Логистиката е способност да планираш точно като по часовник, а комуникацията – да е надеждна и със съвременни средства. Логистиката е жизненоважна и животоспасяваща в полето на бойните действия – фактор, който предрешава на чия страна клони победата.
За капитан Йорданка Ризова, командир на логистична рота на Трети механизиран батальон в Благоевград, тя е призвание. Преди Военния университет е завършила гимназия със специалност „Икономика, предприемачество и мениджмънт” в Сандански, което й дава по-комплексен поглед и в сегашната й длъжност. Има и семеен стимул – майка й била старшина в поделението Локвата, близо до Кюстендил. Цивилното образование на Ризова давало възможност за по-лека и спокойна професия, но усещала, че й липсват живецът, динамиката, усещането за подреденост и дисциплина. Колкото и на мнозина да звучи приповдигнато, за нея думите дълг към родината не били просто церемониални.
„Харесва ми да работя с различни по характер хора. Предаваме, приемаме професионален, а и житейски опит… Това прави ежедневието увлекателно и го превръща в призвание…“, споделя тя пред armymedia.bg.
Завършила е логистика в Националния военен университет (НВУ) – Велико Търново със специалност „Материални средства, придвижване и транспорт“ през 2014 г. Още преди изпитите се постарала да се подготви сериозно, а сега вече физическата й подготовка е ежедневна. В поделението всеки военнослужещ може да бяга, да използва залата за фитнес – да се самоподготвя, стига да има желание. Бакалавърските й степени от НВУ са две – една по военна специалност и една по цивилна (също икономика). Следва разпределение – две години в 110-и логистичен полк – Пловдив, а след това 4 години вече е в Трето бригадно командване. Избрала да е тук, за да бъде по-близо до Сандански, родното си място. Всеки ден пътува по 60-65 км в едната посока – час за отиване, час за връщане. Като командир на логистична рота решава задачи по транспорт на материални средства, личен състав с шофьор и превоз. Сред функциите на ротата са и ремонт на техника, а също и на оръжието.
Във Военното училище усвоявали теория, но в самите формирования тя се обогатява при работата с живи характери
Длъжността й отначало била помощник-началник в отделение по логистика.
„Всичко, което научих тук, на място, беше от заместник-командира по логистика на батальона майор Борислав Войнов – споделя тя. – Сега той е в бригадното командване, но от него приела няколко правила: отговорно отношение към работата, умението да съчетава организационните с личните потребности и как да общува с хората – индивидуалният подход да се превърне в практически инструмент.
„Всеки е различен, с различни потребности, от пръв поглед не са видими личните му проблеми, трябва да изобретиш подход, за да влезеш отвътре“, споделя тя.
Батальонното учение на полигон „Корен“ й дало опит като началник на полеви продоволствен пункт – осигурявала храна за всички военнослужещи. Разкладката на менюто трябвало да бъде планирана така, че военнослужещите да го харесат. Но се изисквало и да се впишеш в разходните норми за един храноден, определени с министерска наредба. За пръв път работела с доставчиците по ритмичен и предвидим начин – всичко пристигало навреме и с добро качество.
Проверка за уменията й в логистичните проблеми станало
времето на летните пожари. Ротата й осигурявала техника с шофьор, а останалите участвали в самото гасене. Специалното имущество било осигурено – тупалки, пръскачки, облекла, и се справили въпреки трудния терен.
Истинското изпитание за натрупаните професионални качества била мисията по мироопазване в Косово през 2023 г. Капитан Ризова участвала в многонационалния батальон като офицер по логистиката. Били на подчинение към гръцкия батальон, осигуряването също било поверено на гърците. Ротата ни била обезпечена с техника, снаряжение и всичко, от което се нуждаят на терен. Задачата – да осигуряват щаба, комуникацията с американците.
„Когато ротата излиза на терен, осигуряването й с храна става от различни бази в Косово. Моята задача беше няколко дни по-рано да направя заявката – през коя база да получат храната си за съответния ден. Заявката включва и зареждането на техниката с гориво. Колегите от Пловдив извършваха по-леките ремонти на машините – имам предвид спукана гума, смяна на масло, филтри, подобни неща. Всяка нация си осигурява резервните части за своята рота. Резервните части за мисията тръгват с целия контингент към Косово, а ако е нещо по-специално, се налага да се търси външен сервиз. Нашите военнослужещи изпълнявали задачи по патрулиране и охрана на общините. Имали бронирана техника, транспорта осигурявали джипове G класа, товарните автомобили „Мерцедес Актрос“, бойните бронирани машини „Командо Селект“ и „Гардиън“.
Припомня си: Била в щаба на батальона – в тактическия оперативен център на дежурства, ако, не дай си Боже, се случи нещо, да може да им докладват. А от тях по командна линия информацията отива нагоре. За нея било много полезно да натрупа професионален опит в многонационална среда – работата с чуждестранни колеги им дава възможност да се погледнат отстрани. И през този поглед подготовката на нашите военнослужещи показва добро професионално ниво. Според нея откъм логистика все още имаме неща, които трябва да се подобрят, и мисли, че в момента това се прави.
Общуването с гърци и американци й дало възможност да види как работят, каква е тяхната логистика, с каква техника разполагат. В някои отношения се различава от нашата, но в 90% се припокриват. Комуникацията е по същия начин, както при нас – по командната структура нагоре. Устройствата за разговори били осигурени от гърците.
Хубавата страна на мисията според нея е, че задачите, които изпълнявали там, не били в бойна обстановка, а в мироопазваща и мироподдържаща. Демонстрирането на присъствие предотвратява да не ескалира напрежението сред местните хора. Но напрежение е имало. Ротата се завърнала, но все още имат колеги, които са в Косово – осигуряват Щаба на многонационалния маратон от българска страна.
Средствата за комуникация са български и достатъчно съвременни.
В Косово местните били добре настроени към българите, докато към други съседски държави е имало напрежение.
„Бяхме две роти в нашия батальон – българска и гръцка. При гърците на терен се случвали и някои по-изострени ситуации, докато нашите военнослужещи не са имали ситуации с проблеми при общуването с косоварите в общините. Работехме по определени задачи от командването. Правим правилното планиране. И всичко работеше като по часовник”.
Попиташ ли я за свободното време, откриваш странно хоби – бродира гоблени. „За някои това е изнервяща работа, за мен е успокояващо релаксиране… Случвало се е да отделя време и за риболов, но сравнително рядко”.
Войната, която се води в другия край на Европа, не я плаши: „Страх според мен не би трябвало да има. Затова се подготвяме ежедневно. Избрали сме го като професия. За много млади хора такъв риск им е непонятен. С избора на професията сме влезли в едно леко затворено общество. Но ни се налага да общуваме с външния свят. Не съм аз човекът, който да съди някого и да го промени. Но бих си пожелала да се върне казармата“.
