Железният канцлер на Втория Райх Ото фон Бисмарк има поучителна мисъл: „Само глупакът се учи от своите грешки. Мъдрият човек се учи от чуждите грешки“. Тогава как да си обясним провала на политическа София във външната ни политика. Визираме балканската, дето „македонският въпрос“ е ключов.
Наистина ли глупакът е способен „да се учи от своите грешки“. Най-малко у нас. Българската дипломация, кадрувана и примитивно командвана от „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, го доказа. За шест години (2017-2022) София не само че не се поучи от своите грешки, но и ги задълбочи. А върхът на националното падение бяха датите 24 и 29 юни т.г., когато парламентът без никакви гаранции от Брюксел сне ветото над Северна Македония, а премиерът в оставка Кирил Петков подписа работещото срещу България френско предложение. Това бе дело на млади и образовани, но мисловни евнуси, чиято глупост, облечена във власт, ескалира в национално предателство. Шестата година приключва с шесто… предателство
Ето факти, последователно изложени…
В разрез с наивните очаквания и въпреки че на 24 юни 2022 г. София сне ветото над Северна Македония, „езикът на омразата“ не само не стихна, а ескалира във вандалски актове. Последен от които обстрелването в края на ноември на българския културен център „Цар Борис ІІІ“ във Охрид.
Защо се получи така!… Къде сгрешихме? И по-важно – кой сгреши! За жалост възпитани в пигмейски слугинаж на външни сили, наследил комунизма, новият „елит“ се префасонира в джендър атлантизъм, алегория на проскубан орел в летяща клетка.
У нас националното предателство спрямо Македония изживя няколко етапа. Стъпала, по които овластени политици последователно се хлъзгаха надолу, завличайки страната в безизходица.
Първият етап стартира преди шест години с подписването на функционално неработещия Българо-македонски договор, подписан от премиерите Б. Борисов и З. Заев в Скопие (1.08.2017 г.). Акт, „хлъзнал“ надолу нашенския псевдоелит от срамното
ПЪРВО СТЪПАЛО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАДЕНИЕ.
Щом експрезидентът и историк Г. Първанов два месеца след подписания на 17 юни 2018 г. край Преспанското езеро договор между Атина и Скопие, каза: „За разлика от отношенията Атина-Скопие, които бяха регламентирани в един обемист и според мен прецизно изпипан от гръцка страна договор, ние подписахме нещо, не подозирайки, че ще дойде време, когато отказвайки се от Античната история, в Скопие ще се опитат да градят, да утвърждават идентичност на базата на кражбата на българска история. Без Античната история македонците ще се вкопчат още повече в българската част, в българския вектор на своята история“.
Премиерът Борисов, тогавашен сайбия на „Дондуков“ 1, преди да отиде в парламента за гласуване на проектодоговора, послушнически отиде при US посланик Ерик Рубин, за да го одобри. Сетне парламентът почти единодушно го стори. Кой казва, че това не е КОЛЕКТИВНА вина! И идва резонен въпрос: направи ли и какви грешки София! Грешки, от които теглим и ще теглим…
Декември 2018 г. политиците ни, ръчкани от Брюксел да дадат „зелена светлина“ на Скопие за стартиране преговорите с Евросъюза за членство, се оплакват като „на умрело“:
НАЙ-АКТИВЕН ОПЛАКВАЧ БЕ НАЙ-ВИНОВНИЯТ,
идеологът на безплодния договор, вицепремиер и министър на отбраната Кр. Каракачанов. На 8 декември 2018 г. недипломатично изпусна нервите си и заплаши Скопие: „Няма да допусна да влезе в Европейския съюз, ако продължават спекулациите по линия на общата история“.
Да, той бе прав, но заплахата бе „удар във въздуха“, издаващ слабост и кресливо прикриващ гузно самопризнание: договорът е „празен лист хартия“.
