Министерският съвет не се съобрази с желанието на Благоевград, Кюстендил, Перник и Националното сдружение на общините трите области на Югозапада да бъдат включени в предложения Вариант 2 на новото райониране в страната и вчера ги включи в един район на планиране с Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково и София област.
В анонсираното от кабинета обществено обсъждане, в което общини и области трябваше да изразят предпочитанията си към един от 3 предложени вариант, общините в Югозапада масово избраха Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч и София-област. Преценката на анализаторите на база анализ на предимствата и недостатъците на трите предложени варианта беше, че точно Вариант 2 ще осигури приемственост на текущите политики, най-близък е до съществуващите икономически връзки и може да осигури дългосрочно спазване на критериа за брой население, който трябва да е между 800 000 и 3 млн. души. Освен това за избора на този вариант натежа и фактът, че в този му вариант предполага развитие на туризма и транспортната свързаност, както и съсредоточаване на повече средства за инфраструктурни обекти.
Становищата на най-големите общини в трите области бе изпратено на Националното сдружение на общините, то се съобрази с тях и изпрати общо предложение до статистическата служба на Европейската комисия Евростат. МС обаче пренебрегна тези доводи и включи Югозапада в един район с области, с които нямаме нищо общо, като вчера натовари Националния статистически институт да защити новите райони пред Евростат.
До момента районите на планиране в България бяха 6, а сега страната е разделена на 4, като столицата се обособява като отделен район.
Новото райониране се наложи заради изпадане на част от районите под минималния праг за брой население от 800 000 души. Още от 2018 г. е установено, че два от съществуващите в момента райони – Северозападен и Северен централен, не покриват това изискване. Периодично като проблем се поставя и необходимостта от обособяването на столицата като отделен район, защото включването й в Югозападния район на планиране води до изкривявания и големи разлики в рамките на района. Иначе казаноq високият брутен продукт на глава от населението в София вдига показателя за цялата област и в резултат Благоевград, Кюстендил и Перник получават най-нисък процент европейско съфинансиране.
По новото райониране Югозападът ще е в Южен регион, а останалите са София-град, Северен /включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра/ и Източен /Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол/.
Според демографските прогнози така обособените райони ще покриват изискването за минимум 800 000 души население и след 2090-та година.
Преминаването към този вариант ще доведе до необходимост за ревизиране на статистическите данни за изминали периоди, събирани до момента на ниво райони на планиране. Анализите показват обаче, че новата организация ще създаде възможност за по-добра концентрация на ресурсите и повече възможности за развитие.
„Източният регион например ще може да съсредоточи политики върху морските индустрии и туризма, които са основополагащи за икономиката му, като това вече се доказва от успешни инициативи като развитието на пристанище Варна включително за круизен туризъм и проектите за модернизация на рибарските пристанища, които стимулират местната икономика. Усилията в Северния регион биха могли да се съсредоточат в подкрепата за развитие на устойчиво земеделие, използвайки достъпа до река Дунав. По отношение на Южния регион, чрез взимане на подходящи решения на ниво РСР приоритетите за развитие могат да бъдат фокусирани към привличането на индустриални инвестиции в области като Пловдив и Стара Загора“, се изтъква в анализа.
Тук отново няма нито дума за трите области на Югозапада, които до момента бяха ощетявани заради София, а занапред ще бъдат ощетявани заради Пловдив и Стара Загора, коментираха кметове по поречието на „Струма“.
Очаква се днес кметовете на по-големите общини в Югозапада да излязат с официални становища за предложеното от НС новото райониране.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
