Нараства броят на сигналите за домашно насилие в условията на карантина и социална изолация, отчитат от асоциация, която със съдействието на Министерството на правосъдието поддържа гореща телефонна линия за пострадали от това престъпление.
От 13 март, когато бе обявено началото на извънредното положение, до 22 април са постъпили 170 сигнала. За същия период на миналата година броят е 153.
„Откакто е започнало извънредното положение, сигналите, които постъпват при нас, са доста по-тежки и по-специфични. Не, че преди това не е имало случаи на сериозно физическо насилие или психически тормоз, но откакто е започнала тази продължителна социална изолация, повечето обаждания показват завишаване на тежките случаи”, разказа в интервю за БГНЕС Атанас Киров, координатор на националната гореща телефонна линия.
Според него броят на пострадалите вероятно е и по-голям, но поради липса на финансиране се е наложило временно работното време на линията да бъде намалено на 12 часа за периода от 2 до 15 април. Сега отново е на денонощен режим на работа.
„Една продължителна изолация довежда до фрустрация, до образуването и натрупването на напрежение, което води до агресивни прояви, ако не може да бъде снижено. Това се отнася както до мъже, така и до жени и деца. Във всяко семейство има конфликти, въпросът е как се разрешават в рамките на семейната единица. Ако няма здравословен диалог, напрежението се натрупва и конфликтът ескалира”, подчерта експертът.
Той разказа какъв е механизмът на отработването на всеки един от сигналите.
„Когато постъпи обаждане, консултантът веднага изследва какъв е рискът в момента – дали пострадалият сега е обект на насилие или то е било в минал период, а сега той е намерил удобен момент да се свърже с нас. Това е и още едно от нещата, за които допринася социалната изолация. Обикновено жертвата, която подава сигнал, изчаква подходящ момент, в който ще бъде насаме. Сега, когато се препоръчва да не се излиза, възможността човек да остане насаме вкъщи започва да става все по-малка”, обясни Атанас Киров.
Това е и една от причините да се увеличи броят на писмата, които асоциацията получава на електронната си поща.
По телефона операторите се опитват да направят анализ и на това с какви ресурси разполагат пострадалите – дали могат да останат при роднини или близки приятели за известно време. Ако за тях има непосредствен риск обаче, те най-често получават съвет да се свържат с националния телефон 112. Могат да подадат и молба за издаване на Заповед за незабавна защита в съответния районен съд, по смисъла на Закона за домашното насилие. В условията на епидемия обаче съдът не работи, затова молби могат да бъдат подавани единствено онлайн или по пощата.
Ако източникът на заплахата притежава огнестрелно или друг вид оръжие, съветът към пострадалите най-често е да отведат въпроса към МВР и прокуратурата.
„Случвало се е да се обаждат и деца по телефона. Обикновено децата, които са свидетели или жертви на насилие, се свързват на националната телефонна линия за деца. По откъслечна информация, която имам, броят на обажданията там също се е завишил”, разказа още координаторът на горещата линия.
Съветът на експертите е категоричен – не оправдавайте и не омаловажавайте действията на насилника. Ако станете жертва на насилие, веднага потърсете начин да защитите правата си.
„Пострадалите от насилие често изпитват и вина, че по някакъв начин сами са го предизвикали. Това няма как да бъде вярно. Какъвто и да е начинът, по който е бил провокиран насилникът, това НЕ е оправдание”, напомня Атанас Киров.
Телефоните, на които могат жертвите да потърсят помощ са 0800 1 8676 или 02 981 7686, както и на e-mail: [email protected].