Липсата на политическа отговорност и научна експертиза не се компенсира с „юнашко самочувствие“. Чухме по думите: „Аз не дължа политическа коректност на никого, защото Македония е моя кауза. Затова заявявам напълно официално, че няма да приема хора с неясни възгледи и с обърнат прочит на историята да се промъкнат в НАТО и ЕС на гърба и за сметка на България и историческата справедливост, още по-малко, внедрявайки задкулисно македонския език“.
Да, казаното е вярно. И какво от това!… Керванът си върви…
Тъй се стигна до Меморандума на София от 2020 г. до Брюксел. В него се призна: договорът не работи. Доказа го буксуващата мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.
Логично след подписания договор политиците се подхлъзнаха на още по-срамното
ВТОРО СТЪПАЛО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАДЕНИЕ,
свързано с новото име на БЮРМ, разрешен с гръцко-македонския (Преспански) договор от 17 юни 2018 г.
Ноември 2020 г. България наложи вето, т.е. блокира рамката за преговори със Скопие за членство в ЕС. Аргументът: системно нарушаване Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Въпросът бе дали ветото бе панацея и можеше ли спорове във „фризър“ да бъдат разрешени?
На 17 юни 2018 година чрез Преспанския договор Атина безпощадно „заби пирон“ в ковчега на македонистки блян, естетико-материално реализиран от Н. Груевски в кичозния проект на Антиквизацията в центъра на Скопие. Там безпорядъчно изникна, както каза Любчо Георгиевски „Балкански Дисниленд“: паметници на „македонски титани“: от Филип и Александър Македонски през Климент и Наум Охридски, цар Самуил до банскалията Никола Вапцаров. Жалко. Гърците принудиха македонците да се простят със смехотворни твърдения, че техните корени идат от Древна Македония.
Но кой е предполагал, че Преспанският договор ще увисне над София като „Дамоклев меч“! Борисов не получи дори потупване по рамото от посланик Рубин за договор, който не работи!
А какво получи Атина, за да пусне Скопие в НАТО? Гръцкият премиер Ципрас постигна всичко: 1) Брюксел опрости 1/3 от космическия дълг на Атина; 2) Надигра Заев, който неслучайно носи особено име. Като всеки гръцки политик у Ципрас видяхме онова, което нам липсва: удивително припокриване на лични и партийни с национални интереси.
А Заев получи утешителна премия. Ново име. Макар победен, се оказа победител! Победен, защото договорът веднъж завинаги отказа Скопие от претенции за Древна Македония. Победител – за българска сметка. В географски смисъл понятието Северна Македония включва и Пиринско (Благоевградска област). Така Заев компенсира автогола, с който хитроумни гърци принудиха Скопие да се прости завинаги с романтичния мит за Филип ІІ и Александър Велики – уж родоначалници на „македонскиот народ и денешната македонска држава“.
Предисторията с избора на името Северна Македония датира от 17 януари 2017 г. когато в Ню Йорк с посредничество на ООН гръцката и македонската страни договориха пет варианта за име. Представители на България не присъстваха на преговорите, правителството на Борисов се самоизолира от процеса, вместо активно участие в избора на окончателно име.
Въпросът, който си задава всеки здравомислещ и грамотен, е:
ЗАЩО СОФИЯ НЕГЛИЖИРА ИМЕТО!
До ден-днешен отговор няма. Как да има, когато България няма национална доктрина. Партийно кадрувано, Външно министерство търпи спад на експертиза и никаква визия. Упрек не само към неудачниците от четворната коалиция, воглаве с харвардския курсант Кирил Петков, а главно към техните предходници. Коалиционният кабинет „Борисов-3“, включващ ГЕРБ и Обединени патриоти (ВМРО-БНД, „Атака” и НФСБ).
Ето как се разви казусът с името на новата република, чието временно название беше Бивша Югославска република Македония (БЮРМ).
