Стефан Апостолов е депутат в 44-тото Народно събрание. Той е футболен съдия и син на не по-малко култовия кмет на Симитли Апостол Апостолов – Поли, който също е рефер от близкото минало.
Заради авторитета му футболната съдийската колегия го излъчва да свири рискови дербита като „Лудогорец“ и ЦСКА.
Магистър по финанси, депутатът е женен и има син, който носи трите имена на дядо си.
– Г-н Апостолов, вие сте от Симитли, на тоя град му се носи интересна слава напоследък. Как се живее там и какво беше вашето детство?
– Мисля, че градът е много спокоен. Факт в подкрепа на това е, че всички деца са по улиците, играят свободно. Е, някои са с наложен от родителите вечерен час. И аз съм се прибирал така, за да си лягам по-рано – да мога да ходя на училище. Иначе растях в градинката пред нас. Бяхме си направили импровизирано стадионче. Сутрин от 8 часа се събирахме петнайсетина деца и ритахме футбол, докато може. Даже не знаех кога съм жаден, кога съм гладен. И така, докато не ни извика някоя майка или баба с намазани за всички филии с лютеница. Или ходехме по градините с череши и праскови. Вечерта играехме на стражари и апаши, на миженица. Случвало се е някой така да се скрие, че да не разбере, че вече не го търсят.
– Всъщност вие сте син на небезизвестния футболен рефер Апостол Апостолов – Поли, който е и кмет на града. Как и в какво ви възпитаваше той, строг баща ли е, авторитет ли е, или авторитарен?
– И дядо ми, и баща ми – всички са авторитети. Въпреки патриархалния дух обаче къщата ни беше Аврамов дом – всеки влиза и излиза. Това е общността на малкия град, духът на задругата от чаршията. Изял съм шамар само веднъж, защото цял ден не се бях обадил къде отивам. Водещи във възпитанието ми са били винаги личният пример, дисциплината и спортът. Като си научиш уроците и като си напишеш домашните, играй колкото искаш.
– Вие сте на 30 години и сте един от най-младите депутати. Завършили сте езиковата гимназия „Академик Людмил Стоянов“ в Благоевград с френски и английски, а вече сте и магистър по финанси от университета „Неофит Рилски“. Как се постига това на тази млада възраст?
– Постига се с упоритост, воля и с късмет. Аз вярвам в съдбата и в това, че човек има някакъв предначертан път. Родителите ми също са ме мотивирали. То така е и във футбола. Много е важно как ще те нахъса треньорът. Виждал съм отбори, които губят с три гола на първото полувреме, да обръщат мача след беседа в съблекалнята на почивката. Същото е и в бокса, и в бойните изкуства.
– Недоброжелатели приписват успехите ви на това, че зад вас винаги е баща ви Апостол Апостолов. А защо не примерно майка ви Мария, която е местното джипи с най-голяма практика?
– Това са приказки типично по български. Щом видим, че някой е успял, и веднага започваме да му завиждаме. Никой не може да приеме, че успехът може да си е твой, личен. Веднага започват някакви конспиративни теории. Какво да направя, че майка ми и баща ми са успели хора? Нормално е родителите да помагат на децата си. И аз успявам. Ама като свиря ЦСКА – „Лудогорец“ или ходя да съдийствам в Европа, да не би баща ми да надува свирката? Ако направя грешка, тя ще си е моя. Трябва да се отърсим от този си балкански манталитет. Дано да продължавам с градацията.
– Твърди се, че вече имате няколко апартамента, а сте и милионер. Това пари от родителите ви ли са, или пък от успеха, който споходи сестра ви Поли и съпруга ѝ, които спечелиха 7 милиона от тотото през 2015 г.?
– Не е вярно това, митология е. Не съм милионер. Нямам няколко апартамента. Всичко, което имам, е описано в имотната ми декларация пред Сметната палата. Имам един апартамент от 55 квадрата, една къща в Симитли, която ми е наследствена. Да, изкарвам добри пари от съдийството. Правя и друг бизнес. Отдавам няколко също наследствени помещения под наем. С мой приятел имам пункт за годишни технически прегледи. Винаги съм си плащал данъците. През комунизма са ни водили кулаци. Взета ни е била част от къщата. Моят прадядо е имал единствената кръчма в региона. Като са слизали секачите на гарата в Симитли с трупите тогава, са си поръчвали по пет печени агнета или едно теле. Футата на прабаба ми винаги е била пълна с пари. Като става обезценяването, като се сменят парите, отива и ги мята в реката. Думите ѝ са били: „Откъдето сте дошли, там сте отишли“. Тогава сме били доста богати. Седемте милиона на зет ми и сестра ми са си техни. Човекът си е имал късмет, спечелил си ги е. Живи и здрави да са и те, и племенниците, да си ги харчат с кеф. Писаха се глупости, че баща ми уредил тази печалба. Ако той можеше да направи такова нещо, щеше да го направи за мен, за сина си.
