„Не е вярно, че Благоевград е на последно място в страната по доходи, средната заплата в общината е около 1800 лв., а данните, които на всяко тримесечие обявява НСИ са за цялата област, част от общините в която са от селски тип“, това заяви вчера в салона на читалище „Вапцаров“ кметът Методи Байкушев на първото издание на форума „Ела (си) в Благоевград“. Той бе открит с концерт на площад „Г. Измирлиев“ в понеделник вечерта, а вчера форумът продължи с поход от Регионалния исторически музей до Кръста сутринта и представяне на успешни фирми, предприятия и образователни институции във фоайето на читалището. Пред събралата се в читалищния салон публика кметът Байкушев представи програмата си за развитие на общината и проектите, с които екипът му кандидатства за финансиране от държавата и по европейски програми.
„Искаме заедно да започнем да пишем една нова история. Само през първите 5 месеца на годината в общината са регистрирани 471 души и това не са граждани от Северна Македония с български паспорти. Дерегистрираните са само 7“, съобщи градоначалникът и обяви, че две са начините Благоевград да стане по-привлекателно място за живеене – чрез привличане на инвеститори и създаване на възможности за работа и чрез подобряване на градската среда. Кметът посочи, че 90% от територията на общината е планинска, затова тя е отлично място за живеене, но възможностите за развитие на индустрия са само по поречието на р. Струма.
Форумът се проведе в няколко панела, включващи лични истории на хора, избрали Благоевград за място за живеене и развиване на бизнес, както и възможностите в сферата на образованието. За децата бе осигурен детски кът за занимания, а в почивките участници и гости можеха да се подкрепят с осигурен от общината кетъринг.
В панела за лични истории причината да се засели със семейството си в с. Лешко разказа Милена Ангелова, родена и израснала в София и живяла с половинката си на различни места по света.
„През 2009 г. на курс за планински водачи срещнах партньора си и оттогава всички ни знаят като Марги и Сашо“, започна историята си тя, като отбеляза, че половинката й е от Павликени и двамата нямат никакви роднински връзки в Благоевград и района. „Работихме в Австрия 5 сезона като ски учители, живяхме 2 г. в Испания, после бяхме в Чили, в Мароко сме карали 2800 км колела и се запознахме с бита и културата на местните хора, спускали сме се от върхове в Грузия, но пътешествията ни не са ни мотивирали да решим да живеем в друга страна. През 2011г. в София създадохме Клуб на пътешественика, правехме форуми с над 200 души, но и двамата искахме да живеем на село. В търсене на нашето място искахме да е близо до София и роднините, да сме до голям град, също до планина, гора, река и с плодородна земя и по възможност да сме близо до море. Започнахме да обикаляме в района на Кюстендил и Земен, но ни се стори доста занемарено и слязохме малко по на юг да се разходим с колелата около Благоевград. Попадането ни в Лешко беше случайно, намерихме го в Гугъл уърлд. В селото срещнахме кметицата Галя, като разбра, че си търсим място, ни се зарадва и каза, че има нещо предвид. Имотът беше занемарен, но като се обърнеш, гледката е невероятна. За щастие документите бяха изрядни и го купихме за 10 000 лв. 1,5 дка с УПИ, ток, вода и петно за постройка. Две години нямаше ток и като идвахме, живеехме в бусче. Първата постройка, която направихме, беше тоалетната. През 2013- 2014 г. нямах ясна представа какво ще се случи и казвах на Сашо: „Нали не си представяш, че някога ще остана тук сама?!“. Но лека-полека 150-годишната къща превърнахме в дом, междувременно бизнесът ни в София силно се разви, отворихме и голямо заведение и ангажиментите ни задържаха все повече. Тогава решихме да продадем бизнеса и да се преместим на село. Отворихме си туристическа фирма и през 2018 г. в Лешко се роди първото ни дете, първото от 36 г. насам в селото! В началото нямахме топла вода, чешмата бе отвън, а като си купихме хладилник бе събитие. И второто дете, родено през последните години в Лешко, е наше, 4 г. след първото. Лешко е нашият дом и всеки ден е различен, научаваш се да наблюдаваш и съзерцаваш в детайли природата, да разпознаваш звуците на птиците и животните. Лешко е и нашият офис, работим с часове на компютър и затова сме си наложили правило на всеки час поне 15 минути да излизаме – да косим или да погледнем продукцията ни в градината. Научихме се на земеделие и да произвеждаме всичко благодарение на съседите ни бай Стефан и баба Мария, които ни „осиновиха“ за свои внуци, защото техните са в Гърция. За съжаление бай Стефан почина, но дъщеря му със съпруга си се върнаха от Атина и се установиха в къщата и живеещите наблизо започват да се увеличават, вече сме 3 семейства в Горно Лешко. За децата ни там е пълна свобода, знаем, че като станат тийнейджъри, ще искат да ходят на дискотеки, но има време дотогава, може да наемем апартамент в града. На много от хората в Благоевград им е чудно, че живеем „толкова далече, на 20 км от града“ и пътуваме всеки ден.
