Под мотото „Клепалци по душа и сърце“ наследници на големи родове от планинското село Клепало в община Струмяни се събраха на земляческа среща. На вълнуващото и емоционално събитие, състояло се в съботната вечер в парк-хотел „Бачиново“, дойдоха над 50 души от цялата страна. Най-осезаемо бе присъствието на наследници, живеещи понастоящем в Благоевград, Петрич, Враца, София… По уважителни причини техни роднини, установили се в чужбина, не успяха да дойдат, но отсъствията им ще бъдат извинени догодина, когато е предвидена и четвъртата поред среща.
„Събираме се за трета поредна година. Идеята е да се виждаме, да запазим връзка помежду си, а, разбира се, и Клепало. Именно с тази цел сформирахме „ядро“. Основно сме хора на 65, плюс-минус 10 години, като за всяка среща групата ни се разраства и се надяваме това да продължи и за в бъдеще“, сподели Мая Пенкова, майка на евродепутата Цветелина Пенкова.
А самото „ядро“ включва представители на трите големи рода Белемезови, Портарови и Траянови /наследници на Гаврил/, като всички в селото са роднини. В инициативния комитет на клепалци са бизнесменът Златко Белемезов, който е родом от кресненското село Горна Брезница, благоевградчанката Илиана Костова, бившият военен Георги Неделчев и съпругата му Снежана, която е потомка на Белемезовия род. Своеобразен говорител на групата бе Мая Пенкова /по баща Портарова/. Оказа се, че тя познава отлично историята на Клепало, но все пак, за да допълни разказа, по телефона бе включен и бившият кмет на селото Борис Малинов.
Клепало е основано през 1912 г. в резултат на Балканската война, но документи за неговото съществуване има още от 1834 г. Разположено в южните разклонения на Малешевска планина, на надморска височина от над 1000 м и в непосредствена близост до Северна Македония. Основният поминък е бил земеделие и животновъдство, а от Клепало произхождат учители, агрономи, медицински кадри, инженери, висши военни, юристи. Сред най-известните клепалци са учителят Иван Белемезов, чийто син Милан Белемезов е архитект и преподавател в УАСГ, Димитър Белемезов – полковник от резерва, бившият народен представител Светослав Белемезов, инженер Кирил Белемезов… Потомците помнят и емблематичните учители Христо Белемезов, Радка Белемезова, Никола Портаров, който е бил кмет преди и след 09.09.1944 г.
Б. Малинов разказа и за електрифицирането, водоснабдяването на селото, основаването и дейността на ТКЗС-то, Горското стопанство, училището, отворило врати през 1922 г. и съществувало до 1998 г.
Бившият кмет, управлявал селото 32 г., предостави и конкретни данни за самото население. През 1956 г. жителите са били 371, през 1975 са станали 211. В годините на демокрацията /1992 г./ са били 101. През 2011 г. в селото са останали 44 човека, а сега постоянно живеещите са 14.
Любопитен детайл е, че селото се казва Клепало, защото е имало църква, на която било закачено клепало (здрава дъбова дъска, която била удряна с чук), чрез която са били оповестявани събирания на хората от селото по различни поводи. А показателно за духа и родовата памет на потомците е фактът, че изцяло с дарения и безвъзмезден труд е построен настоящият храм „Св. апостоли Петър и Павел“. Иконостасите са дело на Живко Белемезов. Всяка година средства даряват Атанас Дончев, братя Балеви от Кърналово, Иван и Наско Кирчеви. На Петровден край храма се провежда събор, дава се и курбан за здраве.
Сред най-дейните спомоществователи е Георги Неделчев, който е и председател на инициативния комитет. Връзката му със селото е неговата съпруга, която е родом от Клепало, а самият той съвсем случайно попада на празник за Петровден. Именно за да се запази духът на Клепало, а защо не и населеното място да се развива, Г. Неделчев основава инициативен комитет, дарява средства за храма, осигурява курбана…
„Георги Неделчев е истински патриот и родолюбец. Той е един от основните двигатели и радетел за запазването и съществуването на Клепало. Много хубаво би било да има и още 5-6 човека като него“, заключи Б. Малинов.
И докато чакаха останалите да дойдат, именно Г. Неделчев, който записва старателно в книга всички дарители, даде отчет. Той коментира, че в момента в касата има 2505 лв., като всички са само и единствено за храма.
„Искам да създадем сдружение /с нестопанска цел/ , за да бъдат нещата един вид регламентирани. Да даваме предложения, да вземе колективни решения за храма, за селото“, категоричен бе Г. Неделчев, който е бивш военен, а понастоящем със съпругата му работят в столична детска градина.
И тъй като един от проблемите на хората е, че в храма няма постоянен свещеник, то председателят на инициативния комитет сподели, че ако бъде приет за среща, ще запознае с въпроса лично патриарх Даниил, а също така, за да се популяризира селото, на следващия събор догодина ще бъдат поканени общественици, политици…
За любовта си към родното място сподели и благоевградчанката Снежана Милушева, чиято майка живее в Клепало, а самата тя, въпреки лошото състояние на инфраструктурата, често ходи там.
„Селото е много хубаво и живописно. Лошото е, че пътят дотам е разбит и се стига много трудно – с високопроходим автомобил. Няма и комуникация – обхват на мобилните телефони“, коментираха семейство Георгиеви от Благоевград, които преди дни също са си дошли от Клепало.
Специално за земляческата среща Б. Малинов бе написал и нарочно писмо-обръщение:
„Не забравяйте родния си край и корените си. Моля ви, нека всеки един от вас, независимо къде се намира, с каквото може да оказва помощ за запазването на селото ни. Не се страхувайте, а по-често се обръщайте с искания и настоявания към ръководството на община Струмяни за решаване проблемите на село Клепало, най-вече пътната отсечка и водопроводната мрежа“, се казва в писмото на Б. Малинов, чийто син Трайчо Малинов, икономист по образование и финансов контрольор по професия, също присъства на срещата.
Развълнувани да се видят, потоците се обединиха около идеята да създадат сдружение, за да пазят родовата памет и да съхранят историята, традициите и въпреки демографската криза и проблемите село Клепало да продължи да съществува.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
И за такова село не бях чувял