– Как всъщност влязохте в политиката, кой ви покани в ГЕРБ?
– Аз винаги съм бил политически обременен, няма как. Все пак баща ми е кмет вече четвърти мандат. Затова винаги съм се интересувал от политика. Поканата дойде от общинската структура на ГЕРБ. Кампанията беше под мотото „С лице към хората“, затова и ме привлякоха от гражданската квота. Не се съгласих веднага. Обсъждах го със семейството, защото то в България всеки разбира от футбол и от политика.
– Депутат сте в 44-тото Народно събрание. Влязохте по доста убедителен начин, печелейки благодарение на силен преференциален вот. Бяхте последен под номер 22 в листата, но получихте 6637 гласа. Как се постига такъв резултат?
– Ето тук е помогнал баща ми. Семейството ни е много уважавано и разпознаваемо, не само в общината. Винаги сме помагали на много хора. И това е още от времето на прадядо ми – дали ще купиш на някого лекарствата, дали нещо друго за 10 лева, винаги гледаме да помагаме. Защото така се гради общност. Сам човек е нищо. Приятелите вече са ти армия. Помня как правиха навремето къщата, където е лекарският кабинет на майка ми. Не можеше да се поръча строителна фирма, татко извика свои приятели. Бъркаха бетон и изляха плочата. Нищо не им се плащаше на тия хора. Баба само сготви месо с ориз и ги нахрани. И аз така ходя с приятели – нещо да сковем, да помогнем.
– Премиерът Бойко Борисов е активен играч от „Бистришките тигри“. Свирите ли негови мачове, виждате ли се, чувате ли се, какво си говорите с него?
– Въобще не съм се чувал с премиера, не си говорим и не свиря мачове на „Бистришките тигри“. Нищо че съм международен съдия, мога да свиря в низовите групи, но ще изпадна в конфликт на интереси. Веднага ще напишат: „Депутат от ГЕРБ свири мач на премиера“. Моралът не ми позволява. Говоря си за политика и футбол с колегите от парламента. Пък и премиерът е доста зает.
– Как се запознахте със съпругата си Весела, тя пък не ви ли ревнува от политиката, как понася отсъствията ви, тя ли върти домакинството, тя ли готви вкъщи?
– Понякога готви, понякога сме навън – на заведение. Ние сме млади хора и не обичаме да се задържаме много вкъщи. Особено ако можем да оставим детето на някого от бабите или дядовците да го гледа. Така се виждаме с приятели. Моята съпруга не ме ревнува от това, че съм в политиката. Приема го с разбиране. Вижда какви жертви правя, за да мога да съм и в политиката, и във футбола, и със семейството.
– Очарователна красавица е Весела, не ви ли е страх, че няма да я опазите от лъскавите мъжки погледи около нея, как се запознахте?
– Ние сме един набор. Знаем се – отидеш на дискотека. Пък и модерни технологии, социални мрежи. Сближихме се. Ходихме на гости на общи приятели. Излизахме на кафе – един път, втори път. Поканих я на рожден ден. И то така стана. Оттогава вече три години. Неразделни сме. Имаме си доверие. Ако се ревнуваме, то е, защото се обичаме. Не е патология.
– Имате син, който носи трите имена на дядо си. Какъв е малкият Апостол, и неговият пъп ли е хвърлен на зеления килим?
– Апостол сега ще стане на година и четири месеца. Да, носи пълните три имена на баща ми. Това е традиция в рода ни. Нищо не е ясно какъв ще става. Мен никой не ме е натискал да ставам футболист и рефер. Нашите винаги са ме оставяли да избирам сам и демократично как да се развивам. Така мисля да възпитавам и сина си. Като правиш нещо с любов и свобода, резултатът е по-добър.
Назаем от „Пик“
