Колко по-печален би бил животът, ако не бяха малките ритуали, свързани с живеенето му. Питиетата в петъчната вечер. Палачинките в събота по пладне. Псуването на пустата съдба в понеделнишката утрин. Поливането на потреса с първото кафе за седмицата. Припряното притичване до тоалетната.
Да, по всичко личи, че това ще е поредната статия в „Моето здраве”, свързана с дефекацията. След като Димо ви разтълкува целия спектър от цветове на изпражненията, аз ще ви потопя в темата за кафето и голямата нужда.
Мнозина от вас сигурно са установили, че сутрешният им кафеен ритуал често е последван от спешни кафяви позиви. Някои дори се кълнат в неспособност да минат през тоалетната, ако не са обърнали поне едно кафе. Реален ли е този ефект и на какво се дължи той – четете надолу, за да научите.
Кафе и перисталтика: 30 години експерименти
Влиянието на горещата напитка върху отделителните функции е често разисквано в научната литература. Немалко усилия са положени за изследване на диуретичния й ефект, за който вече сме писали. Но каква бе изненадата ми да установя, че кафето е твърде слабо проучено в качеството му на „колоничен стимулант“.
Може би първият експеримент в това направление е направен през 1990 година, когато Браун (ха-ха?) и колектив откриват, че едва 30% от участниците са навестявани от голямата нужда след консумацията на кафе. Именно при тези хора е регистрирано значително увеличение в чревния мотилитет, т.е. по-активно свиване и разпускане на мускулатурата на дебелото черво. Така наречената перисталтика.
Този ефект се наблюдава еднакво добре както след кафе с кофеин, така и след безкофеиново кафе. Незабавен е – само 4 минути след консумацията на напитката. Това кара учените да предположат, че „виновната“ съставка не е кофеинът. Която и да е тя, вероятно стимулира дебелото черво индиректно, защото 4 минути са твърде кратко време за изминаването на цялото това разстояние.
Проучване, проведено 8 години по-късно, проверява как се променя мотилитетната активност на дебелото черво под въздействието на:
* 240 мл черно кафе;
* 240 мл безкофеиново кафе;
* 1000 ккал ястие.
Може би е излишно да уточнявам, че тези напитки и храни са били приети от участниците през устата. Установено е, че черното кафе и обилното ястие стимулират перисталтиката в една и съща степен – 60% по-силно от чаша вода и 23% по-силно от чаша кафе без кофеин.
За уповаващите се на синергичните свойства на кафето и цигарите също имам експеримент. Той е проведен през 2005 година и в него е изпитан ефектът от 280 мл кафе, същото количество гореща вода и 2 мг никотин. Тук учените преценяват дефекиращата сила на изпитаните вещества по ректалния тонус, което става с помощта на специален балон, напъхан в специалното място.
Тонусът на ректума се увеличава с 45% половин час след изпиване на кафето, с 30% след водата и практически незначимо след никотина в сравнение с плацебо. Разбира се, не е изключено стимулиращата сила на цигарите да е реална и да се крие в друго вещество, но все още никой не е накарал хората да пушат с балон, втъкнат отзад.
2019: на ректалния фронт (почти) нищо ново
Интересното е, че до ден-днешен науката не е отбелязала огромен напредък в настоящото направление и дори изглежда, че леко регресира на моменти. Преди броени дни бяха обявени предварителните резултати от ново американско проучване, което почти по нищо не се отличава от проучванията, правени преди 30 години. Пак имаме изпитване на кафе със и без кофеин. Отново е установено, че и двете напитки карат чревните мускули да се свиват и да придвижват съдържимото по-бързо към изхода.
Основна разлика е, че експериментът е проведен с плъхове. Ако мишките в живота ви се оплакват от нередовна дефекация, предложете им кафе. В следобедните часове може да е безкофеиново, за да не замените ленивите черва с безсънни нощи.
Може би най-значимият труд по темата също е тазгодишен и идва от съседна Гърция. Учените разглеждат всички публикации, касаещи ефекта от кафето върху постоперативния паралитичен илеус. Това е състояние, характеризиращо се с чревна непроходимост или забавена перисталтика – все неща, които пречат на чревното съдържимо да напусне тялото.
