Тук са били най-дивите и най-лудите хора, това явно е останало в генетиката на дупничани и перничани * Започнахме от нищото през 2015 година, имах спестени 20 000 лева, които вложих в СК „Патриот“, и сега берем плодовете на упоритата работа
СК „Патриот“ обра голяма част от наградите на тазгодишното издание на анкетата „Спортист на годината на Дупница“. В топ 3 се класираха победителката Алисия Сусанина, подгласникът й Мони Василев и Мартин Миладинов, който раздели третото място със Стефан Димитров от СКТМ „Марек-Дигеста“. Отделно от това клубът спечели приза за отбор на годината в индивидуалните спортове, а треньорът Драгомир Кацаров получи статуетката за наставник на годината. Репортер на „Струма“ разговаря с основателя и президент на СК „Патриот“ Кирил Чакъров за пътя към успеха, изграждането на успешни състезатели, бойния дух на дупничани и галавечерите от веригата „Pro Fight”.
– Г-н Чакъров, честито за признанията, които получихте! Очаквахте ли СК „Патриот“ да обере почти всички награди на церемонията „Спортист на годината на Дупница“ за 2023-а?
– Благодаря ви! В интерес на истината – да, очаквах го. Спортните клубове имахме предварително събиране в Общината и всеки от нас беше попълнил анкетния лист с номинациите. Христо Михалчев от СК „Гладиатор“, който е и общински съветник, а и други колеги казаха, че няма какво толкова да се гледа. Финалната тройка беше ясна, тя беше с наши състезатели. Това е така, защото през годината нямаше други с медали от световни и европейски първенства, освен нашите възпитаници. Мони Василев остана втори в анкетата. Той също е европейски шампион, но Алисия Сусанина има още повече отличия през годината, тя спечели и световни купи. Мартин Миладинов пък раздели третото място със Стефан Димитров от СКТМ „Марек-Дигеста“, тъй като получиха равен брой точки. Нормално е треньор на годината в индивидуалните спортове също да бъде от СК „Патриот“, защото зад тези успехи стоят треньорите. Драгомир Кацарова се трудеше най-много през годината и отделяше най-много време за подготовката на състезателите ни. Докато останалите се занимахме и с други дейности, като организацията на галавечерите и други административни дейности. Когато него го няма, Ани Минкова също ги тренираше. Аз също се включвах, най-вече преди състезанията за последни уточнения в тактиката преди мачовете. Направили сме си една много правилна стратегия и нещата затова се получават.
– Спомняте ли си как основахте клуба? Какво ви струваше да стигнете до нивото на топ отбор, какъвто сте днес?
– Много добре помня всичко. Годината беше 2015. Старият клуб „Марек“ беше закрит през 2014 година. И се получи един период, в който нямаше кикбокс в града. Един ден попитах жена ми Ани Минкова дали иска да започнем отначало, създавайки нов клуб. Тя беше съгласна, но ме попита дали ще успеем да се справим. Отговорих й, че това е моя работа и така започнахме. Имах спестени около 20 000 лева. Тогава нямаше никакви спонсори, защото никой не те знае и не е наясно какво ще направиш. Може да искаш много неща, но дали ще го докажеш, е съвсем друг въпрос. И така започнахме със собствени средства. Взехме залата в бившето ДНА, където сега има киносалон. В продължение на 5 години бяхме там. Направихме ремонтите сами, като ни помогнаха и приятели – освежихме с боя и латекс, пуснахме осветление. С парите, които имах, закупихме още и оборудване като чували, татами и другите пособия, които ни бяха нужни. Когато стартирахме, бяхме точно пет човека. В тази група присъстваше и Доброслав Радев, което също ни бе много от полза, защото той вече беше изграден състезател. Все още нямаше титлите, които спечели – европейски шампион, световен вицешампион и много световни купи, но беше готов да играе. Той направи дебюта на „Патриот“. Започнахме от нулата, но много усърдно. Всеки ден идваха да се запишат нови и нови деца, направихме по-голяма група. Дойде и Драгомир Кацаров, който попита дали има място за него в клуба. Отговорих му, че всеки, който е минал през кикбокса, е добре дошъл при нас и завинаги има място за него. Той още тогава показа качества. Взе една група, после направи още една. След около година и половина вече имахме 50 деца в залата а през 2016 и 2017 вече започнаха да валят успехите на клуба. Първо започнахме да печелим републиканските първенства, а след това Доброслав биеше наред на европейските и световните. Сегашните шампиони, които обраха наградите на „Спортист на Дупница“, ги изградихме в онази зала. На европейското първенство през 2023 година от 6 златни медала за България от ринговите дисциплини 2 са от Дупница. Другите четири са от Варна, София и други големи градове. От трима наши представители в националния отбор имаме три медала – 2 златни и 1 бронзов, което е много показателно. Да не забравяме, че Ани Минкова два пъти беше избрана за рефер номер 1 – както на световното, така и на европейското първенство. Тя бе избрана от комисия, съставена от чужди делегати, а не защото е човек на този, или пък онзи. Там случайни работи няма, всичко е по заслужи. Вече сме доста разпознаваеми на световно и европейско ниво като клуб и като хора. Колегите от другите държави, съдиите и председателите вече ни взимат доста сериозно, защото демонстрираме качества.
