„След 50-годишна възраст да имаш спортно тяло е по-престижно от това да имаш спортна кола”, казва в една от книгите си кардиологът проф. Сотир Марчев. „Българинът най-много се страхува да не се мине, да не настине и да не му се изравнят стойностите на кръвното. Третият страх обаче е неоснователен”, категоричен е благоевградчанинът, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР.
„На практика колкото разликата между горното и долното е по-ниска, толкова късащата сила на пулсовата вълна е по-малка. Това е по-добре, но хората казват: „Аз се чувствам зле, защото съм изравнил стойностите“. Ако човекът има артериално налягане например 110 на 130, то той е зле не защото разликата е малка, а защото долната граница е висока. Друг казва: „Аз съм зле, защото съм изравнил стойностите на кръвното – те са 90 на 80. Казвам: „Ти си зле не защото разликата е малка, а защото си свалил много кръвното“. Така че, колкото разликата е по-малка, толкова по-дълги години живот ни остават. По-голямата разлика е по-лошото нещо. Става дума за грешно тълкуване. Обикновено рискът идва не от разликата в двете стойности, а от това, че „долното“ е много високо, или че „горното“ е много ниско. Важно е човек да знае какво му е кръвното и при хипертония да се лекува. Горната стойност е по времето, в което сърцето удари, а долната се поддържа от тонуса на съдовете$, обясни професорът.
Той напомни, че със старостта и промените на кръвоносните съдове те по-трудно поддържат долната стойност в норма и кръвното до 140 на 90, а пулса – между 50 и 100. „Ако пулсът ви е между 50 и 100 удара и ви прилошее, значи прилошаването не ви е от кръвното”, успокои кардиологът.
На въпрос дали участие в полумаратон без предварително подготовка има риск за сърцето, проф. Марчев отговори, че „Дядо Господ е създал човешкото тяло за ежедневно натоварване, затова ние препоръчваме на хората да спортуват през повечето дни на седмицата. Всички големи здравословни проблеми се случват на хора, които от понеделник до петък седят в офиса, гледат компютъра и не помръдват. А в събота и неделя се съберат с приятели да качват планини, да ритат футбол и вземат, че се изпотрошат. Защото те пет дни не са мръднали и на шестия ден са се хвърлили в големи физически натоварвания. Лекарите не препоръчваме едно моментно екстремно усилие, а редовно умерено спортуване“.
Друга препоръка на професора е за умереност във всичко, включително в храненето. А когато се налага отслабване? Разумно е то да става с ограничаване на калориите, спорт и всяка друга физическа активност, здравословна диета. Този модел на намаляване на теглото, за разлика от много стари и нови лекарствени терапии, няма странични действия и резултатът е по-траен, смята професорът. Той обръща внимание и на едно малко известно и пренебрегвано условие за здраве и дълголетие. „Да имаш приятели, с които да можеш да общуваш и споделяш, също е сред факторите, които удължават живота. Самотните хора имат 30% по-голяма вероятност за заболявания, по-често развиват Алцхаймер и другите видове деменции. Самотата обаче не е въпрос на адресна регистрация, а чувството за самотност и изолация. Има причинно-следствена връзка, която е установена медицински: хората първо стават самотни, а после им се развиват сърдечносъдовите и мозъчните проблеми“.
Отговорът защо се случва това е в еволюцията. „Откакто се е появил хомо сапиенс, ние, хората, сме живеели като племе и нашето племе – на хората, на първобитния човек, е победило пещерната мечка, вълка, тигъра и т.н., защото цялото племе е по-силно от мечката, вълка… Но който е бил изхвърлен от племето и изолиран, той сам-самичък не е имал никакъв шанс срещу силните животни. Бил е обречен на смърт. Затова самотният човек някъде в дълбините на мозъка си се чувства осъден, нивото на стреса му е по-високо, отколкото на този, който е част от „племето“, има контакти и е приет от останалите“.
