До 2025 година поколението на родените между 1997 и 2010 година, така нареченото поколение Z, ще представлява 27 процента от работещите в световен мащаб. Към момента тези млади хора – на възраст между 12 и 25 години, са ученици в средното училище или завършват висшето си образование. Всяко поколение променя бъдещето на работата – от вертикалното увеличаване броя на работещи жени през Втората световна война до начина, по който милениалите държат психичното здраве да е част от трудовото право. Въпросът е – какво ще искат новите работещи от своите работодатели и на какво няма да се съгласят. Кои са Z поколението?
Технологии, зелено мислене и пандемия са трите отличителни явления, белязали следващите таланти.
За разлика от милениалите (родените във времевия диапазон от 1981 до 1996) и поколениетo Х (1965-1980), децата на генерация Z са първото цифрово поколение. Те не знаят какво е светът без интернет, не могат и не смятат за нужно да си го представят.
Израснали са в глобална среда, в която информацията, поръчката на храна онлайн или стоки от другия край на света са на няколко клика разстояние.
Когато са закусвали и вечеряли със семействата си навън, са гледали Youtube клипчета и образователен софтуер, докато са им пъхали храна в устата. Поради това че плуват в технологичния свят в свои води, Z генерацията e привлеченa най-силно от подходите към правене на кариера и пари бързо, онлайн.
Предполагаше се, че след като живеят в условията на финансова рецесия от самото й начало през 2008 година и последвалата криза на последиците от пандемията Ковид-19, поколението Z ще се оформи като прагматични хора, добре понасящи риск, но поставящи сигурността и възнаграждението на първо място. Може би няма да се окаже точно така.
Поколението Z цени заплащането по-малко от всяко предишно поколение – ако трябва да избират между добре платена, но скучна работа, пред по-интересна, но за по-малко пари, младежите Z делят избора си поравно.
Разнообразие и приобщаване са сред ценностите на идващото поколение.
Те искат да работят за компании, които демонстрират „зелено мислене“ и прилагат високи стандарти, когато става въпрос за етика и прозрачност. Това са деца, които са отраснали и са били водени от родителите си по протести за толерантност, съдебни реформи и екология.
Поколението Z може да смени работата си до 10 пъти, докато е на възраст между 18 и 34 години, сочи проучване сред студенти в САЩ.
Kaто че ли е време да оставим в кариерните архиви концепцията за издигането от рецепцията до кабинета на изпълнителния директор и да я заменим с формулировката „кариера на номад“.
Също така около 42% от запитани представители на Z търсят баланса между професионалния и личния живот и оценяват дистанционната работа и гъвкавия отпуск от работа като основен приоритет в избора си – пак според същото проучване. До подобни изводи стига и годишно запитване на Microsoft за тенденциите в работата за 2022 година. Според него милениалите (или още – поколение Y) и поколение Z са най-склонни да работят дистанционно или в хибриден модел. Резултатите сочат, че 49% от работещите от поколение Z биха обмислили преминаване към хибриден модел на работа и 46% вероятно ще преминат към дистанционна работа.
За разлика от предишни поколения, новите работещи ще държат доста повече на това за кого, колко и откъде работят. А когато организациите и проектните общности, в които мениджъри и тийм лидери са представители на генерацията X, се опитат да ги привлекат и задържат – за HR ще настъпят интересни времена.
