Тазгодишните великденски празници, които протичат без публика заради коронавируса, са, както се изпази папа Франциск, „наистина необичайни“. Един свещеник от беден квартал на Рим обяснява как изглеждат нещата „на терен“, предаде БТА. Поради пандемията от коронавируса тази година, много католици няма да имат възможност да отбележат заедно най-важния празник в своя календар – Възкресение Христово.
В поразените от вируса страни като Италия на хората е забранено да се събират в църквите, така че католическите свещеници отслужват литургиите сами и ги излъчват онлайн. Отец Антонио Веторато, който ръководи енорията Сан Джорджо Мартире в Ачилия, бедно предградие на Рим, разказва как се приспособява към извънредните обстоятелства.
Какво е чувството да не можете да отслужите меса публично?
Веторато: Като пастир без стадо, достатъчно е да кажа това. Но ние открихме други начини да стигнем до хората: моите служби са в YouTube, започнах да ги излъчвам веднага, щом ограниченията влязоха в сила. Имам и група в WhatsApp с около 200 души, чрез която всяка сутрин споделям словото Божие, присъстваме и във Facebook. За други социални мрежи обаче нямам време. На Палмова неделя пратих по електронната поща страници за оцветяване за децата от нашите класове по катехизис. Всичко това е виртуално, но е начин да се запази присъствие.
Как се промени Вашето ежедневие?
Веторато: По-малко служби и повече благотворителност. Тази сутрин раздавахме хранителни помощи от 8.30 ч сутринта до 13 ч. на обяд, дойдоха над 100 възрастни семейства плюс около 20 с малки деца. Нашата кошница с помощи със стоки от първа необходимост се състои от шест консерви с доматен сос, 4 кг паста, десет пакета с варива, зехтин и олио, кафе, ако разполагаме с такова, плодове и зеленчуци почти винаги. Имаме много имигранти, които се редят на опашката, но и много италианци, хора с нормална работа и такива, които са работили на черно, но са загубили препитанието си заради кризата. Това е беден квартал. Имаме и център за подкрепа на майчинството, раздаваме неща като бебешки храни и пелени, които местният супермаркет ни дарява.
Хората питат ли Ви: защо Бог позволява това да се случи?
Ветората: Бог не позволява нищо от това, Бог позволява единствено любовта и благотворителността. Няма такова нещо като Бог, който наказва своите хора за това, което са направили, и ги изпитва с бедствия. Бих казал, че Бог иска от нас да Го потърсим в тази ситуация, да вдигнем поглед, да се огледаме около нас и да си бъдем в услуга един на друг. Тази пандемия е нещо като едномесечен (великденски) ритуал за измиване на нозете.
Случвало ли се е да отслужвате погребални меси за починали от COVID-19?
Веторато: Не, само дадох благословия на две възрастни жени, починали у дома. Процедурата е много кратка: ковчегът се посреща пред църквата, чете се молитва, след това всички заедно казваме молитвата „Отче наш“ и после починалият се благославя. Всичко продължава не повече от десет минути и присъстват само четири-пет души, само най-близките роднини. Когато всичко приключи, се надяваме да има и нормални погребения за тях.
Вас лично страх ли Ви е от вируса?
Веторато: Не. Чувствам се добре, като се изключат болките в гърба (от товарене и разтоварване на кашони с хранителни помощи), но не ми е известно това да е включвано сред симптомите на коронавируса.