Когато след срещата във Варна за Западните Балкани (17 май 2018 г.) изскочи вариантът „Илинденска Македония“, д-рът по международно право в ЮЗУ „Неофит Рилски“- Благоевград Кр. Каракачанов заяви по БНР: „България няма проблем с обсъждания вариант за име Илинденска Македония на западната ни съседка, защото чисто в исторически план българите смятат това за част от нашата история“. Интервюиращият не посмя да попита: „Но след като говорим за „обща история“, това име не увековечава ли фалшивия мит за „македонското“ Илинденско въстание?! Все пак научното име е Илинденско-Преображенско въстание – дело на българската Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация!
Ексминистър Каракачанов е историк, отлично познава изворите. Но тук липсва нещо съществено. А то, за жалост, е обща черта на нашенската политическа върхушка. Ключовият въпрос е за историческата вина…
Д-р Н. Кръстников в малка книжица („Опит за психологически анализ на нашия обществен живот“, София, 1922 г.) точно преди 100 години пише: „Главната причина за нашето държавно и народно нещастие е в липсата на развито национално чувство, на по-високо обществено съзнание и дълг. Поради това недоразвитие волята на българските водачи не изби, не се прояви по пътя на националното чувство. По същата причина те се проявиха като малодушни, страхливи и неспособни за каквато и да е съпротива“.
Затуй Зоран Заев, нелишен от хитрост и интелигентност, „въртеше на пръста си“ бугарскиот му приjател Бойко Борисов. Който до ден-днешен не изпитва и капка вина за безплодния договор, който подписа.
За разлика от него, гръцкият „приятел“ на Заев – Ципрас, не прие името Илинденска Македония. Не защото не се връзва с вековната гръцка политика да конфронтира съседите. А по друга причина наложи името Северна Македония.
Дискретният мотив на хитроумния грък обаче разкри нашенският премиер. Когато лятото на 2012 г. в Благоевград, в центъра пред паметника на Гоце Делчев, Борисов внезапно каза. „Когато има думичката Северна Македония, знаем как коментират [македонците]… Казал съм, че впоследствие могат да кажат, че Благоевград е техен. Когато има географско понятие в името, създава прецедент и опасност за националната сигурност“.
Шест години по-късно, лято 2018-то, същият гузно премълча, доказвайки валидността на мисъл на д-р Кръстников: „Българските водачи са малодушни и страхливи“.
Това, че няма и намек, и знак от парламентарно представените политически сили да се търси отговорност от нашенските „кириак-стефчовци“ за техни гафове и престъпления по македонския въпрос, поставя въпрос: имаме ли или не политически елит!
Изправени сме пред жестока истина: несъстоятелна политическа класа. По-лошо – външнополитически продажна. Показателно е заглавието на скорошна статия на политическия анализатор Г. Атанасов по повод падането на кабинета „Петков“: „Кирчо падна, но Кириак Стефчов е вечен“.
А имахме възможност и железен аргумент да се намесим и предложим най-подходящото име – Вардарска Македония. Исторически наложено. Предложи го и гръцкият колега на Каракачанов – Панос Каменос, коалиционен партньор в кабинета „Ципрас“. Същият този Каменос, който в интервю за телевизия „Антена“ каза: „Македонците са българи“. Цитира го близкото до кръговете на ВМРО-ДПМНЕ скопско електронно издание „Курир“. Вместо с Каменос, министър Каракачанов предпочете среща с русокосата скопска колежка Радмила Шекеринска, открита сърбоманка.
Името Вардарска Македония, което София премълча, задоволяваше и Атина. Но не и стародавни шовинистични цели. Но ако то бе наложено на Скопие, радикално обрязваше македонистките мераци (историко-културни и териториални) към Егейска и Пиринска Македония. Докато днешното име очевадно подхранва териториални и прочее претенции към Благоевградска област, т.е. източната част на Северна Македония.
Тъй „лъсна“ капанът, заложен във венцехваления договор със Скопие. Капан, заложен във формулирания член 11, не пресичащ териториалните и етно-демографски претенции към Пиринска Македония.
