Галя Маринова обсъжда с колегите си футуристични идеи за прически
Дъщерята на Галя - Наталия, попива от творческия талант на майка си и се опитва да прави прически
Известната коафьорка от Сандански е почитател на нестандартните прически, които създават усещане за цвят и емоция
Галя Маринова става бизнес дама, благодарение на подкрепата и спокойствието, които й осигурява съпругът й Йордан
Съпругът на Галя отворил ресторант в Памплона, за да подсигури бъдещ бизнес за сина им Марин, който е шампион на Испания по ММА
43-годишната санданчанка Галя Маринова, известна в своите среди с екстравагантната си визия за модата и прическите, се похвали с успешните си бизнес начинания зад граница. Тя е израснала в Сандански, където всички я познават като креативна иноваторка, с усет за футуристичните измерения на разкрасителния занаят. Висшето си образование завършва в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, където се запознава със съпруга си Йордан Щерев, с когото имат повече от 20 години щастлив брак.
Ето какво сподели пред репортер на „Струма“ стилистката Галя за трудностите, през които преминават българите, когато искат да разработят собствен бизнес извън пределите на родните възможности, и за разликата между предприемачеството в България и Испания:
„Аз съм възпитаничка на Югозападния университет в Благоевград, където прекарах четири от най-щастливите и спокойни години в живота си. Там се запознах със съпруга ми Йордан и започнахме сериозна връзка, но и тогава времената бяха трудни, както сега. Завършихме и започнахме да се чудим как ще се издържаме занапред, не искахме да сме в тежест на родителите ни и всеки ден си задавахме въпроса „Ами сега накъде?“.
Йордан работеше като охрана по благоевградските заведения, но не беше безопасно, защото всяка вечер ставаха побоища и пиянски изпълнения, нашите набори знаят как беше по времето на мутрите. В това време родих сина си Марин и имахме нужда от доста повече месечни приходи, вече бяхме трима, а карахме на една заплата, майчинство и поддръжка от родителите ми. Баща ми е един от първите тираджии в България и никога не сме страдали за пари, но се срамувахме да им търсим, искахме да поемем по свой собствен път и да бъдем напълно независими. Само когато човек не зависи от никого, може да си позволи лукса сам да взима решенията в живота си, независимо дали ще се окажат правилни, или не.
След 3 години търсене Йордан получи много интересно предложение за работа в Памплона в една кланица за бикове. Работата беше тежка и изтощителна, но той я прие заради доброто заплащане и най-вече в името на нашата самостоятелност. Взехме окончателно решение да заминем за Испания през 1999 г., когато още бяхме твърде млади и неопитни. Въпреки че в Сандански бях известна в бизнеса с разкрасителни процедури и се грижих за визията на дамите от местния елит, в Памплона ми се наложи да положа допълнителен курс за стилист в рамките на 2 години, който беше много скъп и труден и далеч надхвърляше българските стандарти за „професионален стилист“. Казвам стилист, а не фризьор, защото в чужбина всичко се възприема комплексно и няма как да си вещ само в прическите, а задължително трябва да умееш да правиш маникюр, педикюр и макиаж. С отличните препоръки, които получих от испански стилисти, за кратко време успях да започна работа по специалността и няколко години работих в едни от най-престижните салони в Памплона.
Това беше моят голям пробив в гилдията, а през онези години нямаха практиката да наемат чужденци в тези сфери и да им гласуват доверие. Основните спънки по пътя на реализацията бяха две – лошата слава, която се носеше за българите в чужбина по онова време, и езикът. Ако не можеш перфектно да говориш испански, няма как и да обслужваш богатите клиентки, които плащаха прескъпо, за да се видят с нова визия. Сега, като връщам лентата и се сещам какво беше, всичко звучи някак лесно, но преминах през редица трудности, които дори не искам да си припомням. Дълги години работихме упорито, за да спестяваме пари в банката, лишавахме се от дребните удоволствия, които правят човек щастлив. Не можехме да си позволим неща, които бяха даденост за испанските семейства, ние си позволявахме да ходим на почивка само веднъж годишно, защото ни трябваха средства за инвестиции.
Бяхме твърде млади и така ни се живееше, но имахме други приоритети и не си позволявахме много харчове за кеф. Признавам, че си мечтаех и аз да имам възможност да се глезя като испанките, да ходя на масаж всяка седмица и по екскурзии из различни испански градове, това ме разяждаше отвътре и често съм си мислила „нима и аз не съм достойна за такъв живот?!“. През всички тези години душичката ми се е стягала многократно, но съм преглъщала болката, защото ако не бях проявила силна воля, на няколко пъти съм била на ръба да си хвана самолета за България, но на онзи етап да остана в чужбина и да се боря ми се струваше по-малкото зло. Цената на успеха е много висока, и не говоря само за материалната страна на нещата, за всеки има различно измерение.
Лично за себе си мога да кажа, че ако не беше подкрепата на съпруга ми, аз нямаше да постигна тези успехи, с които мога да се похваля днес. В моментите, когато ми е било много трудно, той ме е успокоявал, нали точно това е семейството. Аз се чувствах обичана и ценена вкъщи, а когато човек е спокоен у дома, има силата да „преобърне света“. Нищо в живота си не съм получила даром, работих по 12 часа на ден, което беше рекордно работно време за условията там, прибирах се в квартирата смазана, и въпреки трудностите никога не загубих вярата, че съм напълно способна и аз да имам собствено студио, но бях проучила и знаех, че от сбъдването на мечтата ми ме делят около 200 000 евро, единствено този факт малко ме обезсърчаваше. Времето си минаваше неусетно, а ние с едната заплата си покривахме месечните разходи, а другата внасяхме в банката в нашия фонд „по-добро бъдеще“. След петата година ударна работа и системно недоспиване се проявиха и страничните ефекти от тази интензивна динамика, започнаха да ме болят ръцете от професионалните сешоари и преси, които държах всеки ден, а кръстът ми премаляваше от дългочасовото висене на крак.