Професорът каза още, че медицината е натрупала доказателства, че смехът удължава живота. „Дълголетниците може да се различават по много неща, но всички имат едно общо качество – оптимисти са и намират поводи за смях и радост в живота. Затова искам да накарам хората да се смеят повече, каквато и болест да имат. Ако само лекарствата не ви стигат за очаквания резултат, опитайте да добавите и смях към тези медикаменти“, съветва кардиологът.
Според проф. Сотир Марчев всеки повод да пием вода е добър. „Каквато и да е водата – тя е полезна. Това, по което младите хора се различават от по-възрастните, е, че имат по-голям процент на съдържание на вода в тялото си. Това е един от белезите на младостта”, заявява професорът и подчертава, че самият той пие „прекрасната рилска вода”, която тече от чешмите в София.
По думите му той до обяд пие по три кафета. „Първото кафе го пия веднага след ставане. Тогава мисля какво трябва да свърша през деня, какви са важните неща. Второто кафе има социална функция – него го пия с колегите на работа, с които обсъждам служебните задължения. Третото кафе при мен е вместо десерт на обяд. При хората, които пият по средно три кафета на ден, има 30 процента по-ниска сърдечносъдова смъртност от тези, които не консумират тази топла напитка. Тези, които пият и безкофеиново кафе – също живеят доста по-дълго”, подчерта той.
Професор Марчев обясни, че кафето удължава живота ни, защото хората, които го консумират, имат в стомашно-чревния си тракт една полезна бактерия повече спрямо тези, които не консумират напитката. „Тя стои цяла нощ в стомаха ни и очаква да изпием топлото си кафе. Тя се храни с полифенолите, а не с кофеина в кафето, и ни помага да имаме по-малко сърдечносъдови инциденти”.
Той препоръча сутрин да се закусва. „Малко храна рано сутрин спестява големи преяждания по-късно през деня. Освен това тези, които закусват сутрин, са по-слаби, по-здрави, по-рядко развиват диабет“.
Пикочната киселина и кофеинът еднакво стимулират мозъка – общото между много велики хора са високите стойности. Ако не причинява болка, подагрозни пристъпи, тофи и увреждания, не даваме лекарства за понижаване на пикочната киселина, дори да е висока. Но предупреждаваме хората да живеят здравословно, защото е допълнителен сърдечносъдов рисков фактор. Колкото серумната пикочна киселина е по-висока – дори в рамките на нормата, толкова по-вероятно е да развием сърдечносъдово заболяване при еднакви други рискови фактори. Пикочната киселина се образува в телата ни в резултат на метаболизма на разграждането на пурините. Те са бази в нуклеиновите киселини. В целия животински свят пурините се разграждат до амоняк и въглероден двуокис, които напускат безпрепятствено тялото на животното. Единствено в човека и в най-близкия до нас вид маймуни – горилата и шимпанзето, този път не е толкова дълъг, а пикочната киселина е краен етап от разграждането. Понеже ензимът, който трябва да разгради пикочната киселина, ни липсва, отделяме директно пикочна киселина през бъбреците.
Пикочната киселина е помагала на нашите предшественици, общи за нас и човекоподобните маймуни, да оцелеят при ограничено количество сол. И се е появила нужната за това мутация. Благодарение на нея, ако двама души имат различно количество пикочна киселина и приемат еднакво количество сол, кръвното налягане ще се повиши повече на този с по-голямата концентрация на пикочна киселина в кръвта.
Защо точно хората, горилите и шимпанзетата имат този проблем? Вероятно защото пикочната киселина е невропротективна. Мутацията се е задържала само при човека, който има висша нервна система, и най-близките до нас видове, защото само ние можем да се възползваме от невропротективното действие на веществото. За сравнение – кофеинът стимулира мозъка като пикочната киселина. Смята се, че много хора, които са оставили следа в историята на човечеството, са имали висока пикочна киселина и благодарение на това висока невростимулация. Повишените нива на веществото обаче увеличават честотата на сърдечносъдовите заболявания поради завишената чувствителност към сол. Освен това водят и до болестта подагра. От нея са страдали много забележителни личности.
