45 785 337 лв. приходи и 43 599 688 лв. разходи залага Община Благоеевград в проекто(- бюджет 2024. Положителният баланс е 2 185 649 лв., но дефицитът, натрупан от минали години, е 20 209 868 лв. Цифрите съобщи вчера на брифинг кметът Методи Байкушев, като обяви, че на насроченото в четвъртък обществено обсъждане лично ще представи финансовата рамка пред благоевградчани. Градоначалникът подчерта, че бюджетът на общината е политиката, която провежда всеки управленски екип и като вметна, че ще коментира само бюджета на местните дейности, тъй като средствата за държавно делегираните са целеви, той фиксира приоритетите си в бюджет 2024: На първо място се поставя изграждане и поддръжка на градската инфраструктура, заради което са завишени средствата за текущи ремонти от близо 400 000 лв. за 2023 г. на 1 млн. лв. На второ място е проектиране и отчуждаване на имоти, свързани с бъдеща инфраструктура. Образованието е третият приоритет, в който ще се инвестира извън държавно делегираните дейности, като се предвижда увеличаване на експертния персонал на общината, който не просто да придвижва преписки, а да се ангажира със стратегическо планиране и изпълнение на конкретни дейности, свързани с логистика при срещи на бизнеса с образованието. Последният, четвърти приоритет, е привличането на инвестиции, за което се отделят средства за подготвяне на общински имоти, които да се предлагат на потенциални инвеститори. На въпрос в тази връзка кметът поясни, че в момента има потенциален инвеститор, на когото общината изпитва трудности да предложи подходящ терен.
„Предвидили сме определено съкращаване на разходи, защото финансовата дисциплина за нас е изключително важна”,
обяви кметът М. Байкушев и допълни: „Бюджетът за 2024 г. ще бъде балансиран и разходите няма да са повече от приходите. От години практиката е била да се залагат по-високи приходи, за да се прикрие реалният дефицит. Ние залагаме близки до миналогодишните цифри, но при увеличени данъци и такса смет, т.е., заложеното увеличение на приходите е реалистично. Общият размер на дефицита по дълга за плащане през 2024 г. е 10 421 743 млн. лв., това са пари, които трябва отнякъде да намерим и да разплатим. Липсващите средства, получени от общината по ПМС, и сумите, дължими от предходни години са 9 788 125 лв., в това число 4,2 млн. за укрепване на свлачището край пътя с. Бистрица – летовище Бодрост, 1 993 764 млн. за благоустрояване на ул. „Промишлена“, за оборудване и обзавеждане на сградата на Камерна опера – 524 139 лв., дължимите суми по съдебно решение за строителството на закрития плувен басейн са 2 797 000 лв. (с кредитора сме се разбрали да платим до края на март или април без допълнителни лихви), дължимите суми по съдебно решение за дължима ел. енергия на Младежкия дом за периода 2010-2013 г. са 85 000 лв., дължими суми по съдебни решения за незаконосъобразни уволнения на служители и административни актове – 66 000 лв.“, отчете кметът Байкушев.
Той напомни, че още първите дни след встъпването му в длъжност е подал сигнали до Министерство на финансите, Сметна палата, АДФИ и прокуратурата, че над 9 млн. лв. не са налични по сметките на общината, а в момента тече проверка на АДФИ. Градоначалникът отбеляза, че първият голям дефицит в общинския бюджет е от мандата, приключил през 2019 г.
„Ако си спомняте, тогава кметът Томов обяви, че заварва голям дефицит, но не доведе нещата докрай. Естествено, следващият кмет също е заварил дефицит, но отново не са взети мерки. Ние не сме разследващ орган, но има няколко разходи, направени през изминалата година, в които аз не виждам никаква логика:
Почти 500 000 лв. е похарчила Община Благоевград чрез общинското дружество „Биострой“ да закупи направени по поръчка осветителни тела със соларни панели, които да бъдат поставени на стълбовете на главен път Е-79 от Антените до скулпторната композиция на коня,
без проект, без разрешение от АПИ и при огромно съмнение дали наличните стълбове могат да понесат тежестта на тези инсталации по 120 кг едната. В момента никой от експертите в Общината не желае да си сложи подписа да монтираме тези осветителни тела на стълбовете. Започнахме разговори с АПИ да си организират осветлението, защото това е техен път, а ние се чудим къде бихме могли да ползваме въпросните осветителни тела, тъй като те работят на 24 волта.
Над 500 000 лв. е сметката за провеждане на „South-West Festival”.
Над 190 000 лв. струва само наемът на сцената, за което почти сигурно ще подадем отделен сигнал до прокуратурата. 100 000 лв. са хонорарите на изпълнителите.
За 5 октомври, празникът на Благоевград, предварително е сключен договор за пиротехническо и светлинно шоу за 42 000 лв. с допълнително споразумение „да стане още по красиво“, така пише в документите, за още 20 000 лв. Датата съвпадна с началото на кампанията на един от кандидат- кметовете“, каза Методи Байкушев. Той коментира, че според него е липсвала финансова дисциплина и са давани пари за неща, които не са били приоритетни на фона на тежката финансовата ситуация в общината, което според него не е отговорно поведение по отношение на публичните финанси.
Градоначалникът припомни добрата новина за Благоевград , че в държавния бюджет за инфраструктура са предвидени целево 50 млн. лв., с които ще се ремонтират важни улици, разкопани и със сериозни ВиК проблеми, междублокови пространства , паркове и за проектиране на няколко обекта.
