За жалост най-лошото е вече факт. Френското предложение, последвало снемането на ветото пред Скопие на 24 юни от Народното събрание (НС) резултира в позорно историческо отстъпление от българския национален интерес.
Но само в експремиера Кирил Петков ли е вината за стореното предателство?! Сътворено от „кокошата слепота“ на политическата класа, българското общество трябва да знае кои са еничарите. Овластени персонажи, които позорно, по външна заповед клякат в срамната поза „партер“ по ключовата МАКЕДОНСКА ТЕМА.
„Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина“. Тази мисъл на Станислав Лец се отнася за пред- и последните управляващи. „Дъното“ се нарича национално предателство, а „дълбочина“ – националната съвест. Тя намери персонално потвърждение в експремиера Петков, за жалост изначален слепец по историческо невежество. Ярко изпъкна на 24 юни, когато Брюксел и Вашингтон накараха обладания от сателитен синдром български политически псевдоелит да гласува антибългарското по своя характер френско предложение.
Още ноември 2021 г. акад. Георги Марков предупреди „сателитните близнаци“ Петков-Василев да внимават: „От някои нови сведения разбирам, че лидерите на „Продължаваме промяната“ са готови да сменят тактиката на разговорите със Скопие и да проявят известна отстъпчивост. Тревожно е да се преговаря, както искат САЩ и Европейският съюз. Като историк казвам, че не бива да се отстъпва. Имаме една декларация на Народното събрание, която трябва да остане в сила. Защото колкото повече отстъпваме, толкова повече ни се качват на главата. Не бива да отстъпваме – нито поради външен натиск, нито заради някаква европейска солидарност. Защото става въпрос за нашата национална история, която се присвоява. Ние нямаме моралното право да отстъпваме заради нечии интереси. Тези двама млади хора не бива да се увличат и да отстъпват в името на някаква европейска перспектива на Западните Балкани“.
„В някои речници липсва думата чест“, казва Ст. Лец. Максима, илюстрираща антинационалната социопатия на политическата върхушка. Миналата година неолибералното време „изроди“ от отровната си утроба поредната пандемична порция „спасители“ на нацията. Маскиращи националното продажничество във външната политика зад изтъркана до скомина фраза за „борба с корупцията“. Нима националното предателство не е най-висша, най-престъпна форма на корупция! То стана факт, когато по инициатива на кабинета „Петков“ безплодният от работещи закони безличностен парламент свали, както каза президентът Радев, „срещу празен чек“ ветото над Скопие. Същото, което години наред скрито толерира „езика на омразата“ към България.
Нима експремиерът не е знаел, че на 24 юни парламентът гласува за черновия, т.е. неокончателен вариант на френското предложение! Което 6 дни по-късно под дискретния натиск на македонската дипломация бе модифициран, фундаментално увреждайки българския национален интерес. Това има предвид акад. Георги Марков: „Според мен България трябваше да изчака, защото Брюксел трябваше да оказва натиск на Скопие, а не на София. Не трябваше да приемаме и френското предложение, което за мен е унизително. А премиерът Кирил Петков се отказа от историята, като заяви, че тя пречи на бъдещето. После, като го обвиниха в национално предателство, се скри зад Народното събрание и прехвърли изцяло върху него отговорността за евентуално решение по въпроса за ветото“.
От десетилетия т.нар. „македонски език“ е фундаментален препъникамък в отношенията между РСМ и Р България. През 2014 г. Андонис Самарас, премиер на Гърция (2012-2015 г.), обяви пред Европейския парламент, че не знае за съществуването на македонски език и че е измислен от комунистите. Австрийският професор Ото Кронщайнер пък го нарече „български език, написан на сръбска пишеща машина“. „За френската енциклопедия на езиците – писа 2014 г. проф. Божидар Димитров – издадена преди няколко години, македонският език е диалект на българския език. За руската многотомна история на славянските литератури, издадена също наскоро, раздел „Македонска литература” не съществува. Всички смятани от Скопие за „македонски” автори (Райко Жинзифов, Григор Пърличев и др.) са отнесени в раздел „Българска литература”.
