* Директорът на БПГ А. Драгоев предложи въвеждане на квоти при приема след 7 клас * Кметът М. Байкушев с идея за стартиране на ранно чуждоезиково обучение и преобразуването на т.нар. „елитни гимназии“ в технически и професионални * Учителка по БЕЛ се оплака, че в гимназиалния етап часовете по английски са повече от тези по български *
Да бъдат въведени квоти за кандидат-гимназистите от ромски произход, така че по училищата да не се стига до сегрегация и концентрация на учениците от социално уязвимите групи; чуждоезиковото обучение да започва от най-ранна възраст, а т.нар. „елитни гимназии“ да предлагат паралелки с техническа насоченост… тези и много други предложения бяха отправени към министъра на образованието Красимир Вълчев по време на среща с учители и директори от Благоевград.
Разбираемо, визитата на министъра предизвика голям интерес и зала „22 септември” се изпълни с педагогически специалисти. Срещата откриха началникът на РУО Ивайло Златанов и кметът на Благоевград Методи Байкушев, който посъветва учителите да не се притесняват и да питат за всичко, което ги интересува и вълнува. В продължение на половин час Кр. Вълчев говори за готвените промени в Закона за предучилищното и училищно образование. Коментира, че са отворени почти всички важни и основни теми в системата, но от МОН не бързали – дотолкова, доколкото искат всяко едно нещо да бъде обсъдено.
„Нямаме манията и желанието самоцелно да променяме учебните програми, но смятаме, че те трябва да бъдат променени, защото в много голяма степен продължава да доминира заучаването, прекалено са амбициозни, няма заложени нагласи за създаване на умения“, започна министърът и обяви, че в момента се прави визия по новите учебни програми на всички предмети. Те ще бъдат готови до края на този месец или най-късно до средата на следващия, след което ще бъдат представени за обществено обсъждане. По думите на Кр. Вълчев, ако бъдат одобрени и приети, новите учебни програми ще дават възможност за сформиране на часове по предметни области, обединяване и сливане в сферата на природните и обществените науки…
„Основната ни цел е да се префокусираме в по-голяма степен върху формирането на умения, затова трябва да направим програмите по-рамкови. Да осигурим повече време на вас, учителите, и на учениците, защото в последно време постоянно натоварваме и претоварваме учебните планове и програми. Разширихме чуждоезиковото обучение, вкарахме и втори чужд език, гражданско образование за всички ученици. И всичко това е, малко или много, за сметка на традиционните общообразователни дисциплини“, констатира министърът и продължи с промените при оценяването, проблемите по математика, химия и физика, ниските резултати от PISA /международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици/, предлаганите нови формати на националните външни оценявания в 7 и 10 клас, липсата на трайни знания, налагането на санкции, механизма за обхващане и задържане на деца и ученици…
„По български език и литература също имаме слаби резултати. Голям проблем и предизвикателство остава ефективното включване на децата, в чиито семейства не се говори български език“, направи и друга констатация Кр. Вълчев и посочи, че промените ще бъдат, по думите му, със скромни крачки, но на самия него много му се иска да бъдат увеличени часовете по някои дисциплини в прогимназиален етап /5-7 клас/. Там обаче нямало възможности за маневри, тъй като никой учебен предмет не може да бъде пренебрегнат, тоест часовете да са намалени. В гимназиалния етап пък намерението е да се ограничи прилагането на рамковите учебни планове, касаещи интензивното изучаване на чужд език.
„Най-много са паралелките с профил „Чужди езици“. Това изкривяване не е толкова видимо при вас, но в София е. В редица средни училища се правят именно такива паралелки, защото родителите си мислят, че дават най-добрия шанс на децата си, като влязат в езикова паралелка. Другото изкривяване е, че редица училища избират рамкови учебни планове с интензивно изучаване на чужди езици, но имат ниски резултати по български език и по други предмети, за които няма време“, анализира министърът и както на срещата в Симитли преди седмица, така и сега акцентира, че настоящите учебни програми са прекалено амбициозни.
Вълчев обърна внимание и на административната тежест и готвените промени по отношение на регионалните управления на образованието. Така при постъпили жалби с предимство ще е медиацията, тоест да се разреши жалбата, без да се пишат доклади и да се дават формални отговори.