Така дойде октомври 2020 г., когато резолюция в Страсбург „защити“ нарушените права на „македонското малцинство“ в България; резолюция, приета с огромно мнозинство от Европарламента. Ноември 2020 г. премиерът Борисов: „За мен беше голяма изненада, че неотдавнашната резолюция на Европейския парламент относно България повдигна въпроса за предполагаемо македонско малцинство в България“.
Безпаметността в политиката е нещо страшно. Да припомним: девет дена след подписването на Преспанския договор група български академици и професори изпратиха декларация до президента, премиера и председателя на Народното събрание: „Новото име Северна Македония може да застраши българския национален интерес и да бъде източник на нови беди“.
Резултата го виждаме: вандалски актове срещу български културни клубове в Р Северна Македония паралелно текат с все по-настойчиви гласове за промяна и в Българската Конституция, която да признае „македонско малцинство“.
След жалките политически изцепки през 2017-2018 г. у нас настъпи привидно латентен период (2019-2020 г.) в предчувствие за наближаваща пандемия. Стартира с документ, в който принципно правилно бяха изложени доводите на София за ветото, наложено на Северна Македония за неизпълнение договора от 2017 година. Т.нар. Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Албания, приета от кабинета „Борисов-3“ на 9 октомври 2019 година и подкрепена от 44-ото народно събрание със специална декларация
На 17 септември 2020 година София прие нов документ под име „Разяснителен меморандум относно отношенията на Р България с Р Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС“. В него се обяснява на Брюксел и Скопие защо налага вето.
На 19 ноември 2021 обаче американски импулс, тип „ръжен“, подготви поредното
ТРЕТО СТЪПАЛО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАДЕНИЕ.
„Погрешно е България да използва двустранен спор, за да спре стремежите на Северна Македония към ЕС”. Това заяви новият специален пратеник на Вашингтон за Западните Балкани Габриел Ескобар, цитиран от радио „Свободна Европа“.
Предупреждението съвпадна с „кърпежа“ на Четворната коалиция, доминирана от неотроцкисткия продукт „Продължаваме промяната“. София получи директива да снеме ветото, а послушният „инструмент“ вече бе готов: „на линия“ – току-що поелият властта харвардски курсант К. Петков. Така времето от 10 януари до 24 юни 2022 г. пръкна КОЛЕКТИВЕН предател: българският парламент под натиск от Вашингтон и Брюксел на 24 юни свали ветото над Северна Македония и прие т.нар. френско предложение.
България стана ням свидетел на КОЛЕКТИВНО ХАРАКИРИ: наивно, без никакви гаранции, сне ветото над Р Северна Македония. Резултатът! По парадоксален начин сърбо-македонизмът получи международно-правна легитимация. Напудрен с „европски вредности“ (на сръб. ценности) македонизъм подмени коминтерно-титовския си кървав предшественик. Стана факт, когато на 29 юни 2022 г. премиерът в оставка К. Петков го легитимира с лековат подпис под френското предложение, „работещо“ срещу българския национален интерес.
Как се стигна до третото предателство? На 15 юни 2022 г. македонски медии изнесоха: външният министър Т. Генчовска разкрила пред парламентарната комисия по външни работи, че премиерът Кирил Петков действа задкулисно да елиминира Рамковата позиция на София, приета от парламента. Генчовска изнесе факти за антибългарски деяния на човек от кабинета на премиера. „Съветникът по външна политика на премиера Кирил Петков Весела Чернева е изпратила на 24 май имейл до Министерството на външните работи, като текстът предвижда правата на българите, включването им в Конституцията на РСМ и изпълнението на Договора за добросъседство да бъдат извадени от преговорната рамка и да бъдат включени в необвързващи изявления на френското председателство, които неясно как вменяват на ЕК ангажимент да следи състоянието на българското малцинство“.
Разкритието роди скандал, вбесил холеричния премиер. На 15 юни 2022 г. си призна, че готви снемане на ветото. Дезавуиран от министър Генчовска, К. Петков в типичен заешки стил, уплашено, „прехвърли топката“ на безотговорността върху депутатите.