Фризьорството не е никак лесна работа, макар че е част от занаята да създаваме илюзията, че всеки ден сме ведри и енергични. За да привличаме клиенти, трябва винаги да изглеждаме добре поддържани и усмихнати, независимо какви проблеми ни тежат. Хората трябва да сядат на стола с усещането, че знаем какво правим с визията им и сме професионалисти от висока класа, за такова реноме се работи цял живот. А в чужбина конкуренцията е жестока, ако не се доближаваш до най-високите критерии, си вън от играта и започваш да губиш клиентела. Йордан също се пребиваше от работа в кланицата, където работата му беше свързана с голямо физическо натоварване. Задълженията му бяха тежки и екстремни и той също се чувстваше преуморен, когато се прибираше вкъщи, всичко го болеше и не си чувстваше ръцете, и до ден- днешен кръстът и ръцете му се схващат и болките са ужасни. Тъкмо когато и аз бях тотално
изтощена и амортизирана от интензивно напрежение, мои приятели испанци ми подсказаха, че се продава свободно място в центъра на Памплона, което било подходящо за развиване на частен бизнес.
Продаваше се скъпо, но ако исках да поставя живота си на следващо ниво, трябваше да поема големи рискове, и го направих. Любимият ми Йордан ме подкрепи със средства, изтеглихме и спестяванията си и започнах да реализирам идеята за собствен бизнес. Вече виждах как моята мечта е на път да стане реалност и в главата ми изплуваха най- различни идеи как студиото ми за красота да изглежда визуално и какво да бъде разположението. Наехме добри местни дизайнери, които се погрижиха за фасадата и интериора и практически реализираха идеите ми. Така със собствен творчески проект и визионерско мислене аз станах конкурентоспособна собственичка на студио за красота, което напълно заслужено кръстих на мое име „Галана Естилиста“. Е, и със „скромната“ инвестиция от 130 000 евро. Оттогава с моя салон имам проблеми от различно естество, но нищо не е успяло да сломи вродения ми хъс да творя, защото работата ми е изкуство и когато влагаш любов, всичко се получава великолепно.
Наела съм две фризьорки и една маникюристка да работят за мен на трудови договори, но съвсем откровено мога да кажа, че аз работя като за още две. Това, което повечето българи не знаят, е, че в чужбина шефовете бачкат по-здраво от работниците си, сега моят работен ден също е от 8 до 12 часа, в зависимост от ангажиментите, а като допълнителна отговорност имам да следя работата на колежките ми. Когато човек е вложил толкова пари и усилия в една кауза, е нормално да следи дали всичко се получава както трябва. Все пак от качеството на обслужването зависят и техните заплати, и моите месечни приходи.
И не спрях дотук, последваха десетки семинари из цяла Испания, защото, за да си конкурентоспособен, трябва непрекъснато да се обучаваш и при оптимална работа всеки месец да научаваш нещо ново в занаята. В Испания затвърдих прозвището „Гала – нестандартната стилистка“, защото моят „специалитет“ са екстравагантните прически, обичам цветните тонове и да има повече блясък в косите. Не е за вярване, но дори на испанките с консервативен вкус страшно много им допада стилът ми и посещават студиото по 2-3 пъти в седмицата. Работя предимно с редовни клиенти, макар че всеки месец има по няколко нови попълнения, графикът ми прелива от запазени часове с месеци напред. Убедих се, че в Испания, с какъвто и бизнес да се захванеш, можеш да прогресираш и да го развиваш, защото населението е огромно и си има хора за всичко. А в България всичко е в застой, дори и да вложиш 200 000-300 000 лева, пак може да удариш на камък и да не стигнеш до никъде, защото държавата те спъва, мародерства и по всякакъв начин ти пречи да вървиш напред. От друга страна, партньорите в повечето случаи се оказват некоректни измамници и задължително ще опитат да се обогатят на твой гръб. И не на последно място, българинът няма достатъчно средства да си доставя дребни удоволствия и да ползва съвременни услуги, които му се предлагат. Мисля, че да инвестираш в бизнес у нас си е чиста проба неоправдан риск, само загуба на време и пари.
За себе си мога да кажа, че съм си „надвила на масрафа“, както се казва по нашенски, и съм щастлив човек. Съпругът ми Йордан наскоро взе под наем местен ресторант със сладкарница и в момента го разработва, за да оставим бизнес на двете ни деца и така да ги подсигурим. Дъщеря ни Наталия е отличничка в училище и се развива добре, а синът ни Марин е шампион на Испания по смесени бойни изкуства /ММА/ в категория юноши. Той е моята най- голяма гордост и постижение като майка. Преживяхме редица несгоди, сблъскахме се с истинските предизвикателства на живота, но в крайна сметка достигнахме мечтания висок стандарт и без излишна скромност можем да се наречем български предприемачи, успели в чужбина. Доволна съм, че сме едно сплотено семейство, което се подкрепя взаимно в тежки моменти, и че със собствени усилия направихме живота си една красива приказка. Мисля, че точно на това се дължи нашата завидна реализация“ – споделя собственичката на луксозно студио за красота в Памплона Галя Маринова.
ВЕРОНИКА ТЕМЕЛКОВА