„Най-важното е да се опитаме да се префокусираме върху резултатите. Всички по веригата да се държим отговорно за резултатите, а не за това дали е попълнен документът. И ако направим преход към тези две неща – от заучаване към функционалност на знанията и от формализъм към отговорност към резултатите, съм убеден, че ще се почувства промяна в системата“, категоричен бе министърът и обобщи, че в Закона за предучилищното и училищното образование са предложени 20 различни промени.
Така след като Красимир Вълчев премина през основните теми, думата бе дадена на присъстващите. И тъй като часът и мястото на срещата не бяха публично обявени, то в залата имаше само учители, директори, експерти от РУО, представители на общината и областната администрация, но оказа се – и няколко „външни хора“. Първа пред микрофона застана Маргарита Георгиева, която е част от инициативния комитет за запазване приема на Езиковата гимназия.
„По този наболял проблем по никакъв начин не беше истински откликнато от страна на министерството. Получаваме само половинчати обещания за среща и всъщност в момента защитаваме позицията на родителите и учениците. С този инициативен комитет обжалваме пред Върховния съд решението на РУО, защото смятаме за абсолютна несправедливост най-желаното училище и постигащо най-високи резултати да бъде ощетено по този начин, а в момента след резултатите от кампанията по приема след 7 клас се вижда, че училищата, които бяха подпомогнати, за които се очакваше да има истинска добавена стойност, всъщност едва сформират паралелките си, и смятаме това за недопустимо за Благоевград, който иска да се развива и да запази едно от най-хубавите си училища. Как ще се помогне тази ситуация да не се повтори догодина и да бъде възвърнат броят на всички паралелки?”, обърна се М. Георгиева към министъра, който коментира, че от 28 области се е занимавал лично с държавния план-прием в 19.
Той обясни, че първопричината за закриване на паралелки е демографският срив. Така например в Смолян за една година учениците, завършващи 7 клас, са намалели с 20%, в Хасково с 16%, във Видин с 19%, в Благоевград с 14%. От негативните тенденции, свързани с намаляване броя на деца, респективно кандидат-гимназисти, са засегнати всички училища в Благоевград, като последно за настоящата 2025/26 г. това се е случило в Езиковата и Математическата гимназия, където бяха редуцирани по една паралелка, т.е. приемът бе намален от 6 на 5 паралелки. По отношение на ПМГ Вълчев коментира, че действително математиката е приоритет, но при планиране се отчитат и спецификите на регионално и общинско ниво.
Конкретно за Благоевград освен основното – намаляващия брой на учениците, са надделели аргументи, че Езиковата и Математическата гимназия са на двусменен режим /помещават се в една сграда/. Средните училища са с по една паралелка след 7 клас, или образно казано – от тях няма какво да се вземе.
„Когато планираме приема, имаме два подхода. Единият е да отчитаме търсенето на родителите и тогава можем да направим всички паралелки езикови и да кажем, че настройваме системата за износ на човешки капитал“, опита се да обясни министърът, който на няколко пъти бе прекъсван и репликиран от М. Георгиева. Тя изрази мнение, че след редуцирането на паралелките на ЕГ и ПМГ децата са избягали по София, и допълни, че министърът бил обещал паралелките да останат 6, но не с 26, а с 22-ма ученици.
Красимир Вълчев отрече да е поемал такъв ангажимент и си спомни, че се срещал с представители на инициативния комитет и всъщност те са отхвърлили подобно предложение.
„Вижте, ако я няма Езиковата гимназия, то децата с най-високи резултати ще отидат в друго училище и тогава ще кажем, че то заслужава повече“, каза министърът, а поведението и твърденията на представителката на инициативния комитет предизвика недоволство сред учители и директори. И макар не пред микрофона, педагогически специалисти коментираха, че всъщност именно заради редуцирането на въпросните две паралелки останалите училища реализирали приема си, а не, както се изказа М. Георгиева – едва сформират паралелките си.
