Изправени пред неприятни ситуации, най-нормалното и здравословно нещо е да отговорим по начин, който би позволил на обстоятелствата да се подобрят. Но някои хора остават пасивни и се примиряват, вярвайки че нямат контрол над случващото се в живота им.
Заучената безпомощност е отговор на пасивност и подчиняване на ситуации, които обикновено са неприятни. По този начин хората, страдащи от този проблем, нямат намерение да се справят с фактора причиняващ дискомфорт и трудности.
Обикновено проблемът се появява след травмиращо преживяване, в което пострадалият се е опитал да предприеме действия за избягване на страданието, оказали се неуспешни. Така човек разбира, че няма нищо, което да направи, за да спре болезнените ситуации.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЗАУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ
Според Американската психологична асоциация (АПА) заучената безпомощност е феномен, който се появява заради повтарящото се излагане на стресови фактори. Тези стресови фактори са неконтролируеми и карат хората да не използват наличните опции, с които разполагат, за да контролират събитията. Така те научават, че губят контрол върху случващото се, върху настоящето, върху процесите около тях. В средносрочен план това разрушава мотивацията им за промени.
С други думи, става въпрос за психологически проблем, който води до невъзможност да се реагира на ситуациите причиняващи страдание. Това се появява като последица от извършването на неправилни действия, изправяйки се пред неприятни събития в миналото. Така хората се научават да толерират страданието и да вярват, че не могат да направят нищо, за да избегнат неприятните фактори.
Травмиращите преживявания в детството могат да станат причина за заучената безпомощност в зряла възраст.
ПРИЧИНИ ЗА ЗАУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ
Всички причини за заучената безпомощност са свързани със склонността, караща хората да вярват, че не могат да контролират събитията в живота си. Това води до липсата на анализ на възможните последствия в определени ситуации. Те вярват, че съдбата им е предначертана и че не могат да направят нищо, за да я променят.
Ето и най-честите причини водещи до появата на това състояние
ТРАВМИРАЩИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В ДЕТСТВОТО
Един от факторите, отговорни за развитието на това психологическо състояние, са преживяванията през първите години от живота ни. Ако човек се е сблъскват с трудности и неприятности през този етап и не е получил никаква помощ, опора или позитивен отговор, твърде вероятно е този човек да се примири и да се подчинява пред такива ситуации.
УСВОЯВАНЕТО НА ПОДЧИНЕНИ И ПАСИВНИ РОЛИ
Отглеждането на децата и обучението им през детството е друг фактор, влияещ върху развитието на този проблем. Ако има ситуации, насърчаващи социалните роли на пасивност и зависимост, тогава шансът за развитие на беззащитност в бъдеще нараства.
От друга страна, полученият опит по време на детството играе важна роля за „изграждането“ на бездействие. Например, ако децата растат край хора, които постоянно им казват, че са неспособни или че не знаят нищо, тогава могат да се превърнат във възрастни, които си мислят, че са безсилни.
СИЛНО КОНТРОЛИРАНА ДОМАШНА СРЕДА
В някои домакинства цари силен контрол. Децата, които растат в среда, в която родителите или бавачките контролират всичко случващо се около тях и ги лишават от възможността да се поучат от последиците от действията си, са по-предразположени към въпросния проблем.
ЧУВСТВО НА ВИНА
От друга страна, има вътрешни фактори, като отговорността или вината, влияещи върху развитието на заучената безпомощност. Например, когато човек се чувства виновен за нещо неприятно и започва да вярва, че не може да промени или да спре каквато и да е била неприятна ситуация в бъдещето.
По този начин човек се примирява и оправдава нагласите си – нещо, което се отразява негативно на самочувствието и достойнството му. Това може да бъде свързано с начина на възпитание, който може да доведе до пораждане на чувство за вина.
ПОСЛЕДИЦИТЕ НА ЗАУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ
Заучената безпомощност оказва негативно влияние върху следните неща:
* Мотивация: приемането на липсата на контрол води до намаляване на мотивацията. Затова и опитите за реагиране в нови ситуации също намалява.
* Познание: Научаването на нови модели на отговор, водещи до позитивни резултати, е трудно. Освен това въпросните хора могат да възприемат проблемите като нещо нормално.
* Емоции: Често се наблюдава поява на негативни емоционални състояния, като депресия, тревожност и разочарование. Освен това липсва и самочувствие. Това състояние продължава, докато човек отново не започне да контролира обстоятелствата.
* Физическо състояние: Сред физическите последици трябва да споменем хранителните разстройства и нарушената функция на имунната система.
ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ
Най-добрият начин за лечение на този феномен е чрез терапия. Този подход цели да научи човек как да реагира в дадена ситуация. Според Vаzquez Valverde и Polaino Lorente терапевтичният подход се състои в следното:
* Промяна на негативните действия, породени от определени ситуации: чрез извършването на простички задачи, такива, осигуряващи положителни резултати, след като човек е предприел дадено действие. Така човек може да се научи, че неуспехът не е негова собствена грешка.
* Вкарване на положителни чувства: за укрепване на самочувствието. По този начин човек ще се чувства по-способен да въздейства върху средата си.
Същевременно терапевтичната интервенция може да включва и справянето с травмиращи събития от миналото. Целта е човек да превъзмогне тези преживявания, като им придаде различно значение. По този начин човек ще се научи да реагира по-гъвкаво и позитивно в бъдещи ситуации.
Психологическият подход към заучената безпомощност е възможен чрез техники, определени от самия терапевт.
ПРИДОБИТ ПРОБЛЕМ
Както се вижда от самото име, този проблем е заучен, придобит. Казано по друг начин – не е нещо, с което човек е роден, и най-често води началото си от детството. Освен това е свързан със серия от негативни ефекти върху цялостното състояние на човек, засягащи го понякога по много сериозен начин. Затова трябва да бъде лекувано.
Най-добрият подход е психотерапията, която да помогне на човек да открие, че може да оказва достатъчно силен контрол върху живота си. Веднъж след като осъзнае това, човек ще изпита позитивни промени на всички нива: емоционално, физическо и психическо.
