Стресът е неизбежна част от живота. В малки дози той може да бъде полезен – да стимулира, да ни направи по-внимателни и по-бързи в реакциите. Но когато стресът стане хроничен, неговото въздействие върху тялото може да бъде разрушително. Основната причина за това е, че стресът влияе върху хормоналния баланс. Хормоните са химическите „пратеници“ в нашия организъм, които регулират почти всички процеси – от метаболизма до емоционалното състояние.Прочети още на:
Как стресът повлиява хормоните?
Какво представлява стресът?
Стресът може да се определи като реакция на организма към външни или вътрешни предизвикателства, които нарушават неговото равновесие. При стресови ситуации тялото активира т.нар. „реакция на борба или бягство“. Тя се задейства от нервната система и е съпроводена с рязка промяна в хормоналните нива, чиято цел е да мобилизират ресурсите на организма за справяне с опасността.
Основни хормони, свързани със стреса
1. Кортизол – „хормонът на стреса“
Кортизолът се отделя от надбъбречните жлези под въздействието на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. При остър стрес той помага на организма, като:
- Повишава кръвната захар за осигуряване на енергия,
- Потиска имунната система, за да се пестят ресурси,
- Подпомага метаболизма на мазнините и белтъците.
Проблемът възниква при хроничен стрес. Продължително високите нива на кортизол могат да доведат до наднормено тегло, високо кръвно налягане, отслабен имунитет и дори до развитие на диабет тип 2.
2. Адреналин и норадреналин
Тези хормони се отделят почти мигновено от надбъбречната медула при внезапен стрес. Те:
- Ускоряват сърдечния ритъм,
- Увеличават притока на кръв към мускулите,
- Разширяват дихателните пътища,
- Засилват концентрацията и готовността за действие.
В краткосрочен план адреналинът е полезен, защото ни подготвя за бързи реакции. Но постоянната му активност може да претовари сърцето и кръвоносната система.
3. Инсулин
Стресът влияе косвено и върху нивата на инсулин – хормонът, който регулира усвояването на глюкозата. Под въздействие на кортизола кръвната захар се покачва, а това изисква повече инсулин. При чести колебания организмът може да развие инсулинова резистентност – един от основните рискови фактори за метаболитен синдром.
4. Серотонин и допамин
Макар да не са класически „хормони на стреса“, тези невротрансмитери играят важна роля. Стресът намалява техните нива, което може да доведе до тревожност, депресия и понижен мотивационен тонус. Това е причината хроничният стрес да бъде тясно свързан с психични разстройства.
5. Полови хормони
Стресът също влияе на производството на естроген, прогестерон и тестостерон. При жените той може да доведе до нарушения в менструалния цикъл, а при мъжете – до понижено либидо и проблеми с плодовитостта.
Краткосрочни и дългосрочни ефекти
- Краткосрочно – мобилизиране на енергия, повишена концентрация, бърза реакция;
- Дългосрочно – хормонален дисбаланс, отслабен имунитет, напълняване, сърдечно-съдови проблеми, психични разстройства.
Това показва, че организмът е създаден да се справя със стреса, но само ако той е временен. При продължително натоварване системата се изтощава.
Как да ограничим негативния ефект на стреса върху хормоните?
- Физическа активност – упражненията подпомагат освобождаването на ендорфини, които намаляват нивата на кортизол
- Здравословен сън – по време на съня хормоните се балансират и тялото се възстановява;
- Хранене – балансираната диета с достатъчно протеини, полезни мазнини и витамини подкрепя хормоналната система;
- Техники за релаксация – медитация, йога и дълбоко дишане активират парасимпатиковата нервна система, която балансира ефекта на стреса;
- Социална подкрепа – положителните взаимоотношения стимулират отделянето на окситоцин, хормон, който противодейства на кортизола.
