Интересен парадокс: това, което ни привлича в партньора в началото на връзката, може с течение на времето да стане причина за разочарование и конфликт.
Защо е така?
От психоаналитична гледна точка ние или търсим в друг човек това, което ни липсва в собствения ни образ, или се опитваме да възпроизведем познати сценарии от детството.
Например човек, който се стреми към ред и структура, може да бъде очарован от спонтанността и творческия хаос на партньора си. С течение на времето обаче същата тази непредсказуемост може да го накара да се почувства нестабилен и тревожен.
Друг пример: жена, израснала в среда на емоционална студенина, може да бъде привлечена от човек, който е открит и емоционален. Първоначално това изглежда освежаващо и ново, но по-късно прекалената емоционалност на партньора й може да я умори.
Привлекателните и досадните черти често са страните на една и съща монета: качествата, на които първоначално се възхищаваме, могат да разкрият собствените ни страхове и несигурност. Разбирането на този парадокс ви помага да преминете от обвиняването на другия към изследване на собствените си реакции, очаквания и нужди.
В книгите си (Танцът на гнева, Танцът на интимността) Хариет Лърнър изяснява ролята на вътрешните противоречия и несъзнавани мотиви в отношенията. Тя посочва, че без да се обръща внимание на тези процеси, двойките могат да се заклещят в цикъл на взаимно обвинение и разочарование.
Привличането между хората е сложен танц на съзнателно и несъзнателно. Чрез разбирането и приемането на този факт можете да изградите по-дълбока връзка, в която качествата на партньора не са източник на раздразнение, а възможност за взаимно израстване и обогатяване.