Но в окончателния текст на френското предложение той е споменат като „чист“, без изрична бележка. Така отпадна второто от четирите условия за сваляне на ветото, поставено от парламента на 24 юни: „Нищо в преговорния процес няма да бъде тълкувано като признаване на македонския език от България“.
Макрон не се съобрази. Какво означава? След приемането на РСМ в ЕС автоматически става официален език на Евросъюза. С което Брюксел легитимира македонизма и кражбата на българско историко-културно наследство.
За жалост българското общество страда от вековна пагубна традиция, създадена още от Фердинандовата диктатура (1896-1918). Става дума за нашенското
ОВЧЕ ПРИМИРЕНИЕ КЪМ НАЦИОНАЛНИТЕ ПРЕДАТЕЛИ.
Десетилетия наред, преди и след 10 ноември 1989 г., на ред национални предатели издигнаха паметници, наименувани селища, улици и пр. Защо се чудим, щом разплитането на престъпленията към държава, народ и нация странно спира до колективната, а не ПЕРСОНАЛНАТА ВИНА. На 24 юни колектив депутати гласуваха сваляне на ветото, обективно обслужвайки сърбо-македонизма.
Решението за сваляне на ветото бе реализирано по йезуитски. Експремиерът Петков прехвърли своята безотговорност на върховна институция. Просто предателството бе дифузирано (разпръснато) между участниците в/чрез позорния акт на 24 юни. Тогава т.нар. Народно събрание взе пагубното решение за снемане ветото над Северна Македония. Експремиерът си отдъхна, успешно прехвърлил отговорността за родоотстъпничеството върху духовно слепи депутати. Някои от които от трибуната повториха грандоманската фраза на експремиера: „За нас България е кауза“.
ЮНСКОТО ПРЕДАТЕЛСТВО се оказа рекапитулация, позорище на рекапитуланти (повторно капитулирали – бел. Н.С.). Защото се случи за втори път. Първият бе 1945 г., когато родоотстъпникът Георги Димитров предаде на маршал Тито българите във Вардарска Македония. Замалко не хариза и Пиринска Македония. Добре че Чърчил се намеси и убеди Сталин да „звънне“ на алкохолизирания лайпцигски герой Георги Димитров. Така 77 години по-късно кабинетът „Петков“ и парламентът (без „Възраждане“ и още неколцина) морално се „сринаха“ в „клоаката“ на техния прапрадядо Г. Димитров!
Неслучайно акад. Георги Марков на 18 юли (годишнина от раждането на Апостола Левски каза: „Определено сбъркахме с френското предложение, което за мен е унизително. Още Кирил Петков тръгна накриво. От първия ден на управлението си хукна в Скопие там да се смее, да се хили, да обещава, че ще махне ветото. Както някои други млади политици, които да ме извинят, те са от Харвард, но ТЕ НЯМАТ ЧУВСТВО за национален интерес. Те са част от голямата политика и [Херо] Мустафата ги покани на закуска, каже им няколко думи и те тичат веднага да изпълняват. От сателитния синдром винаги сме страдали“.
За жалост К. Петков се оказа търговец на национални интереси. Издаде се, когато в интервю за в. „Политико“ (Брюксел, 23 юни), ден преди парламентът да свали ветото, заяви подкрепа на македонския си колега Ковачевски и го посъветва да се пожертва за народа си. Без да му мисли, изрече: „Компромисът, предложен от Франция, трябва да се разглежда като ЕВРОПЕЙСКА СДЕЛКА, а не като споразумение единствено между България и Северна Македония“.
