На 25 и 26 юни 1987 година над 150 дипломати от цял свят, акредитирани в България, посещават Благоевград и Югозападна България. Тази традиция т.нар. Дипломатически корпус да посещава всяка година различни окръзи в България беше идея на Тодор Живков, за да се променят основно различни части на страната. Така бяха преобразени Търново, Ловеч, Смолян. През 1987 година, за добро или лошо, дойде ред на Благоевград. Никой не знаеше до този момент, дори и Тодор Живков, че само след 2 години всичко ще се обърне с главата надолу. Построената някога 7-етажна сграда, 2 от които под земята, за Окръжен комитет на БКП ще се превърне в Американски университет“! Така или иначе Благоевград хвана „последния влак“ и за по-малко от 2 години днешният студентски център не само на Югозападна България, но и на днешната Република Македония и Албания, се преобрази. Главният „виновник“ за тези събития отпреди 30 години Лазар Причкапов, тогава първи секретар на Окръжен комитет на БКП в Благоевград, разказва с носталгия, но и с тъга:
„Идеята се роди през 1984 година, тя беше обвързана формално с протоколно мероприятие – традиционната среща на държавния глава Тодор Живков с дипломатите, акредитирани у нас, обединени под условното наименование Дипломатически корпус. Тази среща беше само поводът да започнем изграждането на окръжния център. С решение на бюрото на Министерския съвет за тази цел ни се даваха едва 6 милиона лева. С тези пари можеше само да освежим по-големите улици и нищо повече. Накрая, когато приключихме през 1987-ма година, милионите бяха тридесет пъти повече, а свършеното респектираше с мащабите си. И сега има хора, които искат да омаловажат направеното в Благоевград, свеждат го до изграждане на центъра на града. Не, ние изградихме град, цял град. Проектирахме едва ли не върху горещия асфалт. На темпото с вещина и професионализъм импонираха великолепните архитекти Александър Баров и Атанас Агура с техните творчески колективи. В тази строителна епопея участваше целият окръг, над 100 000 българи“.
Разбира се, че е имало и неудобства за тогава 70-хилядния град. След работно време всички минаваха през 4-часови бригади, носеха тухли и плочки. За да стигнат до работното си място, са минавали по дървени дъски, под които са зеели 3-метрови изкопи за смяна на ВиК и елинсталации. Първомайската манифестация през 1986 година също се е състояла, въпреки разкопания площад.
25 юни 1987 година, 11 часа
Идва тържественият момент за откриването на обновения Благоевград. Пред днешната сграда на Американския университет е издигната сцена. Преди мига, в който трябва да се даде думата на Тодор Живков, прозвучава българският химн, после всички фонтани на площада изригват с водна лава. Прозвучават 21 топовни салюта:
„Лазаре, пари има ли““, прошепва на ухо Тодор Живков на домакина.
„Има“, отговаря му Причкапов, също на ухо.
„Всичко законно ли е““, допълва въпроса си Тато.
„Да, проверявайте ме, както си искате“, отговаря на добавката Лазар Причкапов.
Днешният пенсионер, бивш апаратчик от високото ниво на ЦК на БКП, разказва какви спънки са му създавали тогава Андрей Луканов и Петър Младенов:
„Не съм светец. Взимал съм решения за действия, преди убеждението да ги е обосновало и превърнало в необходимост. Но без такива решения, за които носиш лична отговорност, за какво са водачите“ Когато тръгнахме да изпълняваме голямата задача и се видяха първите резултати и че „няма лабаво“, се появиха обвиненията за авторитаризъм. Към финала на огромното строителство започна да битува слух, че Дипломатическият корпус няма да дойде в Благоевград през юни 1987-ма година, а на 11 и 12 септември. Един ден, обикаляйки обектите, срещнах архитект Александър Баров, който неотлъчно следеше изпълнението на архитектурните решения в града: „Началство, вярно ли е, че корпусът няма да идва през юни, а на 11 и 12 септември““. Отговорих, че няма такова нещо.
