Какво се случва с връзките в момента?
Живеем в ера на така наречения емоционален капитализъм. Това е режим, в който почти всеки от нас, волно или не, възприема себе си, своите умения, връзки и дори емоции като капитал. Ние инвестираме всичко това в нашето съвместно „предприятие“ с друг човек – изграждаме връзка. Много прагматичен подход. В същото време много хора са били принудени от обстоятелствата през последните години да гледат на отношенията и семейството не като на бизнес проект, а като на място, където могат да се скрият. Семейството помага за запазването на ресурсите – както материални (пълномощни, документи, гаранции), така и нематериални.
През последните две години отношението към отговорността един към друг забележимо се промени. Това е особено силно изразено сред хората, които са заминали в чужбина. Проведох серия от проучвателни интервюта. Повечето са изправени пред факта, че взаимоотношенията не са просто нещо, в което да се инвестира, защото инвестициите предполагат, че след това ще получите дивиденти. А към момента хората започнаха да инвестират, без да искат да получат някаква емоционална печалба в замяна. Те се учат просто да дават.
В същото време има мнение, че сме започнали да се страхуваме повече от интимността. Мисля, че хората винаги са се страхували от интимността. И винаги са се опитвали да я направят по-безопасна. Оттук всички тези съдебни практики, жилищно строителство и т.н. На хората винаги им се е казвало как да организират интимността си. Сега обаче основната трудност е, че тези правила вече не падат от небето. Ние ги пишем сами и постоянно ги преработваме сами. Първо, това е огромна отговорност. Второ, невероятно трудно е да се предвиди какви правила си е поставил човекът, с когото искаме да се сближим. Трето, в съвременната поп култура (и поп психология) твърде често се чува „ако имаш нужда от някого, ти си инфантилен; не можеш да оцелееш сам, значи си слабак“. В резултат на това никой не разбира как правилно да задоволи нуждата си от обич.
Но самата нужда от интимност не е изчезнала. Вярно, сега все по-често се говори, че тази близост трябва да е близостта на два истински аз-аз, които са свободни от детски травми, родителски нагласи и някакви обществени условности. Но човешкото Аз се формира във взаимодействие с другите. Невъзможно е напълно да се извади човек от контекста, в който се намира. Да бъдеш абсолютно независим е невъзможно и дори вредно от психологическа гледна точка. Да имаш нужда от контакт, да обичаш, да бъдеш обичан, да вземаш, да даваш, да се променяш под влиянието на друг е естествена потребност на зрелия човек.
Страхът от самотата:
Не спряхме да се страхуваме от нея, но започнахме да разбираме по различен начин какво е самотата. Ако се обърнем към световния опит, е лесно да се забележи: тълкуването на самото понятие стана по-широко. И така, в английския език има дума solitude – когато си сам и не ти е толкова лошо. Има и дума singleton – единичен – като обозначение на статус. И зад това също няма негативна конотация. В българския език от десетилетия всички тези неща са обединени в едно понятие с доста ясно послание: ако си сам, това те кара да се чувстваш зле. И за да излязат от този контекст, хората започват да адаптират думи от други езици: сингъл, соло.
Разбира се, във всичко има
социологически и икономически последици. Да си сам е много по-скъпо. Тази стратегия обикновено се избира от градските жители от средната класа. Те са тези, които могат да аутсорсват цял набор от процеси, включително битови: да наемат почистваща услуга, готвач, бавачка и т.н. И тогава основателно възниква въпросът: защо трябва да споделям личното си пространство с някого, да търся някакъв компромис, като мога да не го правя?
Ами любовта? Това не е ли мотивация за създаване на семейство?
Идентификацията на семейството и любовта е сравнително нова идея. Някъде преди средата на 19 век бракът се възприема като форма на прехвърляне на капитал. Тогава се появи буржоазията, която се оказа с доста свободно време и средства. А заедно с тях и идеята, че би било хубаво хората да се женят по любов. Тогава на преден план излезе емоционалната интимност. И в един момент стана още по-важно. Днес изграждаме емоционална интимност по модела на икономическите отношения. Ние не просто организираме взаимоотношения и домакинства, но разглеждаме емоционалния живот като икономика, ресурс.
Любовта: между травмата и изцелението:
Имам любим роман от английски писател
Джулиан Барнс, който в превод се нарича „Както беше“. В центъра на сюжета е любовен триъгълник. Има младоженци и най-добрият приятел на съпруга, в когото вчерашната булка се влюбва. Те имат сърцераздирателен романс. Тя напуска съпруга си заради него. Има и още няколко второстепенни персонажа, включително тъщата. Тя играе ролята на нещо като молиеровски резоньор – говори буквално в кавички. И когато настъпва раздяла, младият и вече изоставен съпруг пита: „Как е възможно това? Точно вчера тя ме обичаше толкова много!“ А тъщата му казва: „Апетитът идва с яденето. Когато човек е влюбен, по-лесно се влюбва – сърцето му омеква.” Най-общо бих казала така: и травмата, и изцелението – всичко се случва едновременно.
По материали от блога на психолог Марина Панайотова