Втори по „значимост“ персонален виновник за акта на 24 юни бе съпредседателят на „Демократична България“ Хр. Иванов. Най-близък партньор на ПП – по идеология и външнополитически слугинаж. Псевдодясна, т.е. неолиберална формация, политинженерингов проект на кръга „Капитал“ около олигарха Иво Прокопиев, спонсориран от октопода „Отворено общество“ на Дж. Сорос. В „Панорама“ по БНТ се изфука, че имал македонски корени. Да, по майчина линия принадлежи към известния род от Македония Бойкикеви, дал митрополит Натанаил Охридски, сподвижник на Раковски и Левски. Но народът отдавна е осъдил ренегатството. Чрез великолепна народна мъдрост: „От сокол – бухал, от бухал – сокол“.
Доказа го в парламента. Темата „Македония“ за нашенския неолиберал се оказа „terra incognita” (непозната земя). Невежеството му го препоръча за най-ярък радетел за снемане на ветото. На 24 юни грандомански разви фикцията: „С приемане на френското предложение ще приемем европейски стандарти, ще сме част от европейското семейство и ще изградим добри съседски отношения със Северна Македония“. И тежкарски избълва нелеп за юрист текст: „България не вдига ветото, а подсилва силата на своето вето“! Бившият нестанал адвокат наивно се позова на негативните реакции в Скопие: „Чуйте какво говорят в Скопие – това ви говори до каква степен „френското” предложение за Северна Македония защитава нашия национален интерес. Премиерът на Македония обяви, че е неприемливо”.
Днес Хр. Иванов гузно мълчи, а услужливи медии му спестяват неудобни въпроси. Но най-тъжното и жалко бе: неолибералът с „македонски корени“ поруга паметта на светли предци.
Една НЕОБЯСНИМА СТРАННОСТ: на 24 юни депутатите не знаят, че гласуват не за окончателното френско предложение, а за негова чернова! Между 25-29 юни модифицирана под дискретния натиск на Скопие, опряна на системната летаргия на нашенската дипломация.
За да дойде 30 юни – срещата на НАТО в Мадрид. Там става ясно за посветените: с помощта на Макрон оправната македонска дипломация е нанесла ИСТОРИЧЕСКИ ШУТ на сънуващата химери българска „дипломация“. В Мадрид е министър Генчовска (от квотата на чалга партийката ИТН на Сл. Трифонов). Асистира президентът Радев. Там рано следобед френският президент Макрон изненадващо съобщава: окончателният текст на френското предложение е готов и пратен предния ден на София и Скопие.
Но странно! На връщане от Мадридската среща (30 юни, вечер) външната министърка в оставка Генчовска сомнамбулически проронва: „Няма второ френско предложение“. По същото време завърналият се в Скопие македонски премиер Д. Ковачевски казва пред медиите шокираща новина: след забележките от Скопие в новото френско предложение „историческите въпроси няма да бъдат част от преговорната рамка”. Т.е. Брюксел няма да пречи на Скопие да краде и занапред българското историко-културно наследство!
Изскача резонен въпрос: ако Генчовска не знае за модифицираното френско предложение, тогава какво знае президентът Радев! Те са близки. Едва ли случайно в настоящия служебен кабинет тя е зам. министър на отбраната. Дали пък високият пост не е цената на мълчанието.
Самият Макрон твърди: българската и македонската страна са информирани за съдържанието на промените във финалния текст. Македонският колега на Радев – Пендаровски, потвърждава. „Не става дума за ново предложение, а за изменение на някои от текстовете в предложението на френското председателство, което е далеч по-добро за Скопие от предишния познат вариант“.
Пендаровски го цитира не само БТА. Оказва се: в последния момент президентът Макрон е нанесъл поправки в текста, съществено ощетяващи България. Аktualno.com: „Текстът на френското предложение бе приет от правителството на 29 юни. Още по-странното в случая е, че снощи (30 юни) външният министър Теодора Генчовска обяви пред медии, че категорично няма промяна в текста на предложението“.
