Казус с висок обществен интерес: Трябва ли училищата в Благоевград да отворят дворовете и площадките си, а общинските бази да са под ключ?

  • Кметът М. Байкушев категоричен: Да, трябва и ще го направят
  • Директорът на 8-мо СУ С. Биров: Подобно решение е популистко и застрашаващо живота и здравето на ученици

 Трябва ли училищата да отворят дворовете и площадките за свободен достъп на граждани, а в същото време общинските бази да са под ключ? Този казус е напът да създаде напрежение между директори на училища и община Благоевград и със сигурност се тълкува нееднозначно от жители на областния център на Пиринско. От една страна, става въпрос за опазването и стопанисването на прилежащите територии на училища, а от друга – за възможността хората да спортуват. Така например по национална програма на МОН  в  НХГ бе изградена многофункционална спортна площадка и фитнес на открито на обща стойност 230 хил. лв. През лятната ваканция и в неучебно време площадката е заключена, като има нарочна табела, че достъпът е ограничен, тъй като съоръженията са предназначени за 667-те ученици на училището. Това обаче не пречи на деца и възрастни да се прехвърлят през оградата, включително и да откъртят метални пръчки от вратата и да преминават по тръбата за газ, пренебрегвайки предупредителните надписи. А след нерегламентираните влизания площадката придобива вид на сметище. Осеяна е с празни опаковки, шишета, фасове, които от персонала редовно почистват. Самата настилка на игрищата пък е с дупки от бутонки за футбол, каквито ученици не ползват в часовете по ФВС, именно за да пазят покритието, още повече че самата площадка е с 5-годишна гаранция, а към момента не е минал и половината от посочения период.

За проблема и вандалските набези директорът Светлана Солачка започва да пише писма до институциите още през месец юли, или малко след края на учебната година. Сигнализира полицията, Общинския инспекторат, но като цяло действията са еквивалентни на бездействия. От Инспектората идват веднъж на мястото, правят забележка на провиращите се през дупката и оградата и си тръгват, а дворът продължава да е пълен. Друг е въпросът, че от общината имат в района две камери с много висока резолюция и при наличие на желание лесно биха установили самоличността на нарушителите.

За проблема директорът информира и членовете на Обществения съвет на заседание, проведено малко преди началото на учебната година. Присъстващите родители изразяват своята съпричастност и подкрепят мнението на ръководството, че площадките са за учениците на НХГ и трябва да се ползват от тях.

На фона на вилнеещите тийнейджъри обаче има и хора, които наистина използват разумно халките, правят упражнения на лостовете… Те пък задават резония въпрос „Къде да спортуваме?!”, а общината е залята от жалби на граждани, чийто достъп до площадките на НХГ е възпрепятстван. Подобна е ситуацията и в Благоевградската професионална гимназия. Там също по национална програма на МОН са изградени игрища за волейбол, баскетбол, футбол… за 260 хил. лв. Фрапиращото е, че още преди да бъдат въведени в екплоатация или учениците да влязат на площадките, мрежите бяха срязани на няколко места, а мястото осеяно с боклуци.

„Просто не знам как ще ги опазим”, лаконичен, но красноречив бе коментарът на директора Антон Драгоев, който не един и два пъти влиза в пререкания с родители, смятащи, че децата им са ощетени заради ограничения достъп.

Важно е да се отбележи, че и НХГ, и БПГ разполагат с дворни пространства. Те, както и на повече училища, не се заключват и всеки, който иска, може да отиде и да рита на асфалтовото игрище на Благоевградската професионална гимназия или да седне на пейките пред Националната хуманитарна гимназия. В същото време обаче, макар и да са общинска собственост /както училищата, които с изключение да две в Благоевград са общински/, площадките се водят отделна част от прилежащата територия на училищата и не попадат в „графата“ двор. 

А за културата и мантелитета на „потребителите“ е показателна спортната площадка на СУИЧЕ /Средно училище с изучаване на чужди езици/. Там игрището за футбол с изкуствена трева първоначално било заключено. След набезите махнали катинара. Парадоксът е, че въпреки отворената врата дупките по оградата продължават да се множат и, незнайно защо, някои  предпочитат да се провират през мрежата, вместо спокойно да влязат през вратата.

Свободен е достъпът и до площадката на 5-о СУ, където се борят с друг проблем. През ваканцията младежи, живеещи в квартала, се събирали към 16:00 ч. да играят футбол. Сега продължават да идват, но по същото време на игрището има малки ученици, обхванати от целодневното обучение. И тъй като съществува реална опасност някой да изрита силно топката и да удари дете, то външните посетители не е добре да спортуват в учебно време. Проблемът е, че на училищно ниво това няма как да бъде регламентирано и официализирано. А иначе лостовете и упоредките на 5-о СУ също са отворени и се ползват от целия град. Хубавото, е че поне там няма опасност някой ученик да пострада, защото децата от занималнята са в другия край на двора.

Полемиката „за“ и „против“ отваряне на училищните дворове, осигурила ли е или не община Благоевград условия за спорт, има и други измерения. Така например директори, учители и родители се питат защо достъпът до дворовете и площадките на образователните институции да е свободен, а в същото време общинските бази се заключват.

Наред със залите „Скаптопара“ и спортен комплекс „Пирин“ /интерната/, красноречив пример е и закритият плувен басейн, където има прекрасно игрище за футбол с изкуствена трева от висок клас и много висока ограда с катинар. Проучване на „Струма“ показа, че регламентът за ползване е следният: прави се график за съответната седмица, дните и часовете  се попълват с тренировки на футболни клубове и ако случайно остане някакъв промеждутък, то хлапета могат да се доредят да поритат срещу 35 лв. на час.

С въпрос трябва ли училищата да отворят дворовете и площадките си за свободно ползване се обърнахме вчера към кмета на Благоевград Методи Байкушев, който рано сутринта прави гимнастика с учениците и учителите на 3-о ОУ

„Да, трябва, и те ще го направят“, заяви ясно и категорично управникът.

По казуса защо училищата да са отворени, а общинските бази затворени М. Байкушев заяви: „Двете неща не се релевантни. Все едно да искате да отворим полицията. Общинските бази се ползват по ред и процедура, приета от Общинския съвет. Училищата са изградени с доброволния труд на хората, те са на всички и трябва да се ползват от всички“, отговори кметът.

Директори пък веднага опонираха , че по тази логика трябва да отворят и физкултурните салони, класните стаи, кабинетите и всеки да влиза и да се разхожда където и когато си поиска.

„Излиза, че общината е майка за едни и мащеха за други, тоест за нас“, констатира директорът на 8-мо СУ Сергей Биров и показа нагледния пример, при това разделян само от една ограда, а именно футболното игрище при басейна и двора на училището. „Значи от общината пазят своето футболно игрище, достъпът е контролиран, защото поддръжката и амортизацията са за сметка на тях, а в същото време искат да отключим нашите площадки“, посочи директорът на 8-мо СУ, разполагащо с две площадки, които се заключват. Във връзка с това С. Биров сподели как преди време в качеството си на областен управител тогава Валери Смиленов разпоредил от училището да осигурят свободен достъп до игрището. За отрицателно време всичко било строшено, като единствено оцелели баскетболните кошове, монтирани на голяма височина. И най-големият проблем далеч не били разбитите огради, пейки, боклуците и разходите за ремонти, а фактът, че мястото се е превърнало в сборище на наркомани. Въпреки нежеланието си от персонала събирали изполвани спринцовки и други неща, само и само да осигурят нормална среда и условия за учениците. Така след разразилия се вандализъм и нерегламентираните дейности, както меко и деликатно се изрази директорът, площадката била заключена и обезопасена с допълнителна ограда. По-късно е изградена и още една – футболно игрище, което също се заключва.  

„И как ще осъществим дейностите, заложени в учебния план, и най-важното как ще гарантираме живота и здравето на децата, ако площадките са със стърчащи железа, изпочупени пейки, опасни предмети…”, продължи по темата С. Биров и разказа как бил на гости в град Бон /Германия/. Впечатлен от двора на местно училище, решил да влезе и да разгледа. Веднага обаче към него се насочил охранител, а впоследствие директорът разбрал, че за подобно влизане човек може да бъде и арестуван. „Тоест, училищата са със специален  режим и са само за ученици. Затова има и огради. Иначе щеше да е „разграден двор“ и всеки да влиза и излиза“, заключи С. Биров.

От позицията на своя 36-годишен опит в системата на образованието директорът изрази и мнението си за наемането на охрана, ангажирана с опазването на площадките. По думите му това няма да е целесъобразно, най-малкото защото въпросният служител не е умълномощен да доказва прояви на вандализъм и други дейности. Или, казано с други думи, охранителят може евентуално да направи забележка на някого, но не и да му държи сметка например защо си е свалил гащите или използва забранени субстанции в двора на училището, включително и насред площадката.

„Смятам, че подобно решение за отварянето на училищните дворове и площадки е популистко и е предпоставка  за осъществяване на нерагментирани дейности, които, от своя страна, биха поставили в риск живота и здравето на децата“, категоричен бе С. Биров.                               

А дали и как М. Байкушев ще задължи училищата да отворят спортните си площадки за гражданите, засега не е ясно. Директори обаче са категорични, че кметът не им е работодател…

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *