Актьорът Иван Иванов е роден през 1971 г. в Дупница. От 2004 година играе на сцената на ДТ „Невена Коканова“. Има над 30 роли в театъра и 6 роли в киното. На 17 септември 2018 г. си пуска една година неплатен годишен отпуск и заминава на гурбет в Лондон. А преди повече от седмица се върна окончателно в Дупница. Ценителите на Мелпомена ще могат отново да се радват на своя актьор от месец септември, когато той се завръща на сцената.
– Г-н Иванов, скоро се върнахте от гурбет в Англия. Кое Ви провокира да оставите сцената и да заминете да работите в чужбина?
– За една година си бях пуснал неплатен годишен отпуск. Реших да изляза от България и се насочих към Лондон. Обаче едно е човек да си прави планове, друго е да ги изпълнява. Заминах на 17 септември 2018 г. Всичко вървеше нормално до третия месец, докато се прибрах в България за Коледа и Нова година. Дойдох си тук, видях се с приятели и колеги, и театърът започна да ми липсва. Въпреки това заминах отново. Работих още половин година и реших окончателно да се върна.
– Какво работехте в Англия?
– Работех в сферата на строителството по 8 часа на ден 6 дни седмично. Заплащането беше много добро. Доволен съм от работодателите си, бяха много коректни и всичко беше на ниво.
– Успяхте ли да разгледате забележителностите на Лондон и с какви впечатления останахте от англичаните?
– За времето, което бях там, мога да кажа, че Англия е една подредена държава. Успях да разгледам Лондон, защото всеки ден пътувах до центъра. Цените на стоките са в зависимост от мястото, където се намира човек. Има магазини с по-евтини цени в покрайнините на града, а в центъра са като за богати хора. В Лондон имах доста време да мисля как да подредя живота си занапред. Разбрах кои са истинските ми приятели. Като се абстрахирам от факта, че Лондон е космополитен град, мога да кажа, че англичаните работят здраво пет дни в седмицата, а от петък вечер, събота и неделя се забавляват. Гледах един мюзикъл „Маската“, посетих Шекспировия театър. Ходих на футболен мач…
– А българите, работещи там, също ли се забавляват?
– Зависи кой за какво е отишъл. Който е отишъл да работи и да спестява, и уикендите скучае, защото всичко е свързано с пари. Иначе тези, които не спестяват, си живеят добре. Заплащането в Лондон е на часове. Най-евтиният хляб е 1.10 паунда, което е 2.40 лева. Минималното заплащане е 8 паунда на час. За разлика от българите, англичаните не могат да си правят сметката и затова четири пъти месечно получават заплата /смее се/.
– Сега е лято, а от есента накъде?
– Както казах по-горе, бях си пуснал неплатен годишен отпуск за една година и от есента отново ще играя на сцената на ДТ „Невена Коканова“ в Дупница. За мен винаги е било удоволствие да играя за дупнишката публика, защото е изключително театрална. Вече има в репертоара на театъра и детско представление, което е актуално за малките зрители.
– Роден сте в Дупница, а от 2004 г. играете на сцената на ДТ „Невена Коканова“. С кои известни актьори сте играли заедно и имали ли сте гафове или инциденти на сцената?
– Да, 2004 г. играя на сцената на ДТ „Невена Коканова“. В спектакъла „ Вечеря за тъпаци“ играх с големия актьор Христо Гърбов. Там винаги се получаваха гафове, но ги замазвахме, защото театърът е живо изкуство. Играл съм с Красимир Ранков, Ивайло Калоянчев, Ивайло Захариев, Веселин Цанев, Никола Анастасов, Славчо Пеев, Валентин Балабанов, Латинка Петрова, Люба Пашова… Играл съм в „Секс, наркотици и рокендрол“. В спектакъла „Г-н Балкански“. Имам над 30 роли в театъра.
– С актьорите от Дупница сте имали възможност да излезете на световните сцени в Европа, САЩ и Канада със спектакъла „Г-н Балкански“, в който Вие играете ролята на Дочолу. Как Ви посрещна там публиката?
– Ние сме един много добър колектив. Задружни сме и се уважаваме. Със спектакъла „Г-н Балкански“ обиколихме Европа, САЩ и Канада. .Българите там ни посрещнаха радушно. Първо, защото сме българи и защото спектакълът представя балканските нрави. САЩ и Канада са доста далеч от България и там е по-силно изразен българският патриотизъм. Нашите сънародници ни разходиха в Чикаго и Детройд. В Канада разгледахме Отава, Монреал, Торонто… Това са едни прекрасни градове.
– А ще стигнем ли ние, българите, американците, както пееше Тодор Колев?
– Големият актьор Тодор Колев е казал много добре: „Как ще ги стигнем американците?”. Те не стоят на едно място. Ние бихме ги достигнали, ако стояха на едно място.
– Вие сте играли ролята на Дочолу. Жива ли е днес байганьовщината?
– Байганьовщината е жива и тя винаги ще съществува, защото това е наша черта. Такъв ни е нравът.
– Как живее един актьор в България?
– Един актьор, за да живее добре, трябва да работи на няколко места. Да играе в театъра, в киното, дублажи….
– Вие самият сте играли в италиански сериал, а също така в български филм. Разкажете повече?
– Миналата година се снимах в сериала „Лъжливи рими“, в ролята на инспектор от ГДБОП. В сериала играеше и колежката Виктория Янева. А също така съм играл и в италианския филм „La vita promessa /Ла вита промесса/. Там бях работник във фабрика. Играех с много известни актьори като Луиса Раниери.
– Сега обаче имате отново предложение да се снимате в български сериал?
– Да. Имам сега едно предложение да се снимам в 8-сериен български приключенски филм, който ще се снима във Варна, но още не съм решил окончателно.
– Какво трябва да се направи в България, за да може българският актьор да живее нормално в родината си, а не да ходи на гурбет в чужбина например?
– За да съществува една нация, трябва да се инвестира в култура, защото народът освен заможен трябва да е и духовно богат.
– Освен театъра и киното, другата ви страст са моторите… Как се запалихте по тях?
– Страстта ми към моторите е от малък. Обичам да се кача на мотора, да надуя газта и да отпраша в незнайна посока. По този начин релаксирам.
– Срещнали ли сте голяма любов в живота си, или все още я търсите?
– Засега не. Няколко пъти си мислих, че съм я срещнал, но се оказа, че не е така.
– Ако се върнете назад във времето, щяхте ли да изберете актьорската професия за Ваша съдба?
– Да. Оказа се, че това е най- любимата ми работа.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание да поемат по пътя на театъра и киното?
– Аз не знам дали всички ще станат заможни, ако изберат актьорската професия, но със сигурност ще бъдат духовно богати.
Селфи на Ниагара
Моторите са втората голяма страст на актьора след театъра
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