Резонен въпрос: дали и как президентът Радев е участвал в подобни разговори за промяна на предложението. До ден-днешен официално той няма коментар по щекотливия въпрос. Припомняме: самият той разкритикува решението на парламента от 24 юни да подкрепи т.нар. френско предложение за Северна Македония и обвини депутатите, че са гласували „празен чек“. Обвини Кирил Петков за това, че по думите му първоначално не е искал вписването на българите в македонската конституция да е условие за започване на преговорите с ЕС“.
Това, че на 29 юни чрез подпис експремиерът одобрява окончателния текст, не доказва ли, че президентът е вече наясно със неблагоприятния развой на нещата! Несъмнено. Доказва го поведението на „Дондуков“ 2. След 30 юни по темата „Македония“ от там „ни вест, ни кост“. Освен ако инак словоохотливият президент не е самокарантиниран!
Докато София упорито мълчи, в Скопие стартират шумни, масови протести, организирани от македонската левица и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. „Езикът на омразата“ достига невиждани децибели. Дело на двете партии, доказани креатури на Белград и Москва.
От началото на юли Скопие заприлича на врящ котел. Щом на 3 юли в предаването „Операция История“ по ТV Bulgaria on Air водещият Росен Петров изрази учудване: „Кои са по-големи патриоти – в Скопие, които вдигнаха масите на протест срещу френското предложение! А у нас не само няма никакви протести, защото обществото ни така и не разбра какво точно казва френското предложение“.
Въпреки острите сблъсъци в македонския парламент и по улиците сериозни анализатори сочат внушителна дипломатическа победа на Скопие над София. Победа, чийто връх е „извеждането на историческите въпроси извън преговорната рамка“. На 30 юни Ковачевски коментира още един успех: „По отношение на протокола той няма да бъде част от преговорната рамка“. Става дума за билатералния (двустранен) протокол, подписан чак на 17 юли. Той вече не интересува Брюксел. В черновата на предложението го има, но вече не. Крадецът на „историко-културно наследство“ може да спокойно да краде!
На 1 юли на брифинг премиерът Ковачевски каза, че най-големият успех е признаването на идентитета. Т.е. Брюксел признава изначалното съществуване на „македонска нация“. Но само това ли?! Д. Ковачевски: „Го штитевме македонскиот интерес и идентитет. Ги одржавме црвените линии. Во европскиот предлог има позиции за целосно прифакање на македонскиот jазик…“
Това са печалните резултати от йезуитското
НАДИГРАВАНЕ МЕЖДУ СКОПИЕ И СОФИЯ.
Двама играчи застанаха един срещу друг. С различни стойности и капацитет. Българската дипломация, курирана от национално неграмотния К. Петков. Другият играч – Д. Ковачевски. Той специализира в Харвардския универитет, но и в престижните Мюнхенски технически университет и Еразъмския университет в Ротердам. ПП лидерският „сиамски дует“ (Петков-Василев) твърди, че подобно на гръцкия премиер Мицотакис, са харвардски възпитаници. До ден-днешен двамата отказват да публикуват своите „харвардски“ дипломи. Защо ли?!
Всъщност още 2021 г. истината „лъсна“. Иван Вълков: „Справка в онлайн регистъра на американския университет Харвард показва, че името на Кирил Петков не е в списъка на официално дипломиралите се в учебното заведение. Дипломата, която представя, не е от издаваните за завършили бакалавърска или магистърска степен в университета. Харвардските, както и почти всички дипломи по света, са във формат лендскейп А4 (пейзаж – хоризонтални), а не като неговата портретни А4 (вертикална). От постинг в Туитър на негова официална среща като министър с канадката Аник Гулет за подкрепа на отхвърления от ЕС договор за СЕТА става ясно, че Петков всъщност е завършил Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада, като бакалавър. Както и да го въртим, той не е от топ университетите в света и не е Харвард“.
Третият „мускетар“ на ПП – Даниел Лорер, хитро мигащо изрече по БНТ 4: „Френското предложение е чудо на българската дипломация“! Забележете, тези нелепи думи изрича на 2 юли! Но премълчава какво прави неговият колега на 29 юни. Премиерът в оставка К. Петков с подпис на тъгъдък одобрява „работещото“ срещу България френско предложение, докато македонският премиер не го подписва. Връща се в Скопие и говори за консултации с политическите сили, тъй като предстои македонският парламент да одобри или не окончателния документ.
