
Бившият директор на Регионалния център по здравеопазване в Пиринско д-р Анатоли Тачов е на 56 години, баща на две деца и дядо на 4-годишен внук Антон. Съпругата му д-р Дафина Тачова е председател на Районната колегия на Българския лекарски съюз в Пиринско. Синовете им Михаил и Йордан са с висше икономическо образование, и двамата живеят и работят в София.
Д-р Тачов е специалист по вътрешни болести, кардиолог и докторант по здравен мениджмънт. Той е пример на човек, който води природосъобразен начин – не пуши и се храни здравословно, съчетава работа с отдих и не спира да се усъвършенства в професията си.
– Д-р Тачов, всички знаем, че здравото сърце зависи от много фактори, Вие като кардиолог какво ще посъветвате хората?
– Начинът на живот е определящ за здравословното състояние на всеки човек, а най-често срещаните сърдечносъдови заболявания сред хората в активна работоспособна възраст са артериалната хипертония, инфаркт на миокарда и исхемична болест на сърцето. Аз лично не пуша повече от 15 години, взехме заедно решение и ги отказахме със съпругата ми. Започнах да пуша цигари в казармата, просто обстоятелствата тогава бяха такива, понякога условията налагат някои решения. Винаги казвам, че решението е право на личен избор. Осъзнах, че тютюнопушенето е вредно за мен и ги отказах. Периодично спазвам диети, веднъж годишно правя житната, тази година също я приложих, тя е за 10 дни.
Физическата активност е изключително важна, всеки ден намирам време за движение, за разходка в парка. Купих си фитнес гривна за мерене на крачките преди две години, тя отчита изминалото разстояние чрез ходене на ден, старая се около 7500-8000 крачки да направя дневно. Днес например от сутринта до 10,30 часа съм направил 1500 крачки, средно на ден изминавам по 7500 крачки. Засичал съм, че при разходка по алеята на Бачиново от плажа с пълна обиколка на парка е около 6500 крачки, това разстояние го изминавам за близо час. Поне два-три пъти в седмицата намирам време за разходка по алеята и в парка.
По време на екскурзии съм правил и до 30 000 крачки, но това е разстояние, изминато за цял ден. Наскоро през пролетта бяхме със съпругата ми в Рим и тогава основно се разхождахме и разглеждахме исторически забележителности. По време на почивка човек не е под стрес и тогава не се чувства физически и психически уморен. Затова е изключително важно човек по един час дневно да отделя за отдих, за да може да се разтовари от ежедневното напрежение – психосоциалния стрес, и да се натовари физически. Движението е изключително полезно за човешкия организъм.
– Какво друго ще посъветвате хората? Няма рецепта как да се справим със стреса, кое е Вашето хоби?
– Основното е съчетаване на работа с отдих, както и занимаване с дейности, които са любими и носят радост. Аз лично обичам природата и излети, ловец съм и член на дружинката на благоевградското село Логодаж. За съжаление през изминалите две години не ми оставаше много време за ловуване, но не съм се отказал. Обичам и плуването, през зимата в закрити басейни, а лятото в открити, с минерална вода, харесвам басейна в Симитли. Плуването е уникален спорт, който помага не само на сърдечносъдовата система, но и на опорно-двигателната, и разтоварва организма от стреса.
– Д-р Тачов, Вие сте пример за човек, който през целия си живот продължава да се учи. Как се решихте да защитите тежката специалност кардиология на 55-годишна възраст?
– Медицината е бързоразвиваща се наука и един лекар трябва непрекъснато да се усъвършенства, стремя се да надграждам своите знания и професионална реализация. През 1996 година придобих специалност по вътрешни болести, продължих със следдипломното си обучение и през 2003 година станах докторант по здравен мениджмънт. Не съм спирал да повишавам квалификацията си през изминалите 15 години. Преди 5 години започнах работа на трудов договор и бях зачислен за специализация в инвазивна кардиология на болница ПУЛС – Благоевград, където бе моята база за обучение. От май месец вече съм на самостоятелна практика.
– Д-р Тачов, има ли млади хора със сериозни здравословни оплаквания?
– Да, за съжаление. Тези хора са в активна работоспособна възраст, над 25-годишни, при които оплакванията са последица от неправилния начин на живот. Основно е стресът и продължителната работа на компютър, при тези пациенти има ритъмни нарушения – сърцебиене, аритмия. При пациенти над 50 години се появяват по-сериозни сърдечносъдови заболявания – исхемична болест на сърцето, неконтролирано кръвно налягане, в резултат от тютюнопушене и други рискови фактори. Смята се, че идеалното артериално налягане е 120/80, но и 130/85 е безопасно, ако няма наличие на рискови фактори, например холестерол и тютюнопушене. Ако пациентът има доказано заболяване – диабет и болест на обмяна на веществата, трябва да потърси специализирана лекарска помощ и да се назначи лечение. При повишаване на стойностите на кръвното налягане задължително трябва да се промени начинът на живот – спазване на диети, повече движение, да се поддържа нормално тегло, сънят също оказва влияние.
Трябва да се назначи адекватно лечение от специалист, подценяването и нелекуването на високо кръвно налягане са опасни. Например при 40-годишен мъж, който е пушач и има високо кръвно налягане, има сериозен риск от сърдечносъдово заболяване. На същата възраст, ако човек не е пушач, рискът от това заболяване се появява на по-късен етап, около 60-годишна възраст. 20 години е разликата, в която човек може да не приема лекарства и да няма риск, ако води природосъобразен начин на живот – не пуши и си контролира редовно кръвното налягане.
Сърдечносъдовият риск е оценен по схема след многогодишни изследвания на мъже и жени, първото такова изследване е още от 60-те години на миналия век – 1961 година. Тогава са проследявани хора през целия им живот, рисковите фактори са оценени на база обективни факти. Жалко е, че има много млади хора, които пушат. Много важен е личният пример, и най-вече на лекарите. Малко хора от пушачите лесно се отказват от тютюнопушене, повечето за съжаление развиват зависимост, започва се най-често с една цигара в компания, утре втора цигара и се продължава с пушенето. Вредата е не само здравословна, но и финансова за пушача.
В моята лекарска практика съм срещал хора с тежък инфаркт, които са между живота и смъртта, в болницата се полагат интензивни грижи и усилия да се спасят и на третия ден, когато животът им е спасен, те отново търсят да запалят цигара.
Тези хора не могат да преодолеят силната зависимост към никотина. Големият проблем е как да убедиш такъв човек, когато това е по-силно от него. Трябва да имаш достатъчно воля да изкорениш този вреден навик с опасни последици не само за теб, но и за хората около теб. Българите сме склонни винаги да обвиняваме някой друг за нашите грешки, но всеки от нас трябва да осъзнае и да направи своя избор как да живее и да спазва определените правила.
Разговаря СЛАВА ИВАНОВА