На въпрос има ли връзка близо
50% намаление на бюджета на ОФК „Пирин“
(от 826 000 лв. през 2023 г. на 450 000 лв. за 2024 г.)
и почти двойното увеличение на парите за Центъра за личностно и творческо развитие на децата (от 446 344 лв. м.г. на 844 000 лв. за настоящата година) кметът обясни, че между двете няма връзка, а сумата на центъра е реалната, която се харчи, но през 2023 г. е имало допълнително държавно финансиране, което за 2024 г. отпада.
„Пирин“ е важна емблема, важен за много от хората и важен психологически отдушник за обществото и ние няма да го изоставим, но при толкова много системни проблеми, които имаме, трябва да насочим усилията си в решаването им. Парите не са намалени, връщаме се в нормални граници, плащани предни години. Миналата година бе взето политическо решение, че трябва да се спасява „Пирин“, заради което са заделени по-големи средства.
Аз смятам, че Общината трябва да помага на „Пирин“, но не и на всяка цена да го спасява, особено в това състояние. Това е въпрос на политика и ще има хора, които не са съгласни с това. Много е важно да се оцени, че предвидената сума за поддръжка на спортните имоти в общинския бюджет е 1 791 000 лв. Една голяма част от тези разходи са за поддръжка на материалната база, която „Пирин“ ползва – стадиона и игрищата на Рилци и Падеж, включваща поддръжка, ремонти, охрана, служители – всичко това струва пари, които общината дава. Ако „Пирин“ беше истинско търговско дружество, трябваше да си плаща поне разходите. Над 70 клуба ползват общинските бази напълно безплатно, като не си плащат и разходите. Отделно имаме предвидени за спорт и клубовете 250 000 лв. Заложените пари за ОФК всъщност са за ДЮШ. В професионалния футбол нещата са свързани, един клуб, за да има лиценз, трябва да има и школа и тук се получава симбиозата между търговското дружество и Общината. Ако успеем да намерим нов собствменик, който да поеме и ДЮШ, тези числа от бюджета ще изчезнат, но в момента нямаме нищо „на масата“. Водим преговори с 3 възможни бъдещи собственици, но може и нищо да не излезе“, честен бе кметът на Благоевград.
На въпрос за заложените допълнително 350 000 лв. за други дейности по образованието той заяви амбицията на екипа му да създаде стратегическа рамка за развитие на професионалното обучение и то да дава реални резултати, включващи въвеждане на дуално обучение с участието на повече работодатели, а където такова липсва да се въведат практики и близък контакт между образованието и фирмите. Това включва организиране на събития, работни групи и срещи, както и подпомагане на бизнеса в разбирането, че той трябва да дообучава кадрите си.
„В Благоевград нямаме проблем с недостиг на работни места, такива има, но хората не харесват възнагражденията и условията.
Това е парадоксално и връзката може да се възстанови с диалог. Скоро ще организираме работна среща между средните училища и фирмите с идея младите хора, които завършват средно образование, да могат да започват работа в местния бизнес“, каза градоначалникът.
Попитан за бъдещето на ул. „Промишлена“, М. Байкушев напомни, че цената й е малко над 7 млн. лв., а парите са от държавния бюджет, като са изплатени на 2 транша. „От преведения първи транш от 3,5 млн. лв. 1,5 млн. лв. са дадени като аванс на строителя. Останалите 2 млн. лв. липсват. Вторият транш – отново 3,5 млн. лв., ни бе преведен в края на декември, но той не покрива дупката от 2 млн. лв“, каза М. Байкушев.
За свлачището по пътя към м. Бодрост градоначалникът информира, че все още се прави анализ откъде да се намерят 4 млн. лв. за укрепването му.
На въпрос за силно занижените средства в проектобюджета за видеонаблюдение (от 500 000 лв. през 2023 г. на 118 300 лв. за настоящата) кметът Байкушев обясни, че до момента видеонаблюдението в общината е доставяно под формата на услуга и оборудването не е общинска собственост . Заварената от екипа му обявена обществена поръчка за обновяване, разширение и поддръжка за около 600 000 лв. на година била прекратена, тъй като след анализ и консултации е решено, че това не е най-ефективното решение за общината.
„Тъй като до момента видеонаблюдението е предоставяно като услуга на общината и оборудването не е наше, взехме решение да си закупим съществуващото оборудване и да осигурим поддръжката му за 10 месеца. Междувременно ще подготвим нов проект и обществена поръчка за осигуряване на тази комуникационна услуга, но на значително по-ниска цена. В момента проверяваме дали това може да стане по програма „Развитие на регионите“, в която са заложени средства за проекти за сигурност на общините. Така ще спестим пари за тази година и ще запазим видеонаблюдението такова, каквото го има в момента, със 73 точки и около 200 камери“, каза Методи Байкушев.
Той съобщи, че екипът му не е отхвърлил идеята на предишното общинско ръководство за обособяване на индустриална зона при с. Зелен дол и тя все още се анализира, а процедурата за съгласуване на ПУП със съответните администрации не е спряна. Паралелно с това се изследват други общински имоти, които не са преотредени, а биха могли да се предоставят на инвеститори.
Кметът заяви категоричната си позиция в подкрепа на актуализацията на ОУП на Благоевград и изрази убеденост, че процедурата ще започне в управленския му мандат.
Накрая, в отговор на питане за ремонта на подлеза при Благоевградската професионална гимназия на ул. „Ив. Михайлов“, той информира, че конструкцията е здрава и той не е опасен, но е в отчайващо състояние и търси средства за ремонта, отлаган с години.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