Иде ред на странна трагикомедия. Трагедия за зоологическия македонизъм и комедия за тихо задоволния умерен македонизъм на управляващите. София пък изпада в гробно мълчание за вредоносните последици, които ни предстоят. Управляващите са облекчени от стартиралата игра на „прескочи кобила“. На кого президентът ще връчи третия мандат за съставяне на правителство. На вратата „чукат избори“, страната влиза в нов цикъл на взаимни обвинения, отклоняващи общественото внимание от стореното историческо предателство.
Какво става в Скопие? На 30 юни привечер премиерът Ковачевски и дипломат № 1 Османи се връщат от Мадрид с притаен оптимизъм. Буяр Османи: „От Мадрид се връщам с ново, променено предложение на френското председателство. То ще бъде веднага предложено за институционални консултации и съобщено на обществеността. Огромна благодарност на президента Макрон, цялото председателство на ЕС и германския канцлер Олаф Шолц за техните специални усилия да се намери ново редактирано предложение, което да даде нов шанс да се деблокират европейските интеграции на страната и региона“.
На 1 юли премиерът Ковачевски се отчита: „Полученото френско предложение за премахване на българското вето за ЕС включва нашите забележки и представлява солидна основа за изграждане на сериозна и отговорна държавническа позиция за възможността, която се отваря пред държавата. Защитихме националния интерес и македонската национална идентичност. Защитихме и червените линии, за които говорихме в продължение на месеци. Новото модифицирано предложение вече не е просто френско, а ЕВРОПЕЙСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, което включва всички наши искания и забележки, които бяха представени в предишния вариант на предложения текст“.
Скопие губи, а София печели само по един пункт: задължението да се включат българите в Конституцията. На 1 юли правителството на СРМ с чиста съвест публикува окончателния текст на френското предложение. Крайните националисти не са доволни: „Скопие ще поиска конституционните промени да бъдат на реципрочна основа и ще настоява София да признае македонско малцинство“, заяви Павле Траянов, председател на Демократическия съюз.
Остава загадка: след като София получава окончателния текст, защо до ден-днешен не е публикуван?! Когато се анализира ситуацията, да имаме предвид нагнетената международна обстановка (войната в Украйна). Тя е повратна точка към второ издание на Студената война. Това обяснява координирания между Вашингтон и Брюксел натиск върху София да вдигне ветото над Скопие. Като аргумент се използва вредоносното влияние на Русия, заплашващо интеграцията на Западните Балкани.
Ако проследим ходовете на Брюксел и Вашингтон, впечатление прави резкият дисонанс в отношението на Великите сили относно тяхното разбиране за същността на противоречията София-Скопие. На България неолибералният евроатлантически Коминтерн гледа като на страна, която трябва да отстъпва, а на СРМ – като страна, която едва ли не се защитава от българския национализъм.
Фактите бодат очите: брюкселските еврократи и техните задокеански авери открито демонстрират подкрепа за Скопие, въпреки че то не изпълни нито едно от исканията за нормални взаимоотношения. Особено ярко
ЛОБИРАХА ЗА СКОПИЕ И НАТИСКАХА СОФИЯ
еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи, шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен, шефът на ЕС Шарл Мишел и немският канцлер Олаф Шолц. Тяхното поведение не изненадва. Просто изпълняват роля, вменена им от глобалистичното Задкулисие: ПОГРЕБАЛНИ АГЕНТИ на европейските нации.
Немският канцлер Олаф Шолц бе от онези, който открито лобира за бързия прием на РСМ в ЕС. „Преговорите за присъединяване, които бяха твърдо обещани преди две години, трябва да започнат сега. Ще настоявам за това“, каза Шолц.