– Много фенове на спорта се питат какво се случва с Добри Радев…
– Той претърпя две операции – едната на лакътя, а другата на носа. Трябваше да го оставим да си почине. В момента има проблем и с ахилеса, така че е в процес на възстановяване. Повече набляга на фитнеса. Настанили сме го на работа при сериозни хора и получава добри пари. Когато се почувства здрав, му трябват точно 6-7 месеца, за да влезе в топ форма. Той вече 1 година е извън строя, иначе не беше спирал 14 години, защото започна още като 8-годишен.
– Помага ли ви това, че с Ани Минкова сте другари и в живота?
– Разбира се. Вкъщи това ни е тема номер 1, други теми нямаме. Като се приберем у дома, правим анализ на тренировки, състезания… Тя се занимава и с документалната част. Откакто кикбоксът влезе в олимпийското семейство, доста неща се промениха откъм изисквания и документация. Ако няма човек, който да гони тези неща, трябва да плащаме солидни пари на някого. Ани се зае с тази част, вкъщи имаме стая, обособена като офис. Тя се затваря там и работи с часове, за да имаме изрядна документация. Има онлайн курсове и обучения за треньори и състезатели, които задължително трябва да бъдат положени, иначе не се допускат до световните и европейските първенства. Всяко едно състезание изисква доста труд, както в залата, така и пред компютъра.
– Двете ви дечица са момчета – Жори и Даниел. Те по вашия път ли ще тръгнат?
– По-големият, Жори, тренираше тук, в залата. Дори направи и едно състезание на детски лагер. След това се увлече повече по футбола покрай негови приятели. Ние не го спираме. Нека тренира това, което иска. Важното само е да спортува, няма значение какво точно. Децата трябва да са ангажирани с физическа дейност, за да растат здрави. Даниел е още малък, но го гледам, че има повече наклонности към кикбокса. Но все още го правим само на игра, защото все пак е още на 5 годинки. Ние сме насреща, времето ще покаже. Но дори и да не продължат в нашия клуб, има състезатели, които ще искат да продължат като треньори и врата за тях е винаги отворена. Ние няма да носим този клуб на онзи клуб, искаме да оставим нещо след нас.
– Има ли отлив на децата, които искат да спортуват активно в сравнение с времето, когато открихте клуба?
– От 2015 до 2024 година не падаме под 60-70 трениращи деца. Друг е въпросът, че поколенията стават по-нежни и разглезени. Всичко това идва от семейството. Родителите искат да угодят на децата си и да им дадат всичко наготово. Това е грешно, защото те трябва да си го заслужат. Много време отделят за социалните мрежи и игрите на телефона, а от това мозъкът им почва да закърнява. Затова родителите трябва да се осъзнаят и да записват децата си на спорт. В Дупница има много качествен материал на състезатели. Отличаваме се с това нещо от много други градове. Знаете какви спортисти са излезли от нашия град. Правил съм доста проучвания по темата, прочел съм различни материали за далечното минало. Доста хора са се съобразявали с нашия регион, още когато е имало племена. Тук са били най-дивите и най-лудите хора и това явно е останало в генетиката на дупничани и перничани, които също са от нашия регион. Оттам го има заложен бойният дух, който е останал през годините и си тече в ДНК-то на всички. Лесно се правят състезатели тук. Имаме хора, които с по 5-6 месеца тренировки отиват на състезание и веднага стават шампиони в техния спорт. Другото нещо, което е ценно в района, е надморската височина. При нас тя е близо 600 метра, което е много важно за възстановяването и кислорода в кръвта. За галавечерта бях настанил един колега в село Бистрица. Той ми сподели: „Киро, едва сега разбрах откъде идва тайната на успеха ви! В Бистрица се наспах за 3 часа и имах чувството, че мога да тренирам още 5 часа след това. Въздухът ви е много чист, вие сте в рая на България! За първи път се възстановявам и заспивам толкова бързо!“.
