Сурвакането е един от най-автентичните и оригинални празнични български обичаи. Извършва се на Васильовден – 1 януари. Тогава Православната църква чества паметта на свети Василий Велики и го отбелязва с празнична литургия.
Сурвакарските групи
Самото сурвакане представлява обиколка на даден район в селището (в селата и по-малките градове – на цялото село или град) от групи, съставени от трима до десетина (някъде максималният брой е строго ограничен – до шестима) сурвакари. Любопитни са наблюденията на различни етнографи, че, започвайки от по-далечното минало, с времето възрастта на сурвакарите постепенно намалявала.
Например, известна е традиция, запазена в Североизточна България дори до началото на ХХ в., според която сурвакари са били също и женени мъже. Но според класическата традиция, която днес е повече запазена и позната, основните групи сурвакари са две – ергени и малки деца.
Сурвакането
Сурвакарите обикалят по къщите, влизат в дома и сурвакат не само обитателите му, но често и домашните животни, добитъка, дори неодушевени предмети, свързани най-често с плодородието и берекета – хамбарите, кошарите, яслите и оборите.
Самото сурвакане представлява потупване по гърба със специално приготвена и съответно украсена дрянова пръчка – сурвачка (суровачка, сурвакница), като едновременно с потупването се произнасят специални формули-пожелания, обикновено за здраве, плодородие, размножаване на добитъка, богатство и заможност, сговор и щастие в семейството, нови рожби в по-младите семейства.
Домакините се отблагодаряват за сурвакането с подаръци – най-често със сухи хранителни продукти: гевреци, малки питки, сушени плодове – сливи, круши и ябълки, нанизи-гердани с пуканки, парчета сланина и суджуци, дребни пари.
Ергенските групи
В по-ново време, когато за сурвакари остават две групи – ергените и децата, сурвакането се започва първо от ергените. „Стартът“ се дава от първите петли – когато те изкукуригат, младите неженени мъже се събират и тръгват да обикалят домовете. Специално внимание, естествено, бива обръщано на къщите, където има моми за женене.
Някъде при влизане в дома на момата, сурвакарите викат: „Китка, китка!“. Момата ги дарява най-често с орехи, лешници, свежи ябълки, гевреци и сушени плодове.
Когато това сурвакане приключи, ергените се гощават с храните, които са събрали; понякога, ако успеят, ги продават и изкараните дребни суми отиват пак за гощавка и веселие.
Малките сурвакарчета
Децата-сурвакарчета тръгват да обикалят къщите на разсъмване – това са само момчета, облечени с нови празнични дрехи, в ръце със сурвачки, през рамо с торбички за даровете от сурваканите домакини, и на възраст от 4 до 12 години.
Самата процедура на сурвакането представлява отново потупване по гърба със сурвачката и произнасяне на пожелания за живот и здраве, плодородие и заможност.
В замяна домакините даряват децата с гевречета, нанизи с пуканки, дребни пари, ябълки и сушени плодове.
На различни места сурвакарските практики се разнообразяват – някъде сурвакарчетата подклаждат огъня в огнището с пожелания добитъкът да се умножава, да е здрав и да не боледува. Другаде, след като излязат от къщата, където сурвакането е приключило, оставят в нея дрянова пръчка (за разлика от сурвачките, дряновите пръчки за оставяне не се украсяват). Някъде пък на излизане сурвакат шиник (крина), пълен с жито.