В средата на април 1987 година беше насрочена среща в ЦК. Бях поканен и аз. Два дни преди това заседание Петър Младенов беше в Благоевград. Почти цял ден обикаляхме града, посетихме всички обекти – отговорниците за тях докладваха и накрая се очерта становище, че е свършена огромна работа и не може да има притеснение, че ще се представим на ниво. Не очаквах друга позиция от Младенов, освен споделената в Благоевград. Той каза, че е извършена огромна работа, но предложи Дипломатическият корпус да посети Благоевград на 11 и 12 септември 1987 година. Бях изумен от това предложение. Стана ми ясно, че има задействани сили, които целят да компрометират усилията ни. Най-напред обвинения в авторитаризъм, след това успокояващо доброжелателство и след това – нож в гърба. Изненадата продължи, когато прочетоха писмо на Андрей Луканов, при вече уточнена програма, вторият ден дипломатите да посетят Банско, вместо Сандански и Петрич. Аргументът на Луканов беше, че в Банско посрещат много добре. Обърнах се към Живков и казах, че ако Политбюро вземе решение дипломатите да посетят Благоевград на 11 и 12 септември, то моля Политбюро да ме освободи от отговорност за мероприятието, защото отлагането значи пълна демобилизация и провал. Тодор Живков каза 25 и 26 юни и ме отпрати с пожелание за успех. Аз се обърнах към него и благодарих за решението, но казах, че от заседанието трябва да изляза с писмен документ. Получих го и работата продължи с предишния темп“.
На 27 юни, 30 години по-късно, Лазар Причкапов събира на вечеря 30-ина свои живи съмишленици от епопеята „Благоевград 1987“. Поканата му уважи и днешният кмет на областния център д-р Атанас Камбитов:
„Акрополът в Гърция също се ремонтира и освежава през 30-40 години. Наше задължение е да пазим Благоевград не само като построено преди нас, но и да го пазим и съхраняваме като памет и надежда за тези след нас“, каза градоначалникът Камбитов.
Причкапов, от своя страна, го похвали:
„Това е първият кмет на Благоевград, и то от дясна партия, който се отнася с респект и уважение към построеното по наше време. Зарадва ме новината, че след 30 години общината започва основен ремонт на площадната част, без да се променя обликът й. На това се казва НАДГРАЖДАНЕ“.
Строителство с най-широк размах
Градският център на Благоевград държи първенството по строителство с най-широк размах.
В строителната епопея се включва всеки, независимо от професията си. Трудодните са задължителни и е изключено някой да отсъства по каквато и да е причина, спомнят си местните. Обектите денонощно се обикалят от Причкапов, който изкъсо следи всяка поставена тротоарна плочка.
Първият секретар изумява хората, като се появява с ватенка и дочени дрехи сред тях. Понякога дори грабва лопата или кирка, за да демонстрира как трябва да се работи.
Благоевград става строителна площадка и само за година и половина от „окръжно село“, както са го наричали, се превръща в модерен окръжен център. Изместват се цели улици, вдига се нивото на площадната част, за да се изградят фонтани и цветни алеи. През това време се построява Партийният дом, където сега се помещава Американският университет, сградата на кметството, оформят се три площада, довършват се съдебната палата, пощата, правят се изцяло нови подземни комуникации.
Благоевградчани и досега казват, че са били късметлии, защото, ако не е било идването на Дипломатическия корпус, най-вероятно градът е щял да си остане от селски тип. Именно тук е последното посещение на корпуса преди 1989 г.
Когато Лазар Причкапов е кмет на града в годините след промените, той отново кани Дипломатическия корпус на посещение. 20 г. по-късно, през лятото на 2007 г., корпусът идва в Благоевград, а след това прави обиколка и в региона заедно с президента Георги Първанов.
НАЗАЕМ ОТ SOCBG.COM