На 5 юли друг лобист на Скопие – белгийският французин Шарл Мишел, също се доказа лобист на македонизма. Специално посети Скопие, за да убеди опозицията да не се противопоставя на френското предложение. „Македонци, имате историческа възможност да кажете „Да”… Наясно сме с опасенията, изразени от някои хора относно вашата национална идентичност, и можете да разчитате на моята пълна подкрепа като председател на Европейския съвет…“
Но най-сериозна и силна подкрепа Скопие получи от Урсула фон дер Лайен, шефка на Европейската комисия. Русокосата неувяхваща хубавица долетя от Брюксел, за да убеди Собранието на СРМ да гласува подобреното в интерес на Скопие френско предложение.
На знакова дата – 14 юли (националният празник на Франция), пред македонския парламент каза: „Европа ви чака. Днес съм тук, защото вярвам, че това е моментът да продължите напред към нашето общо бъдеще в Европейския съюз със Северна Македония като пълноправна членка“.
На 19 юли в Брюксел Фон дер Лайен се обръща към премиера Ковачевски с обещание, че ще съдейства договора със ФРОНТЕКС да бъде преведен на македонски език. „Димитре, можеш да разчиташ на моята поддръжка, че договорът ще бъде преведен на македонски език, без бележки, без чертички, на еднакво ниво с всички 24 европейски езици“.
Съгласувано с евролобистите на Скопие, не по-малко активно
ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВАТ ОТВЪДОКЕАНСКИ ЛОБИСТИ.
Един от тях е влиятелният американски проф. Едуърд Джоузеф, експерт по управление на конфликти, преподаващ в Училището за напреднали международни изследвания на университета „Джон Хопкинс“. В статия, публикувана в престижното сп. Foreign Policy Magazine, преведена на 22 юни на български и „македонски“, директно пише: „Идеята за утвърждаване на македонската идентичност е естествена за опитен политик като Байдън. Като кандидат за президент през август 2020 г. Байдън направи изявление, с което поздрави македонските американци за годишнината от Илинденското въстание – едно от най-противоречивите исторически събития, влошаващи българо-македонските отношения“.
Не скрива неприязънта към България. Под/ученият янки „не си поплюва“: „Твърде много е заложено, за да позволим неуспешната дипломация на френския президент да се разиграе. Вашингтон трябва да допълни френското предложение, като добави липсващата съставка: налагане на цена на България за агресията срещу нейната [на Сев. Македония] идентичност. Крайният български национализъм има една всеобхватна цел: да отрече македонската идентичност. Решението е Съединените щати (и съюзници като Обединеното кралство, което може да последва примера на Вашингтон) да сключат двустранно културно споразумение със Северна Македония, което потвърждава македонската идентичност. Споразумението може да бъде сключено бързо според наскоро открития стратегически диалог между САЩ и Северна Македония. Ключовият текст ще бъде взет от член 7 от Споразумението от Преспа – споразумение, което се спазва отвъд Атлантика. Правителството на САЩ просто ще „признае, че македонският народ има своя собствена история, култура, наследство и македонски език“ – точно такава идентичност, която българските националисти искат да заличат“.
Обладан от демона на русофобията, Е. Джоузеф изопачава и търси връзка там, дето липсва. В статия, озаглавена „Време е Байдън да се намеси и да ограничи българския национализъм в София“, пише: „Водени от Радев, московски лоялисти в София използват тактика за тормоз в стил Кремъл срещу по-малката съседка на страната – Северна Македония. Вместо бомби София блокира Скопие да започне преговори за присъединяване към ЕС, докато македонците не се подчинят на българските искания. Петков иска да вдигне ветото, но опонентите му са на път да го свалят по въпроса. Лансиран от проруския Борисов през ноември 2019 г., нестабилният български ултиматум е изпълнен с позицията на Путин по отношение на Украйна. По същество от Северна Македония се изисква да се признае за „изкуствена държава“ и да се подчини на „автентичната“ българска идентичност… Тези мистериозни спорове за история и територия са известни на Балканите и други части на Източна Европа – и са зрели за експлоатация от Кремъл. В България съюзниците на Путин са готови да използват самия процес на присъединяване към ЕС, за да подкопаят суверенитета на своя съюзник в НАТО Северна Македония. Под прикритието на загриженост за „равнопоставеността на македонските българи“, както казва Радев, София може да търси промени в политиката, като квоти в публичната администрация и широко приемане на българската идентичност“.