– Колко галавечери направихте и сигурно няма да спирате с тях?
– Първата галавечер „Pro Fight” беше през 2017 година. Веригата все още не беше собственост на „Рила спорт“ и тръгнахме чисто на мускули. Направих го заради Доброслав Радев. Той имаше нужда от такъв мач и исках дупничани да го видят в родния му град. Битката тогава беше с Ерик Гуда – европейски шампион. Направихме топ сблъсък в Дупница с местната звезда. Отначало не знаех какво ще се случи, но тогава трябваше да обяснявам на всички спонсори какво искаме да направим и първият път беше по-трудно. Но още в началото имахме предварително продадени 1000 билети и вече знаех какво ще стане. Направихме всичко професионално – от файт картата, до музикалното оформление, сценария за шоуто… И през цялата следваща година всеки ме питаше кога ще бъде новата галавечер. След 1-2 години се появиха и нашите генерални спонсори от „Рила спорт“. С г-н Ивайло Проданов седнахме и обсъдихме възможността. „Pro Fight” е доказана марка и му предложих да говорим със собствениците, да закупим правата и вече да я развиваме само ние. Така и се случи. „Рила спорт“ закупи марката „Pro Fight“ и продължаваме. През декември беше шестата галавечер в Дупница. Вече ги правим и в други градове, имаме доста покани от различни общини. Гоце Делчев също вече се превръща в дестинация, откъдето ни търсят постоянно. Там кметът Владимир Москов каза, че не е виждал така залата, само веднъж при концерт на Лили Иванова преди години. Той беше категоричен, че иска докато той е градоначалник, да сме там всяка година. Във Враца също направихме топ събитие през 2023 година, като тази също ни потърсиха и също ще има галавечер там. В Пловдив и Варна хората също останаха много доволни и имаме оферти от доста градове. До момента имаме три твърди месеца – през месец юни в Гоце Делчев, във Враца на 27 юли и в Дупница в края на ноември.
– Какво предстои за СК „Патриот“ през годината?
– Вече има и боксов клуб „Патриот“, чийто председател е Георги Красимиров Градевски. Бяхме приети в Българската федерация по бокс. Ще картотекираме там нашите шампиони Алисия Сусанина, Мони Василев и Мартин Миладинов, които ще започнат да ходят и на бокс. Те ще направят своя дебют на боксовия ринг от 20 до 25 февруари. Нямаме някакви фантастични очаквания, защото боксът е доста различен спорт, няма нищо общо с кикбокса. Разликата е оттук до небето, въпреки сходството в имената. Викнали сме г-н Христо Христов, който да ги тренира и доошлайфа, в момента и тримата тренират само бокс. След това отиваме директно в кикбокса, няма време за почивки и възстановяване. В средата на март ще имаме републиканско първенство в Стара Загора, стил „лоукик“. Там участие ще вземат поне 7-8 човека в клуба. По-късно отиваме във Велико Търново в стил „К1“. В началото на юни имаме световна купа в Будапеща, а след това и световно първенство, отново в унгарската столица – от 23 август до 1 септември. Наред с това си вървят и галавечерите, както и боксови състезания. Има едно такова в Петрич за ученици, където ще отведем другите две наши надежди – Габриел Владимиров и Ивайло Добринов, както и Борислав Йорданов. Тази година със сигурност ще навлезем и в бокса. Вече сформирахме и група за любителите на бокса, които от 19 часа всяка вечер ще могат да тренират.
– 2023-а беше много успешна за клуба, но какво си пожелавате за 2024 година?
– Състезателите ни да са живи и здрави. Успехите ще дойдат, но си пожелавам и късмет, защото винаги трябва поне малко и от него. Пожелавам си и три световни титли, защото клубът пак ще участва с трима национали. И още поне по 2 мача на нашите кикбоксьори на професионалния ринг от веригата „Pro Fight“.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