„Ако мислим тази среща да бъде разговор за Езиковата гимназия, то останалите по-добре да напуснем“, взе думата директорът на Гимназията по строителство Марияна Митова, при което и тя бе прекъсната от майката, защитаваща приема на ЕГ. Все пак ръководителят на ПГСАГ държеше да подчертае, че тази част от разговора, тоест за план-приема, се води вече цяла година.
„И като представител на професионалните гимназии не се крия зад инициативен комитет. Аз съм директорът на училището, затова заставам с името си, с риск да бъда наплюта. В писаниците, които достигнаха и до нас, специалностите ни бяха наричани бутафорни и измислени“, коментира директорката на ПГСАГ, а М. Георгиева отново се опита да й вземе думата. М. Митова посочи и че негативните демографски тенденции са оказали най-голямо влияние именно върху професионалното образование. Така например от 8 паралелките в ПГИ са станали 4, в ПГСАГ от 6 на 3… С болка сподели и как през 2005 г. е станала свидетел на закриване на училище.
„И тук е мястото и моментът да отчетем проявената прозорливост на министъра и на Ивайло Златанов, защото ако не бяха предприели тези действия, ако не бяха отнети по една паралелка от ЕГ и ПМГ, сега щеше да има още едно закрито училище“, заяви директорката на Гимназията по строителство и допълни, че както има желаещи да учат в Езиковата и Математическата гимназия, така има и за ПГСАГ, още повече че 100% от завършилите продължават професионалния си път в геодезия, пътно строителство…
„И всяка година моля Ив. Златанов за четвърта паралелка, водила съм този разговор и с областния управител Г. Динев. От бизнеса искат ВиК инженери, питат ме защо нямаме водно строителство. Как да имаме, като виждаме, че децата са малко, не може да обявим четвърта паралелка. И как Ваня Стоева /б.р. директорката на Математическата гимназия/ прие всичките тези истини, че децата са малко, че трябва да бъде намален приемът, и всички ние се съгласихме“, заключи директорът на ПГСАГ и тъй като за пореден път бе репликирана от М. Георгиева, поясни, че няма наредба, регламентираща прием на 22-ма бъдещи осмокласници, защото максималният брой на учениците в клас е 26, или казано по друг начин – всички места до 26 се считат за свободни.
Малко по-късно отношение взе и директорът на Благоевградската професионална гимназия Антон Драгоев, който бе категоричен, че ако не е бил редуциран приемът на ЕГ и ПМГ, то ръководеното от него училище е щяло да направи само една паралелка. А иначе за тази учебна година БПГ сформира две пълни паралелки с по 26 ученици и една маломерна, но реализира обявения и утвърден прием на три паралелки.
Разсъждавайки по темата за план-приема министърът сподели, че по данни на НАЦИД /Национален център за информация и документация/ броят на желаещите да учат висше образование в чужбина намалявал, но по-висок с 15% спрямо другите училища е процентът на завършилите езикови гимназии, заминаващи зад граница.
„С други думи, чуждоезиковото обучение създава предпоставки за миграция. И това не означава, че не трябва да имаме езиково образование. Напротив, учениците с най-високи резултати могат да учат природни и софтуерни или хардуерни науки с интензивен чужд език. И смея да твърдя, че съм един от хората, направил една от най-значимите демографски политики, защото намалихме езиковите паралелки и увеличихме тези в ИТ профилите с близо 6000 деца годишно. И не подхождайте само от гледна точка на отделното дете. Чуждите езици са важни, но вие знаете, че навремето езиковите гимназии са били създадени едва ли не като професионални гимназии за преводачи и за бъдещи дипломати“, анализира министърът, но тъй като М. Георгиева отново се „включи“, се намеси кметът Байкушев, който предложи да се направи отделна среща за план-приема, още повече че настоящата не предполага размяна на реплики.
„И особено когато говори министърът, означава, че останалите слушат. Може да си зададете въпроси и на тях ще бъде отговорено, но не и да има пререкания. Нека не превръщаме настоящия форум в дискусия за план-приема. Аз лично три пъти съм се срещал с министъра и решението не е взето без диалог, това е важно да се каже“, сложи край на полемиките М. Байкушев, а на излизане от залата директори и учители коментираха, че „изявата“ на М. Георгиева е била неудачна и ненавременна, най-малкото защото се измества фокусът на срещата.