Постоперативният паралитичен илеус може да е причинен от медикаменти, предписани след операцията, нарушено кръвоснабдяване на чревната стена или друг фактор. В крайни случаи може да е животозастрашаващо.
Резултатите от обзора показват, че кафето значително намалява времето за първо изхождане при пациенти с постоперативен паралитичен илеус (с цели 16 часа!) и дори може да скъси времето за престой в болницата.
Защо ни се ака от кафе?
Да обобщим: кафето кара някои от нас да ходят по голяма нужда, защото стимулира перисталтиката. Но как се стига до този ефект? „Какъв е механизмът?“, така да се каже.
Известни са няколко характеристики на храните и напитките, които водят до стимулация на стомашно-чревния тракт – голям обем, висока енергийна стойност, осмолалитет (броят на разтворените частици – молекули или йони) и ниска киселинност. Но кафето обикновено се консумира в малки обеми, в него няма калории, а осмолалитетът му е близък до този на водата. Неговото pH е около 5 – това го прави по-киселинно от други напитки, които не стимулират дефекацията. Всичко това навежда на мисълта, че трябва да търсим тайната в биохимичния ефект на други фактори.
Още в началото споменахме, че може би става дума за индиректен ефект върху перисталтиката на дебелото черво – нещо в кафето, различно от кофеина, което действа на ниво стомах или тънки черва.
През годините са били правени различни предположения, но засега нито едно от тях не е изрично потвърдено или отхвърлено. В първата публикация от 1990 година се споменава потенциалната медираща роля на хормона гастрин, който се отделя след консумация на кафе и може да увеличи моторната активност в дебелото черво.
Друг заподозрян са т.нар. екзорфини – вещества в кафето (и други храни), които се свързват с опиатните рецептори в мозъка и чревната стена и също могат да имат стимулиращ перисталтиката ефект.
По-нови проучвания очертават потенциалната роля на хлорогенните киселини и мелоаноидините. Меланоидините са антиоксидантни съединения (които се намират и в сушените сливи), които могат да ускорят транзитното време на чревното съдържимо и да намалят риска от рак на дебелото черво. Същите свойства се приписват и на хлорогенните киселини, макар и данните за тях да са по-оскъдни.
В реалния живот, където условията са много по-фриволни от тези в лабораторията, кафето често се консумира в компанията на мляко, доста захар и подсладители, съдържащи сорбитол. Всички тези неща могат да имат лаксативно действие и да допринасят за нашия тоалетен устрем.
Винаги наливайте кафето си през устата!
Изкушавам се да завърша с едно предупреждение. Независимо с какви цели си купувате кафе, недейте да го използвате за клизма. Клизмите с кафе са популярна, но рискова практика, базирана на примитивната идея за автоинтоксикация – убеждението, че собствените ни фецеси бавно ни тровят, защото не ги извеждаме от тялото си достатъчно бързо.
В подобни неща са вярвали хората преди много години, още преди да бъдат открити истинските причини за хроничните заболявания. Сега в тях вярват предимно здрави хора с достатъчно средства и афинитет към измислени проблеми.
Всъщност клизмите с кафе доказано не лекуват нищо друго, освен излишък на паричен ресурс. И също толкова доказано могат да бъдат вредни. В резултат от тях са регистрирани случаи на септицемия (патогенни микроорганизми в кръвообращението), ректални перфорации (ужасът, за който си мислите) и различни електролитни абнормалности като хипонатремия и хипокалемия. От клизми с кафе се умира, макар и рядко.
Въпреки че кофеинът може да се усвоява и през дебелото черво, винаги наливайте кафето през „официалния“ вход на храносмилателната система. По-вкусно е. По-красиво е! Може да се практикува на публични места без риск да ви арестуват. Не рискувате да се сдобиете с прякор „Клизмата“. Не рискувате да умрете! И дори можете да постигнете пословичния „детоксикиращ“ ефект на изхода.
