Синдромът на хроничната умора е много предизвикателно състояние и източник на значителни неприятности както за хората, така и за лекарите. Пациентите имат редица симптоми, но нищо ненормално не може да се намери при физикален преглед или изследване.
Умората е често срещан симптом на много ендокринни нарушения. Такива са захарен диабет или нарушения в метаболизма на щитовидната жлеза и тироидните хормони, кортизола или калций. Въпреки това моделът със синдрома на хроничната умора обикновено е различен. При сравнително прости проучвания е доста лесно да се изключат всички основни хормонални дисбаланси или отклонения от нормата.
Какво причинява синдром на хронична умора
Лекарите все още са в търсене на всички причини за синдрома на хроничната умора. Те са установили, че има някои прилики между много пациенти. Например, голяма част от тях са се сблъсквали с вируса на Епщайн-Бар.
Има някои изследвания, които показват, че имунният отговор на организма към този ДНК вирус е по-силен при пациенти със синдром на хронична умора. Понякога вирусна инфекция може да бъде заподозряна като „ключ“ за синдрома на хроничната умора, но не в 100% от случаите.
Интересен факт е, че кръвните тестове не показват никакви доказателства за продължаваща активна вирусна инфекция и лечението с антивирусни лекарства не се оказва ефективно. Така че най-вероятната причина за синдрома на хроничната умора се крие в начина, по който индивидът реагира и се възстановява от атаките на вируса, с който се е сблъскал. Например вирусът на Епщайн-Бар остава в латентно състояние в тялото след първична инфекция и при компрометиране на имунитета може отново да се активизира.
Какви са признаците и симптомите на синдрома на хронична умора
Признаците и симптомите са ясно документирани с национални указания за всяка държава въз основа на редица симптоми. Тези симптоми варират в зависимост от тежестта на състоянието.
Основният симптом е абсолютна умора, независимо дали е лека, средна или тежка, която е налице поне четири месеца при възрастни. Обикновено пациентите могат да различат този вид умора от другите, като например при прекалена физическа активност, която преминава след почивка и сън.
Тази умора често може да варира във времето, като в някои дни се усеща по-тежко, а в други – по-леко. Прекаленото натоварване, физическо или психическо, често може да влоши положението. И ние рядко си даваме сметка как ни влияе постоянният стрес и различните стресови фактори, алергени, замърсяване на околната среда.
В допълнение към умората често има модел на нарушаване на съня, като затруднено заспиване, често събуждане и събуждане, без да се усеща отпочиналост, дори и след дълъг сън.
Други често срещани симптоми включват:
- Нарушена памет и концентрация („мозъчна мъгла“)
- Мускулна болка (миалгия)
- Болки в ключови части на тялото и главата, но различна от мигрена
- Болки в гърлото и усещане за подути жлези във врата
- Сърцебиене, понижено кръвно налягане, припадъци
- Раздразнено дебело черво
- Замаяност и световъртеж, причинени от вертиго
- Чувствителност към силен шум и ярки светлини
Болките в мускулите и ставите могат да бъдат много тежки и да бъдат диагностицирани като фибромиалгия. Разликата между нея и синдрома на хронична умора обикновено зависи от основния симптом – дали се усеща болка или цялостна умора.
Колко често срещан е синдромът
Тъй като по-късно ще приложим интересна и актуална информация за Великобритания, ще дадем пример и с диагностицираните в същата страна.
Изчислено е, че във Великобритания около 190 000 души имат синдром на хронична умора. Най-често се среща при хора на 40-те и 50-те години. Жените са диагностицирани по-често от мъжете, но това може да е така поради нежеланието на господата да посещават лекарския кабинет.
Има ли унаследяване
Има данни, че синдромът на хроничната умора все пак протича в семействата. Има някои проучвания, предполагащи различни гени, които могат да бъдат унаследени и увеличават риска от развитие на синдрома. Обикновено се счита, че тенденцията да се проявява при повече от един член на семейството се дължи на споделена среда или начин на живот, сходни навици и нарушения на пълноценния начин на живот (лошо хранене, алкохолизъм, недоспиване, липса на физическа активност и други). По материали от bbteam
