Клаудия Кардинале: Тайна бременност в началото на кариерата

Живяла съм повече от 150 живота – като проститутка, светица, романтичка, напълно различни жени. Чудесно е да имаш възможността да променяш себе си, казва навремето родената в Тунис италианска актриса Клаудия Кардинале, която почина вчера на 87-годишна възраст.

Кардинале, бляскав символ на следвоенното италианско кино, се радва на дълга и разнообразна актьорска кариера. Тя участва в някои от най-емблематичните европейски филми от 60-те и 70-те години на миналия век, като се е снимала в над 100 филмови и телевизионни продукции, отбелязват световните агенции.

Клаудия Кардинале е починала в Немур, Франция, заобиколена от децата си, съобщава нейният агент Лоран Саври, цитиран от АФП.

Отгледана в Тунис в семейство от сицилиански произход, Клаудия Кардинале навлиза в света на киното през 1957 г., след като печели конкурс за красота и за награда получава пътуване до филмовия фестивал във Венеция. Там тя успява да привлече вниманието на италианската филмова индустрия, отбелязва Асошиейтед прес. 

Преди да се запише за участие в конкурса за красота, от нея се е очаквало да стане учителка.

Чувствената брюнетка с огромни очи често е избирана за роли на страстни жени. Тъй като говори на сицилиански диалект с тежък френски акцент, който придобива във френскоезично училище, гласът й е дублиран в ранните й филми.

Началото на кариерата й е усложнено и от тайна бременност, която според нея е била резултат от насилствена връзка. През 1958 г. тя ражда сина си Патрик в Лондон и го представя за по-малък брат в продължение на няколко години, докато той е отглеждан от родителите й.

След поредица от по-малки роли, Клаудия Кардинале става международно известна през 1963 г. с ролята си във филма „Осем и половина“ на Федерико Фелини, в който си партнира с друга легенда на италианското кино – Марчело Мастрояни. През същата година се снима и с Бърт Ланкастър в „Леопардът“. 

Снимането на два филма едновременно поражда някои спънки, като Кардинале си спомня, че е трябвало да е с различни цветове на косата за двете роли.

В интервю за британския вестник „Гардиън“ през 2013 г. актрисата сравнява подходите на Федерико Фелини и Лукино Висконти, който режисира „Леопардът“. „Фелини не можеше да снима, ако не е шумно. С Висконти беше точно обратното, като в театъра. Не можехме да кажем и дума. Беше много сериозно“, споделя Кардинале.

Нарастващата й популярност й отваря вратите към Холивуд. Актрисата се снима в комедията „Розовата пантера“ на Блейк Едуардс и в „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне.

Изявите й в Меката на киното носят само частичен успех, защото Кардинале не иска да се откаже от европейското кино. Въпреки това тя постига известна слава, партнирайки си със звезди като Рок Хъдсън и Тони Къртис.

Самата актриса смята уестърна „Професионалистите“ от 1966 г., режисиран от Ричард Брукс, за най-добрия си холивудски филм, в който се снима редом до Бърт Ланкастър, Джак Паланс, Робърт Райън и Лий Марвин.

Кардинале си е партнирала на големия екран и с други прочути актьори като Джон Уейн, Ален Делон и Жан-Пол Белмондо.

В свое интервю актрисата споделя, че холивудско студио е искало да подпише договор за ексклузивност, но тя е отказала, защото се е смятала за „европейска актриса“.

Кариерата на Клаудия Кардинале претърпява срив през 70-те години, след като се разделя с филмовия продуцент Франко Кристалди, за да започне дългогодишна връзка с режисьора Паскуале Скуитиери, от когото има дъщеря на име Клаудия.

Ядосан, че е бил зарязан заради друг мъж, Кристалди моли приятели и колеги от италианската киноиндустрия да изолират Кардинале, в резултат на което Висконти я отхвърля за последния си филм „Невинният“ (1976).

„Моментът беше много деликатен. Открих, че нямам пари в банковата си сметка“, споделя актрисата за този период.

В крайна сметка на помощ й се притичва Франко Дзефирели, давайки й роля в телевизионния минисериал „Исус от Назарет“ от 1977 г. След това тя продължава да работи с други европейски режисьори, сред които Вернер Херцог и Марко Белокио.

Клаудия Кардинале, известна със своя дрезгав глас, има репутацията на силно независима, свободолюбива жена, която веднъж дори нарушава протокола на Ватикана, появявайки се на среща с папа Павел Шести, облечена с минипола. 

Книга от 2022 г., посветена на живота й, е озаглавена „Клаудия Кардинале. Неукротимата“.

Прекарвайки по-голямата част от времето си във Франция и приятелка с президентите Франсоа Митеран и Жак Ширак, Кардинале се насочва към театъра в началото на новия век, получавайки овации за изявите си на сцената.

Актрисата продължава да снима филми на различни европейски езици до края на живота си, като през 2020 г. участва в швейцарския телевизионен сериал Bulle.

В последните години от живота си Кардинале става по-малко активна, появявайки се само в няколко продукции. Наскоро тя изигра поддържащи роли в продукцията на Нетфликс Rogue City през 2020 г. и в драмата The Island of Forgiveness през 2022 г.

Наградена за цялостно творчество на кинофестивала в Берлин през 2002 г., Кардинале казва, че актьорството е било чудесна кариера.

„Фактът, че правя филми, е просто случайност“, каза още Кардинале, приемайки почетния приз. „Когато ме попитаха: „Искаш ли да участваш във филми?“, аз отговорих „Не“, а те настояваха в продължение на шест месеца“. 

Успехът на Клаудия Кардинале идва вследствие и на международната слава на София Лорен и тя е провъзгласена за италианския отговор на Брижит Бардо. Макар и да не достигна нивото на успех на френската актриса, тя все пак е считана за звезда и работи с водещи режисьори в Европа и Холивуд.

„Те ми дадоха всичко“, каза Кардинале. 

Сред наградите й е и почетен „Златен лъв“, който получава във Венеция близо 40 години след първата си поява на екрана.

Италианският министър на културата Алесандро Джули нарече Клаудия Кардинале „една от най-великите италиански актриси на всички времена“. Неговата френска колежка Рашида Дати също отдаде почит на актрисата.

„Французойка по душа, муза на великите, тя въплъщаваше по бляскав начина свободата, силата и елегантността“, каза Дати, припомняйки си „погледа, гласа и аурата на Клаудия Кардинале, които завинаги ще останат част от историята на киното“.БТА

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *