Ирина Стаменовска ръководи един от производствените екипи в Тева в Дупница, България. От присъединяването си към екипа на Тева, преди осем години, тя вижда как колегите и стават близки приятели, и с удоволствие работят заедно, за да преодолеят предизвикателствата и препятствията, които се изправят на пътя им.
Разкажи ни как започна кариерата си в завода на Тева в Дупница
Преди девет години взех решение да се върна да живея със семейството си в родния си град Дупница. След 16 години работа в търговския сектор в София, завършена бакалавърска степен по автоматизация на производството и магистърска степен по счетоводство и контрол, бях изправена пред предизвикателството да намеря сигурна и смислена работа, която да ми носи освен нормални доходи и чисто човешко удовлетворение.
Насочих се към завода на Тева, работодател с име в региона, предоставящ възможности за развитие дори на хора без опит във фармацевтичното производство.Кандидатствах за оператор и още на интервюто оцениха моите умения и ме насочиха към позиция началник смяна в екипа “Претегляне и размерване“, който е и първият в процеса на производство на насипни продукти. Днес ръководя екип от 26 човека, който включва оператори, специалисти логистика и екип от хигиенисти, които се грижат за помещенията, където се подготвят и разпределят материалите, като част от производствения процес. Моят екип е отговорен за подготовката на суровините за гранулиране, което е част от производствения процес.
- Спомняш ли си какви бяха първите ти впечатления от завода
Да си призная се чувствах стресирана от големината на завода и мащаба на дейността му. Всичко бе непознато и различно от предходния ми опит – работи се по строги правила и процедури, никога не бях влизала в производствени помещения с такива машини и съоръжения, средата беше различна и дори облеклото ме караше да се чувствам несигурна. В началото идвах сутрин напрегната и наистина бях притеснена, но аз съм от хората, които като поемат отговорност трудно се предават.
Сега, като съм наясно с дейностите и процесите и знам какво правя, съм спокойна и уверена и нещата изглеждат по друг начин.
- Какво точно изпитваш от работата си в завода на Тева в Дупница?
Чувствам се много горда, когато виждам как лекарствата, които произвеждаме, ще бъдат в подкрепа на пациенти по целия свят. Чувството да съм част от производствения процес и да имам принос в подобряване живота на пациентите е невероятно, защото знам че това, което правим има огромно значение. Реално нашият завод осигурява приблизително по една таблетка годишно на всички хора по света и когато човек го осъзнае, гордостта ми става още по-силна. Горда съм също, че компанията ни инвестира в завода в Дупница, което е висока оценка за целия ни екип.
Също така съм спокойна да работя в компания, която се грижи за служителите си като спазва всички закони и разпоредби, свързани с трудово-правните взаимоотношения и осигуряването на безопасна работна среда, предоставя допълнителна здравна осигуровка, стреми се да заплаща достойно нощния труд, осигурява транспорт до работното място и много други допълнителни придобивки.
Какво те мотивира и прави работата ти интересна и предизвикателна?
Едно от нещата, които ме карат да се чувствам мотивирана и ценена е сътрудничеството с другите екипи ифункции на територията на завода. Процесите на производство, това което правим заедно,са свързани и зависят един от друг, така че когато си сътрудничим, работим като добре смазана машина. Доброто сътрудничество е от съществено значение за ежедневната ми работа в завода, тъй като добрите взаимоотношения и подкрепата между колегите, позволяват по-бързо и по-добро решаване на проблемите и преодоляване на предизвикателства. Съвместната ни работа помагада намираме точните решения в точния момент.
Също така за мен е важно ръководителите ми да създават открита и подкрепяща среда, така че спокойно да разрешаваме работните казуси. Да забелязват и оценяват усилията, които полагаме и да подкрепят израстването на своите екипи.
- Каква е твоята рецепта за успешно ръководене на екип?
През годините ми в Тева, много от моите колеги се превърнаха в мои приятели. Всеки ден, заедно научаваме нещо ново и новите знания определено действат много удовлетворяващо. Обучаваме се, растем и се развиваме като екип, но и като отделни личности, благодарение на предоставените ни възможностиза обучение и развитие.
Работя с много хора и всеки е различен. Опитвам се да ги опозная и да си изградя индивидуален подход с всеки. За мен хората не са бройки или някакви номера, а са личности, които имат своите очаквания и потребности. Искам да помогна на хората от екипа да видят нещата и от друга гледна тока, опитвам се да им помогна да оценят как тяхната дейност влияе на останалата част от процеса и по този начин те също да видят смисъла на своя принос.
Едно от многото неща, които научих в Тева, е как да общувам с тях и да оценявам всичко, което правим заедно както като екип, така и като отделни индивиди. За мен ръководителят трябва да бъде пример за подражание, да задава посоката и да подкрепя екипа си.
- Има ли ситуации, които те затрудняват?
Разбира се и аз съм човек. Не се чувствам добре, когато изникват задачи със срок до вчера и не мога да ги изпипам. Трудно ми е, когато не получавам пълна информация, а трябва да имплементирам нов процес или съоръжение и да опиша всичко в процедура. Обичам да проверявам задълбочено, преди да приключа, защото бизнеса ни е специфичен и качеството на продуктите ни е приоритет заедно с безопасността на служителите. За мен е много важно да оценя работата на екипа ми в по- широката картина – как една задача изпълнена от нас ще рефлектира на следващите дейности и процеси. Опитвам се да гледам „ със 100 стъпки“ напред. Въпреки трудностите, които срещам, от всички предизвикателства излизам още по уверена и удовлетворена.
- Как намираш баланса между работа, семейство и личен живот
За мен балансът между работа, семейство и личен живот е много важен и съм удовлетворена от факта, че в завода в Дупница го намирам. Опитвам се в къщи да не говоря за работа, а в работа да не намесвам личния си живот. Истината е, че семейството ми знае много добре какво правя всеки ден и ме подкрепя и разбира. Щастлива съм, че работата ми позволява да намеря този житейски баланс и по никакъв начин не пречи на грижите към семейството ми и времето с тях. Аз съм организиран човек и в личен план – планирам дори уикендите си, защото обичам много да пътувам и опознавам нови места като ги запечатвам с фотоапарата си. Намирам време и да“погълна“ някоя книга или да редя големи пъзели с над 4000 части.
- Как преминава един твой работен ден?
Като един миг! В началото на всеки ден започвам с преглед на изпълнение на плана за предходните 24 часа и ако има разминавания, се запознавам с причините, проверявам какви действия са предприети и преценявам дали е необходима моята намеса. Предпочитам ръководителите сами да разрешават казусите и само, когато имат нужда от моята помощ или насоки, да се включвам. След това участвам в ежедневната среща на ниво производство, на която разглеждаме промени в плана, тяхното отражение и вземаме решения за необходимите действия.
В останалата част от деня извършвам различни дейности, свързани с моите отговорности и във взаимодействия с другите екипи, защото ние сме само една част от сложния процес на производство на лекарствени продукти.
Успоредно с това се стремя да отделям време за индивидуална работа с хората от екипа ми, за да съм спокойна, че всеки знае защо, какво и как да го прави.
Удовлетворена съм, когато в края на работния ми ден виждам резултата от нашите усилия.
- Какво искаш да кажеш на настоящите си колеги и на тези, които имат желание да станат част от екипа на завода на Тева в Дупница?
Ние сме едно голямо семейство и трябва де се гордеем с това, което правим всеки ден. Всеки един от нас, в определен моментможе да бъде в ролята на пациент и е важно да осъзнаем колко отговорна и хуманна е нашата дейност, защото ние се грижим за това да облекчаваме живота на пациентите-били те ние самите, нашите семейства и близки хора, пациентите по света.
Бизнесът ни се разраства, предстои да стартира и нова производствена мощност, което предоставя възможност на много хора да станат част от екипа на завода, да се учат и развиват, да чувстват удовлетворение от своя принос и след време да разказват такива успешни истории като менJ
Къде е справедливостта?
Фармация Дупница беше най-голямото фармацевтично предприятие на България за целия Балкански полуостров.
Построено от народната власт, от българския народ за благоденствието на нашия си български народ!
После продажни алчни близки на партийната номенклатура продадоха СЪЗДАДЕНОТО от НАРОДА за жълти стотинки на един човек.
За да печели само този човек – купувачът, а не целия български народ.
Днес Тева е собственост на човек от Израел, далечна чужда държава, която прави лекарствата за българите!
Срам за родната българска икономика прогонила милионите българи от родните места.
Какво е да работиш за чужденец в българско предприятие, построено от българите за доброто на българския народ?
Нещо нема балъци да бъхтат за без пари, а, Тева? И опрехте до сълзливи пасквили в „Струма“…. Смех….