На 17 юни в София дойде френското предложение за гласуване в парламента, паралелно със снемане на ветото. На заседание на кабинета с цел изолация на МВнР от преговорния процес К. Петков предлага: „предложението на френското председателство да се изпраща директно в Парламентарната комисия по външна политика“. Така осъди Външно министерство на „информационен глад“ и еднолично пое преговорния процес, технико-експертно воден от външнополитическия си съветник Весела Чернева.
Умело „прехвърли топката“ на парламента, който на 24 юни сне ветото и прие френското предложение. Ключова роля в процеса на снемане на ветото играе Хр. Иванов, съпредседател на „Демократична България“, чието проекторешение бе прието с огромно мнозинство в парламента.
Подведени, депутатите приемат чернови вариант, а не окончателен текст на френското предложение. Това има предвид президентът Радев, когато на следващия ден след гласуването изрича мъгляво: „Депутатите гласуваха празен чек“.
Парламентът сваля ветото и упълномощава кабинета (вече в оставка от 22 юни!) „незабавно“ да одобри началото на преговорния процес на Република Северна Македония и Албания с Европейския съюз.
За разлика от вече падналия от власт Петков, от Брюксел скопският му колега Д. Ковачевски не приема френското предложение. На 23 юни заявява: „Това, което се случи сега, е сериозен проблем и сериозен удар по доверието в Европейския съюз“. Думи по повод провала на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, а причината: отказ да се даде „зелена светлина“ на разширяването на Евросъюза. Не само заради все още не снетото вето на България. То бе снето на следващия ден.
Как коментира решението за сваляне на ветото „експертът“ по македонския въпрос Христо Иванов. Най-активен виновник за наивно-дебилното решение за сваляне на ветото. „България не вдига ветото, а подсилва силата на своето вето. Чуйте какво говорят в Скопие – това ви говори до каква степен „френското” предложение за Северна Македония защитава нашия национален интерес. Премиерът на Македония обяви, че е неприемливо – се перчи наш Христаки от парламентарната трибуна.
Докато на 24 юни нашенци одобряват черновия вариант на предложението, Скопие го отхвърля. А когато София сваля ветото, Скопие си отдъхва… Мигом македонската дипломация се пренастройва и с личното активно участие на президента Пендаровски и премиера Ковачевски е предприет успешен масиран натиск за промени в окончателния текст на френското предложение между 25 и 29 юни. По това време по вина на премиера в оставка К. Петков Външно мнистерство е изолирано – информационен блокаж. Нищо не може да направи. Тъй, без да подозира София, френското предложение от 17 юни бе модифицирано в угода на Скопие. Самият факт, че външният министър Генчовска до последния момент, на връщане от срещата на НАТО в Мадрид (на 30 юни вечерта) убедено твърди, че няма модифицирано предложение, го потвърждава.
Йезуитски хлъзнат от Скопие, управленският псевдоелит гузно мълчи. До ден-днешен. Но още по-греховно е следващото, ПЕРСОНАЛНО предателство. Иде ред на политическия ни елит на сриване на следващото,
ЧЕТВЪРТО СТЪПАЛО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАДЕНИЕ.
Става реч за отрицателния принос на неколцина известни микрополитици, обременени със своето макроего. Дали своята „твърда подкрепа“ на Скопие, турили подписи или с мълчаливо съгласие пуснаха „зелена светлина“ на предателския акт от 24 юни. Безумен акт, допринесъл за парадоксална и абсурдна за началото на модерния ХХІ век легитимация на македонизма в Евросъюза. И това стана факт благодарение юдинската роля на неколцина властващи нашенци. За Скопие и Белград оказали се в точното време и на точното място „полезни идиоти“, т.е. и вредни за отечеството си.
Над всички тяхсе ИЗТЪПАНЧВА вездесъщият харвардски курсант. Кой да предположи, че усмихнат младеж с изкуствено разлята усмивка прави „сделки“ зад гърба на Отечеството! Кой да предположи, че доживяхме да видим в плът и кръв неолибералния правнук на другаря комунист Георги Димитров! Тъй както „Героят от Лайпциг“лековато подписва на 1 август 1947 г. Бледските споразумения с другарот Тито, тъй и премиерът в оставка на 29 юни в Брюксел „врътва подпис“ върху работещ срещу България документ. Да припомним: Бледското споразумение, или Договора „Тито-Димитров“, бе подписано в Блед (Словения) от Георги Димитров и Йосип Броз Тито. В една от точките си предвиждащо включване на Пиринска Македония в състава на Федерална Югославия като част от Социалистическа народна република Македония
След „младия водач“ Петков в кохортата кириак-стефчовци „заслужено“ идат актуалният лидер на ГЕРБ Борисов, бившият му правосъден министър Христо Иванов. И не на последно място – президентът Радев, асистиран от неговата безлично бездарна Генчовска, днес зам. министър на отбраната в служебния кабинет на Гълъб Донев. Радой Ралин има интересен израз за думата „бездарен“. Израз, приятен за врагове и приятелите. За онова ехо, което се чува след нейното произнасяне: бездарен: …арен …арен …арен…
Де е „приносът“ на експремиера Борисов? В поздрава, който получи от открития лобист на Скопие в Брюксел – еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей. 22 юни, македонска медия Мактел: „Еврокомесарот за проширување Оливер Вархеји експресному честиташе на Борисов за одлуката (решението) на Твитер: „Му благодариме на лидерот на опозициската ГЕРБ, Бојко Борисов за носењето историска одлука (решение) за Европа и за Северна Македонија, да ги прифати (приеме) преговорите врз основа на францускиот предлог овозможувајќи да продолжи отворањето на преговори со ЕУ“.
Следващият, трети поред „герой“ в кохортата кириак-стефчовци, оглавена от К. Петков, е обитателят на „Дондуков“ 2.
„ПРАЗНИЯТ ЧЕК“ НА МАКРОН И ПРЕЗИДЕНТА РАДЕВ
Вижте как лаически и безотговорно се отнасят към темата „Македония“ управляващите от двете противоположни сгради – „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2.
В края на май президентът Радев се отказва от посещение заедно с премиера Петков в Париж при Макрон. В решаващ момент, когато се работи върху текста на френското предложение. Въпреки че обявява, че ще отиде, в последния момент се отказва. Но все пак приема, че френското предложение било по-добро. На 28 май казва: „Мога да поздравя президента Макрон за неговото визионерство и смелост да търси адекватно решение за намиране на изход от тази ситуация и за отстояване на истината и справедливостта“.
Президентът обаче отказва да замине за Париж за среща – сам или двамата с К. Петков – с Макрон. Защо? Остава загадка. Акад. Георги Марков смята, че постъпил правилно, че не отишъл. Но така ли е! Съмняваме се. Лишен от експертиза, по македонския въпрос, Радев предпочита глухата дистанция, въобразявайки си, че „Дондуков“ 2 е Олимп, а той – реещият в облаците Зевс. Това увеличава неговата вина.
На 25 юни 2022 г., ден след като българският парламент ратифицира с огромно мнозинство черновата на френското предложение, от авиобаза „Граф Игнатиево“ президентът иронично казва: депутатите гласували за„празен чек“. Какво означава?! Че Радев е наясно: гласуван е чернови вариант, а не окончателен документ. Този факт го прави двоен виновник, „пасивен съучастник“ на стореното на 24 юни национално предателство. С нула гаранции от Брюксел, че Скопие ще престане крадежа на българска история и култура“.
