Какво става, ако пуснем данни към НАП за едно количество, но фабриката ни върне част от него, пита производителят от Кюстендилско Евгени Слишков
Подсигурете се с интернет, нищо че сте на полето, бъдете сигурни колко точно килограми ще наберете днес, макар че не сте програмирали растението, прогнозата за времето, работника… и накрая – уверете се, че купувачът ще приеме стоката в пълния й обем. Това са инструкции за производителите на плодове и зеленчуци, които влизат в обхвата на Наредбата за превоз на стоки с висок фискален риск (Н-5).
Разбира се, те не са записани официално в този вид, но на практика така се разчитат от земеделците. Основното притеснение на производителите е дали новото средство за контрол на превоза на стоки от страна на Националната агенция за приходите (НАП) няма да се окаже вредно за родното производство, вместо да осигури добри условия за него чрез качествен контрол на вносните стоки.
По смисъла си, както е записано в наредбата, фискалният контрол е „с цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами”, което е добре за родните производители на светло, от години потискани от нелоялна конкуренция и внос. Но дали и в този случай няма да се окаже вярна приказката, че пътят към ада е осеян с добри намерения, пише agri.bg.
Спрямо изискванията на Н-5 от 1 януари 2024 г. плодовете и зеленчуците и на вътрешния пазар могат да се транспортират само с предварителното им деклариране пред НАП, ако надвишават определените прагове като обем или парична стойност. Когато получат в отговор уникален номер за превоз от Агенцията, камионите имат зелена светлина да потеглят.
Секторът реагира остро на това изискване през браншовите си представителства, но засега компетентните институции сякаш не са ги разбрали. За повече яснота ето един конкретен случай.
„Понякога нашите камиони тръгват късно вечерта или през нощта, защото през деня са беритбите. Когато стоката е за фабрика, берем и по 20 тона на ден. Докато приготвим камиона, става късно. Не знам дали НАП ще има някакви дежурни служители, които да ни издават номера, а без тези кодове камионът не може да напусне градината”, коментира пред Агри.БГ черешопроизводителят от Кюстендилско Евгени Слишков.
Той има 200 дка черешови градини и в момента е на прага на беритбите си този сезон. Голяма част от неговата реколта отива за преработка във фабрики в страната.
„Добре поне, че премахнаха изискването да се подава точен час на пристигането на камиона във фабриката, защото никой не може да е 100% сигурен, че нещо няма да стане по път. Искат точни килограми, което също невинаги е възможно при десетки тонове продукция”, допълва овощарят.
Естеството на продукцията е такова, че няма как да се предвиди колко точно продукция ще бъде събрана от дърветата. Докато беритбата в съответния ден не приключи, стопанинът няма как да подаде данни към Агенцията за приходите с точното количество селскостопанска продукция – в случая череши.
„Отделно моите градини са на един баир, нямаме ток, ползваме генератори, интернетът е много слаб. Сложна е ситуацията. Не виждам каква е логиката на този контрол. Ние няма как да продаваме на фабрика без фактури, това са десетки тонове продукция. Издаваме фактура на база на това какво влиза на входа на фабриката и по нея си получаваме парите.
В тази връзка какво става, ако пуснем данни към НАП за едно количество, но както понякога се случва, на място фабриката решава, че пет тона от тази череша не й харесва и я връща? После как ще се „отпише” тази череша, може ли да се бракува, не може ли…?”, пита черешопроизводителят.
„Има риск от сериозни загуби, защото това е нетрайна продукция. 20 тона череши не могат да стоят цяла нощ в тира и да чакат зелена светлина от НАП”, заявява Евгени Слишков.
По думите му и по-малките производители ще бъдат засегнати от Н-5, защото дори да прекарват с бусове под 3,5 тона, ако в тях има стока над 5000 лв., пак трябва да подават тази информация.
