари.
– Какви публикации основно имате?
– Основно имам в областта на научното ветеринарство и още повече на ветеринарното законодателство. Каквото съм правил е оценявано по достойнство. Да не прозвучи нескромно, но аз съм единственият в страната ветеринарен лекар, който от лекар на участък стига до званието професор.
– Удовлетворен ли сте от досегашната си житейска съдба?
– Определено. Не мога да не кажа да! Все пак аз, едно колибарче от една пиринска махала, носило цървули дори и в ученическите си години, разбрало още от дете какво е работа по тютюн и тичане по овце и кози, стигна до човек с научни степени, а стигна и до това светът да му се вижда не чак толкова много голям. Каквото постигнах, мисля си, че оправдава появяването ми на този свят.
БОРИС САНДАНСКИ