Един от главните пороци на късото управление на ПП, мотор на четворната коалиция, оказала се влошено „издание“ на баснята на Иван Крилов „Орел (ПП), рак (ИТН) и щука (ДБ и БСП)“ се оказа правното невежество на лидерите на ПП и ДБ. Но най-голямото невежество демонстрираха във външната политика. Оказва се, че нито ПП, нито ИТН имат експертен потенциал да провеждат грамотна и националноотговорна външна политика. Това предопредели позорното поражение на българската дипломация. Вина, разбира се, не само на управляващата коалиция, но и на президентството.
Ядро на стореното национално предателство на сегашния политически квази-елит към хилядолетната българска духовност, история и култура, визира акад. Г. Марков. В интервю за агенция „Фокус“ (19 юли 2022 г.): „Историческите въпроси пречат на политиците. В Брюксел нито познават нашата история, нито искат да се съобразяват с нея. Там гледат геополитиката и Западните Балкани в борба срещу руското влияние. Докато за езика и историческите въпроси те не се интересуват, че ще ги пренебрегнат, още повече че Европейският съюз все повече прилича на Съветския съюз. Макрон прилича на Брежнев; не е от голямата политика. Той си въобразява, че е водач на ЕС, и си позволи да повика нашия президент Радев в Елисейския дворец, но президентът прояви самообладание и не отиде. Той си позволи да нарежда, да командва, а не да посредничи. Това е нещо, което не говори за доброто на бъдещето на ЕС, тъй като ще има съпротива, особено по отношение на ветото. Унгария и Полша никога няма да допуснат махане на ветото. Това означава, че интересите на различните европейски държави ще се разминават. Едните ще гласуват за своите интереси, другите за своите интереси, и така…“
На въпрос „Има ли опасност историческите ни претенции, които ще са в отделен протокол от предложението, да бъдат заметени под килима?“, Г. Марков отговаря: „Аз лично знаех, че историците ще бъдат употребени от политиците. И те ги употребиха. Още навремето казах на министър Екатерина Захариева, че няма да седна на масата да преговарям чий е Гоце Делчев, защото това би било гавра с неговата памет. Та той приживе се е определил като българин и е загинал за свободата на македонските българи. А комисията още в началото тръгна по погрешен път. В Скопие усетиха това и започнаха да натискат. Цар Самуил бил цар на българите, ама царството било голямо и първо бил цар на македонците, пък после на българите… Подобно на цар Иван Асен II, който бил цар на българите и на ромеите“.
Днес в Брюксел „се отглежда“ нова, втора „Москва“. Виждаме второ издание на Коминтерна, но снабден със неолиберална идеология, обслужваща глобализма. Колко си приличат неолиберализмът и комунизмът. Два невидими клона на глобализма. Днешният евроатлантически Коминтерн прилича на Ленино-Сталиновия червен Коминтерн по две, едни и същи цели: 1) разложение на европейските нации и култури; 2) тоталитарна цензура, маскирана зад термина „политкоректност“. Т.е. забрана да казваш нещата с истинските им имена. Инак ще обидиш комплексираните (по раса, религия, цвят, сексуална патология и пр.).
Великият италиански кинорежисьор, магьосникът на „неореализма“ Федерико Фелини, визиращ „каучуковия морал“ на недоносени политици, казва: „Който отрича заблудата и чувството за срам, за да съхрани едно фалшиво и ненужно достойнство за постигната и надживяна цел, се страхува от усилията и риска, които са нужни, за да направиш крачка напред и да станеш, както казва Грамши, история или друг“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