На президента Радев тежи върху съвестта още едно, по-тежко прегрешение. Съзнателно мълчи, не прави опит да спре премиера в оставка да подпише на 29 юни в Брюксел френско предложение. Да, упълномощен от парламента да го подпише. Но парламентът гласува чернови вариант, а не окончателен текст. Последният е модифициран, променен постфактум, след гласуването на 24 юни. Това дава право и ЗАДЪЛЖЕНИЕ К. Петков да откаже подпис. Докато ново заседание на българския парламент не разгледа окончателния текст и го упълномощи да подписва ли или не. Ето тук и двойното предателство: глухото мълчание и пасивност на летящия в облаците обитател на „Дондуков“ 2.
Ако четвъртото стъпало на националното падение осветли ПЕРСОНАЛНИТЕ предатели, то сливането от следващото бе
ПЕТО СТЪПАЛО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАДЕНИЕ.
То касае свръхделикатна тема: Историята (идентитета), оставена извън Преговорната рамка. Т.е. на Брюксел му е все едно дали Скопие ще продължава да краде от българската история.
В окончателния вариант на френското предложение след натиск на Скопие темата ИСТОРИЯ е изхвърлена от преговорния процес. За това се хвали лично премиерът Ковачевски на 1 юли 2022 г.: „Нашата позиция беше, че историческите въпроси не трябва да бъдат част от преговорната рамка, и това се съдържа в това предложение“.
Темата „История“ е свързана с понятието „идентитет“, което е „червена линия“ на Скопие. Да напомним: Скопие очерта две „червени линии“ и обяви: от тях никога няма да отстъпим. Първата линия е т.нар. Идентитет, т.е. генезиса и развоят на македонскиот народ и нациjа, а втората – езикът.
На 4 октомври 2022 г. президентът Стево Пендаровски полуиронично заяви в Скопие, че нямал никакво намерение да обсъжда с България и своя колега Румен Радев въпроси, свързани с историята. Пред скопската телевизия „Телма“ казва: „С Радев искам да говоря за реалните европейски теми, като енергетика, икономика, за инфраструктурата между София и Скопие. За всичко останало не съм получил мандат през 2019 г. – да връщам родината си в XIX век, да говоря за цар Самуил, за X, за XI век“.
Последното предателство на днешния властващ лъжеелит е сриването от не по-малко позорното
ШЕСТО СТЪПАЛО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАДЕНИЕ.
То изведе културата и езика извън преговорната рамка и направи двустранните протоколи излишни. В окончателния текст на френското предложение езикът е споменат като „чист“, без изрична бележка. Така отпада второто от четирите условия за снемане ветото, формулирано в решението от 24 юни на българския парламент.
На 2 юли 2022 г. външният министър Буян Османи в интервю за скопска телевизия „Телма“ казва: „Най-големият успех за страната е това, че в преговорната рамка присъства „чист македонски език, който става официален език на ЕС без добавки и квалификации…“.
Друга КЛЮЧОВА ТЕМА на сопнатите и куцкащи взамоотношния със Скопие е тази за правата на българите и „езика на омразата“. На 21 април 2022 г. БГНЕС писа: „Лидерът на Демократическия съюз Павле Траянов, чиято формация участва в правителството на премиера Ковачевски, открито заяви, че стратегическа цел на Скопие е признаването на македонско малцинство в България“.
Относно съзнателно забавяния процес на промяна на Конституцията в изпълнение френското предложение за вписване на българите като държавнотворен етнос европейският посланик Ричард Гиър в интервю за македонския Канал 5 предупреди: „РС Македония трябва да изпълни задължението, което пое към България – да промени Конституцията. В противен случай процесът на присъединяване спира“.
Че македонизмът настъпва не само в Евросъюза, но и в България, конкретно в Пиринска Македония (откриването на незаконния македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград), доказва нестихващия език и АКТОВЕ НА ОМРАЗА против България в самата Северна Македония.
Става дума за нападенията над откритите и законно регистрирани български културни центрове в Битоля и Охрид. Финал за тази година на „езика на омразата“ бе стигнат през ноември 2022 г. със стрелбата срещу българския културен център „Цар Борис ІІІ“ в Охрид, за което сигнализира в Европарламента евродепутатът Ангел Джамбазки.
