Има една малка ментална промяна, която разделя хората, които непрекъснато преследват желанията си, от хората, които действително ги проявяват. Това не е някакъв 5-часов ритуал или сложна рутина за утвърждение. Това е нещо много по-просто, почти досадно просто: да мислиш и да чувстваш, сякаш желанието ти вече е изпълнено. Не „може би някой ден“, не „надявам се“, не „опитвам се. Но е изпълнено, мое е и се подготвям за него“. Този начин на мислене не те прави заблуден. Той те прави хармонизиран. А хармонизацията е това, с което се храни проявата. Ето как да се преместиш в това състояние, в което желанието ти престава да бъде желание и започва да се превръща във твоята нова базова реалност.
Започни да живееш с версията на себе си, която вече го има
Повечето хора се проявяват от липса. Те искат любов, защото се чувстват самотни. Искат пари, защото се чувстват несигурни. Искат успех, защото се чувстват изостанали. Но проявлението не отговаря на това, което искате. То отговаря на това, което сте. Така че, вместо да питате: „Как да го получа?“, задайте истинския въпрос: „Ако вече го имах, как щях да се появя днес?“. Тази версия на вас прави различни избори. Те се обличат различно.
Бъдете малко по-уверени. Отговаряйте на съобщения без страх. Отнасяйте се към себе си като към човек, който не чака доказателства. Вселената не реагира на съмнение. Тя реагира на идентичността.
Спрете да проверявате за знаци, дръжте се така, сякаш резултатът е гарантиран
Когато непрекъснато питаш „Кога ще се случи?“, ти казваш на Вселената, че това все още не се е случило. И тази енергия те държи заседнал в чакалнята.
Хората с начин на мислене „вече е свършено“ не обновяват проявленията си, сякаш са проследяващ номер. Те не търсят ангелски числа и не анализират прекалено много сънищата. Те знаят, че резултатът идва, така че се държат като някой, чийто край е фиксиран, а не крехък. Не става въпрос за игнориране на реалността. Става въпрос за избор на реалността, към която сте лоялни.
Преминете разговора си със себе си на езика на сигурността
Умът ви слуша всяка дума, която си шепнете. Затова променете вътрешния си диалог от: „Надявам се да го получа.“ на „Подготвям се за него.“ От „Отнема твърде много време.“ на „Разгръща се точно както трябва.“ От „Защо още не е тук?“ на „На път е и аз вече съм в хармония с него.“ Това не е токсична позитивност, а енергийно позициониране. Колкото повече се стабилизира вътрешният ви свят, толкова по-бързо външният ви свят ви настига.
Приведете действията си в съответствие с новата си енергийна идентичност
Проявлението не е само мисли и емоции. Това са и действията, които произтичат от тези мисли и емоции.
Ако любовта вече е твоя, спираш да я гониш.
Ако парите вече са ваши, спирате да действате от страх.
Ако възможността вече е ваша, спирате да се свивате.
Да се държиш „сякаш“ не означава да се преструваш. Означава да се държиш по начин, който е естествен за някой, който вече го притежава. Това е разликата между това да чакаш доказателство и да се превърнеш в доказателство.
Отделете се от това как ще пристигне
Хората блокират проявленията не защото се съмняват в желанието, а защото микроуправляват пътя. Нагласата „вече е свършено“ освобождава нуждата от контрол върху детайлите. Не сте тук, за да разберете логистиката. Вие сте тук, за да задържите честотата. Непривързаността не е за това да не ви е грижа. Става въпрос за доверие, че това, което е предназначено за вас, не изисква от вас да натискате, гоните или насилвате. Оставете вселената да ви изненада. Обикновено го прави.
Последна промяна: Благодарност за това, което предстои, не само за това, което е тук
Когато изразявате благодарност за бъдещето, сякаш е настояще, умът ви размива границата между сега и бъдеще.
Опитайте този ред: Благодаря ти за това, което вече е мое, дори и да не се е появило още. Знам, че вече е направено и сега просто чакам да се появи в реалния ми живот“. Само това изречение може да доближи проявлението ти повече, отколкото месеци на прекалено обмисляне. Защото щом умът ти повярва в това, реалността започва да се пренарежда около него.