Знае се, че Александър Македонски е страдал от подагра, също и Нострадамус, Кралят Слънце Луи XIV, Филип Втори, крал Хенри VIII, Чарлз Дикенс, Чарлз Дарвин… Ако се прехвърлим от Европа в Америка – Съединените щати са създадени от хора с подагра. Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, автори на Декларацията за независимостта и американската конституция, също са били с подагра и едновременно с това са постигнали много в живота.
Връзката е двупосочна. От една страна, тези успели хора са имали достатъчно храна и голяма част от тях са били с наднормено тегло, което предразполага към висока пикочна киселина и подагра. Вярно, Александър Велики не е бил с наднормено тегло, но още от онези времена е известно, че трезвен войник по-трудно влиза в бой. Вероятно за пълководеца рисковият фактор е бил алкохолът, а не пълнотата. Възможна е и обратната връзка – че на тези хора мозъкът им е бил винаги стимулиран от пикочната киселина. Но кардиолозите се занимаваме с темата поради рисковете за сърцето и съдовете от солта, към която са чувствителни хората с висока пикочна киселина – хиперурикемия на медицински език. Тези хора и особено жените получават два пъти по-често предсърдно мъждене или абсолютна аритмия, както е по-старото име.
Една от многото причини сред изброените велики хора с подагра да липсват жени е това, че женските полови хормони способстват за по-лесното изхвърляне на пикочната киселина чрез урината. Жените обикновено нямат подагра до менопаузата, но след това започва повишаване на пикочната киселина. Женският организъм в този период обаче е много по-неподготвен за въздействието на веществото и жените имат повече проблеми с пикочната киселина от мъжете.
Как разболява пикочната киселина? Тя е разтворена в кръвта. Когато нивото е високо, при някои хора кристализира. Обикновено става внезапно нощем и човек се събужда от болка, много често в палец на крака. Причината е температурата – телата ни понижават телесната си температура нощем, а разтворимостта на веществата зависи от температурата. Когато кръвта ни се охлади, пикочната киселина в нея по-лесно кристализира. Източникът на топлина за човека е центърът на тялото. Колкото една става е по-далече, толкова е по-хладна. А най-отдалечените стави са на палците на краката.
Ще уточня, че лекуваме високата пикочна киселина само ако има поражения от нея: когато е причинила подагра, тофи или увреждане на бъбреците – в случай че кристализацията е в тях под формата на уратни камъни. Когато има само високо ниво на пикочната киселина в кръвта, но няма нито оплаквания, нито увреждания, знаем, че тя е рисков фактор, но не предприемаме нейното намаляване с лекарства. Казваме на човека: „Имате един рисков фактор в повече от стандартното – висока пикочна киселина. Трябва да сте особено внимателен към своето сърдечносъдово здраве и да спазвате общоприетите препоръки – да сте физически активен, да се храните здравословно, да си осигурявате достатъчно сън, да контролирате кръвното си налягане и всички останали съвети за здраве”. С две думи, с лекарства лекуваме оплаквания, лекуваме увреждания, не лекуваме от самата пикочна киселина. За нея търсим баланса.
Когато е ясно, че човек е с подагра, в острото състояние за болката можем да препоръчаме лед, даваме нестероидни противовъзпалителни средства, даваме колхицин. Подаграта е древно заболяване, за което при внезапния пристъп използваме древно лекарство. Когато острият пристъп поутихне, след 2 до 4 седмици започваме да се борим да няма следващ. В една от известните книги в съвременния свят – „Алхимикът” на Паулу Коелю, сред многото блестящи изрази е прозрението, че ако едно нещо се е случило веднъж, може никога да не се повтори, но ако се случи два пъти, със сигурност ще има и трети. В нашата тема ще звучи така: който вече е имал два подагрозни пристъпа, може да е сигурен, че ще има и следващи. Затова трябва профилактично непрекъснато да пие лекарства за понижаване на пикочната киселина, за избягване на кристализирането и хроничното възпаление, което води до сърдечносъдови заболявания.
По материали от интернет