За жалост
КОРЕНЪТ НА ПРЕДАТЕЛСТВОТО Е В СОФИЯ.
Става дума за странно решение на служебния кабинет от 16 ноември за откриване на почетно сръбско консулство в Благоевград.
OFFnews: „Министерският съвет прие днес решение, с което дава съгласие за откриване на консулство на Сърбия у нас. Митко Солаков ще бъде почетно консулско длъжностно лице на Сърбия в България. Той разполага с необходимите обществени и бизнес контакти, за да съдейства за развитието на икономическите отношения, както и на сътрудничеството в областта на културата и спорта между двете страни. Седалището на почетното консулско длъжностно лице на Сърбия е Благоевград, а консулският окръг обхваща територията на областите София, Кюстендил, Перник, Благоевград, Враца, Монтана, Видин и Плевен“.
Забележете обхвата на изброените градове! Областни! Това са осем области от Западна България, към които Белград претендира (с изключение на Софийско) след двете световни войни. На Парижката мирна конференция (есен 1919 г.) Белград иска да се отнеме от победена България Трънско, Видинско и мини Перник. Подкрепен е от Париж и Лондон. Но за наш късмет се противопоставя американският президент Удроу Уилсън. Но на този забележителен държавник и досега у нас няма издигнат паметник! За разлика от този на президента Роналд Рейган, при чието управление (22 януари 1981-1989 г) България бе оклеветена и обвинена за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ (13 май 1981 г.)!
Ето какво каза балканистът д-р Кирил Илиев: „Никой не си даде сметка, че макар РСМ да стана член на НАТО, там не бяха прекъснати онези невидими нишки, които свързват Скопие с Белград. Те са изграждани неуморно през последните 100 години, откакто Вардарска Македония попадна под сръбска окупация. Онези сили, които поставиха основите на тези политици, които управляват в момента в Скопие, все още очевидно имат своите лостове за влияние върху РСМ. Те все още държат да минират пътя към София с всички сили и средства“.
На 19 декември 2006 година журналистът от Прилеп Владимир Перев пише своето знаменито „Македонско писмо“ до тогавашния президент Георги Първанов. От него става ясно, че нашенският „пигмействуващ елит“ нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил.
„Господин Президент – пише В. Перев – Вие трябва да напишете писмо, с което да притиснете Македония. Поне веднъж през последните 50 години един български президент, цар, министър или който и да е ДА ПОКАЖЕ КАПКА ДОСТОЙНСТВО срещу нахлуването на сръбските и гръцките интереси в Македония. Ако мислите, че това е тежка задача, лъжете се. Пред вас предстои още една, много по-сериозна задача – да върнете България на Балканите, да върнете нейната роля в балканската политика. От вас се очаква след влизането на България в Европейския съюз тя да стане политически и икономически лидер, гигант на Балканите. Това е естественото положение на България и вие само трябва да го осъществите. След този мандат вие никога вече няма да бъдете президент, вие вече никога няма да бъдете фактор в България и никой няма да ви помни с нищо, ако не направите тази крачка да притиснете Македония за респектиране на вашите и нашите национални и цивилизационни традиции, въздигайки България на мястото, което й се полага в европейската политика“.
От това писмо изтекоха цели 16 години. Нищо не се е променило. От Първанов през Плевнелиев и Борисов до последните издънки на неолибералния квазиелит Кирил Петков, Хр. Иванов и авери… Новото бе ИНТЕНЗИТЕТЪТ, с който за шест години бяха сътворени срещу България шест национални предателства. Чийто връх бе подписаното на 29 юни антибългарско по своята същност френско предложение. С еничарската помощ на нашенските кириак-стефчовци Брюкселският неолиберален Коминтерн легитимира македонизма и сложи сатанински печат върху бездуховните „тикви“ на гореспоменатите нашенски национални предатели.