А темите действително са много и от съществено значение. Така например директорката на IX ОУ Василка Величкова повдигна въпроса за приобщаващото образование, финансирането на учениците със специални образователни потребности, увеличаване интензитета на работа с тези деца.
Запознавайки се с поставените казуси, Красимир Вълчев съзря проблем в работата, и по-конкретно в изпреварващи дейности и избързване от страна на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, и увери, че от МОН ще проведат разговори с въпросните институции.
Имаше и благодарност от учителката по физика в VII СУ Валентина Димитрова за това, че 6 въпроса по природни науки са намерили място в новите формати на националните външни оценявания в 7 и 10 клас.
Кметът Методи Байкушев пък сподели за опита на скандинавските държави. Там, по думите му, езиковото обучение е застъпено в най-ранна детска възраст и нямало дете, което да не знае английски, наравно с родния си език. Правейки паралел с България и собствената си практика, управникът изрази мнение, че много малко хора владеели английски на необходимото професионално ниво, за разлика от масовото.
„И в община Благоевград изключително малко хора, макар и много добри професионалисти, владеят езици. Лично аз смятам, че ако се помисли за вариант да се обърне логиката и английският език да се учи още от най-ранна възраст по достатъчно интензивен начин, ще имаме възможност по плавен начин да сменим профила, включително и на гимназиите, които се водят елитни и с най-високи резултати, да преминат към технически и професионални паралелки”, заяви кметът Байкушев.
Кр. Вълчев коментира, че концепцията за ранното чуждоезиково обучение е залегнала в българското образование още преди 25 години и всъщност проблемът с владеенето на чужди езици засяга в по-голяма степен по-възрастните хора, които навремето са учили по-малко или не са учили английски.
„Днес децата учат и се справят с английския език доста по-добре, има и чуждоезикова среда. 10 пъти повече ученици избират матура по английски, защото се чувстват по-сигурни. Проблемът е, че постъпвайки в чуждоезикови паралелки, учениците започват от нула, но в същото време те знаят английски и така се губи половин година. Затова предложихме промяна в закона – да не започват от нула, а да има тестване и съответно паралелките да се формират спрямо нивото на владеене на езика“, обяви министърът.
Учителката по БЕЛ в Гимназията по строителство Ганка Терзийска засегна темата за неравнопоставеността между български и чужд език и резултатите на изхода, тоест на матурата по БЕЛ. Тя коментира, че в 8 клас са заложени 13 часа по английски и 4 по български език.
„И все по-често чувам от мои ученици, че им е по-лесно да напишат есе на английски, отколкото на български. Ние живеем в България, възпитаваме и образоваме българчета, а те не искат да пишат на родния си език, защото им е по-лесно на английски. Мисля, че в един момент трябва да се стреснем“, заключи с болка и тревога Г. Терзийска.
Че действително има несъответствие и дисбаланс, потвърди и Кр. Вълчев.
„Просто имаме едно залитане, което се опитваме да коригираме. Чужди езици ще се учат, те още останат най-много като часове в българската образователна система, но пак ви казвам – имаме училища с ниски резултати, които не използват часовете за разширена подготовка по БЕЛ и математика, а ги използват за чужд език или пък са избрали интензивно, разширено изучаване на език. Това означава, че са фаворизирали чуждия език само за да са конкурентни. И ние знаем това“, даде да се разбере министър Вълчев.
Директорът на Благоевградската професионална гимназия пък попита дали не може при кандидатстването след 7 клас да бъдат въведени квоти за ромските ученици, така че да не се стига до концентрация и евентуална сегрегация.
От отговора на Кр. Вълчев стана ясно, че това няма как да се случи, най-малкото защото ако се въведат подобни квоти, в паралелките с висок бал ще влязат и ученици с ниски резултати. Друг е въпросът, че ако не са самоопределят, то хора, в случая ученици, не могат да бъдат класифицирани и определяни като прилежащи към дадена група…
А иначе като пример за сегрегация бе посочен град Самоков, където две училища са само с ученици от една група, а също други две – с друга. Затова и от местната изпълнителна власт трябва да полагат усилия за минимализиране на процесите.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
