Как се учим да манипулираме:
„Искаш да ми докараш инфаркт ли?“, пита манипулативна майка, когато детето й започва да прекарва все повече време с приятели. По-късно драмата нараства: използват се загуба на съзнание и припадъци, посещения при лекар поради стрес. Манипулацията изисква постоянно укрепване на степента и изтънчеността на мисълта. Всеки нов кръг все повече убеждава детето, че е отговорно за състоянието на майката. От една страна, това поведение предизвиква страх и вина, от друга страна, дава власт над настроението, здравето, живота и смъртта на любим човек. Ако дете е израснало в семейство, където манипулацията е в основата на диалога, в живота на възрастните то ще използва същия „роден“ език. Не само с другите, но и със себе си.
Външният конфликт става вътрешен:
Страхът (мама ще умре) и наградата (ще спася мама от смъртта) са два важни компонента на всяка манипулация. Външният конфликт, който се възпроизвежда отново и отново, постепенно прераства във вътрешен.
Човек използва комбинацията от „страх и илюзорна награда за преодоляването му“ по отношение на себе си, без да осъзнава как самият той се превръща едновременно в агресор и жертва във вътрешен двубой.
Манипулация на емоциите:
В семейство, където манипулацията е основата на диалога, те не говорят за чувства и нужди, а правят неща: припадат или дават подаръци. Детето постепенно губи способността да различава истинските чувства от натрапените и придобива навика да действа заради самото действие. В зряла възраст то повтаря същия цикъл, където чувствата се потискат и комуникацията се свежда до емоционално изнудване. Преживяванията се заменят с ритуали.
Човек се отнася към себе си по същия начин: той се опитва да контролира вниманието и настроението си, като кукли на куклена сцена (манипулус – латински „да контролираш с ръце“). На пръв поглед способността да се контролират емоциите и поведението може да изглежда като проява на сила. Когато обаче това стане единственият начин за взаимодействие със себе си и света около вас, има опасност да загубите контакт с истинските чувства и желания.
Манипулация на властта:
Вътре в манипулацията винаги е скрит неравен конфликт: доминиращ и подчинен, агресор и жертва. Тези две противоположности не само съществуват едновременно, но и се пораждат една друга. Всемогъществото се ражда от страха от слабостта, а безсилието се ражда от невъзможността да се постигне идеалът. Прекъсването на този цикъл не е лесно, защото страните в конфликта сякаш съществуват в паралелни светове. Представете си перфекционист, който работи извънредно, убеждавайки себе си, че всяко несъвършенство ще доведе до катастрофа в кариерата. Изглежда, че това е пътят към успеха чрез дисциплина и страх. Но човек се довежда до точката на физическо и емоционално изтощение и след това го повтаря отново и отново. Този кръг изглежда неразривен, защото всеки опит да се избегне една крайност само тласка човек по-дълбоко в другата.
Манипулация на тялото:
Човек може да се опита да манипулира не само своите действия, емоции и внимание. Често той се опитва да поеме контрол над тялото си.
Наказвате се за „погрешни“ мисли с физическа болка:
Selfharm е класически контролен инструмент, който създава илюзията за власт над чувствата.
Успокояване на дискомфорта с храна:
Преяждането е начин да пренасочите вниманието към физиологичните процеси и да избягате от собствените си преживявания.
Забранени бонуси:
Разрушителните „награди“ – като бързо хранене или алкохол – за постигане на цели или поддържане на ограничения, създават цикъл на пристрастяване.
Манипулация на мотивацията:
Изкуствените стимули и нереалистичните награди могат да мотивират действие, но само на кратко разстояние. В дългосрочен план това изтощава волята. Човек може да се убеди, че след десет дни сухо гладуване ще стане красив и строен – и тогава ще бъде обичан. Но без да постигне зашеметяващ резултат, той страда, губи вяра в себе си и… крои още по-малко реалистични планове. Манипулацията се превръща не в мотивираща стратегия на поведение, а в пример за заучена безпомощност. Привърженикът на строгия контрол се оказва в капан, в който собствената му воля атрофира. Желанието за контрол се превръща в цикъл на пристрастяване и всяко нарушение на нечии правила – било то случайно изяждане на любимо лакомство или пропускане на тренировка – се възприема като провал и обещава нови, много по-строги ограничения.
Има много случаи, когато човек манипулира себе си, но за тях се говори много по-малко, отколкото за манипулацията към другите. Самоманипулацията е интимен процес, скрит от очите на хората. Това е мощен инструмент за психическа регулация, ако други механизми не са достъпни по някаква причина. Човек манипулира тялото и чувствата, поведението и вниманието си, за да постигне илюзията за контрол над болезнените емоции, да отговори на очакванията на обществото, да постигне желани цели, да избяга от отговорност, да се предпази от безпокойство или да утвърди своята значимост и мощност. Каквито и да са целите на манипулацията, струва си да запомните: такива трикове могат да отчуждят човек от собствените му желания, да износят волята, да унищожат опорите и да изкривят реалността.
Отношенията със себе си са деликатен баланс, където най-важното и ценното, както винаги, се ражда по средата.
Човек, който се грижи за себе си, не просто чувства любов или приемане, но предприема конкретни действия за своето благополучие. Той разбира нуждите си и знае как да ги задоволи. И ако любовта или приемането са чувства, тогава грижата вече е действие. Действие, родено от чувства.