С останалите семейства споделяме пътуването за децата. В детската градина на голямата дъщеря организираме различни събития, като уроци по първа помощ или представяне на екипировката ни на планински спасители, защото смятаме, че трябва да допринесем с нещо за обучението на децата ни. Направихме и биоградинка в двора, като гражданче от София аз не бях виждала как изглежда растението домат и реших, че това ще е интересно и полезно за децата, а тази година те ядоха диня, която сами са си отгледали. Като планински водачи сме си поставили цел да водим колкото се може повече туристи в община Благоевград, да популяризираме Картала като дестинация за зимен и летен туризъм, а в района на Лешко, Падеш и Благоевград имаме идея с кметовете да направим свързващи пътеки за туризъм“, заключи Милена Ангелова.
Защо след 16 г. в Лондон с успешен бизнес там е решил да се прибере в родния Благоевград разкри Борислав Междуречки, син на бившия окръжен съдия Валери Междуречки, който преди години напусна системата и емигрира в Англия.
„През 2007 г. отидох за 2 седмици в Лондон. Майка ми живееше вече там, аз бях студент и отидох да се видим през лятната ваканция. Лондон беше вълшебен, не можех да му се наситя, намерих си работа като барман и останах цялото лято. Върнах се заради следването, но на следващото лято мениджърът на заведението ме потърси да отида пак. И аз прекъснах образованието си и 16 г. живях там. До миналото лято, когато окончателно се върнах със съпругата и сина ни. Когато си на 20 г., е много хубаво да пътуваш, но ставаш на 30 и започваш да се замисляш и за други неща в живота. Първите 5 г. не се прибрах нито веднъж в Благоевград, дори карах родителите ми да продадат имотите си в Благоевград, защото не ни трябват. Но после започнах да се прибирам. С приятел, който също като мен бе учил в Пето училище, направихме в Лондон общ бизнес, свързан за озеленяване. И дойде момент, когато и двамата осъзнахме, че чакаме да стане декември да се приберем, а после август, пак да си дойдем. Затова решихме да се приберем . Оперираме бизнеса си оттук, сега отворихме ресторант извън Лондон, където имаме и малка френска пекарна . Когато решихме, че ще се прибираме, подарихме част от акциите си на готвача французин и го направихме съдружник. Детето ни се роди в Англия, пренасянето ни отне доста време и до последно не знаехме къде ще се случи събитието. Съпругата ми е от Видин и предложи да се установим в София, но да заменя Лондон със София бе едно и също, но в различен мащаб. Така се завъртяха нещата, че сега синът ми расте в същия апартамент и в същата стая, където аз съм израснал. Когато показах на съпругата ми детската градина на 5 мин., училището на 5 мин., площада на 5 мин. и алеята към Бачиново, където да се разхождаме, тя разбра защо обичам Благоевград. Няма по- хубаво място за отглеждане на деца! Има и друго, аз съм от стар джумайски род, баща ми е бил съдия, а дядо ми адвокат тук, имам вътрешна потребност да не прекъсвам връзката на сина си с родовата памет. Може би ако не бях прекъснал образованието си и аз нямаше да устоя на натиска да се занимавам с право. Компанията ни се занивава с проектиране, изпълнение и поддръжка на зелени пространства и работата ни е основно в София, но всяко свободно време използвам да пътуваме из България и не мога да й се наситя. Приятели, които не са излизали от тук, мечтаят за Запада, но пари могат да се изкарват навсякъде. Ако някой се колебае дали да направи крачката и да се върне от чужбина, бих го насърчил: работа има за всички и пари се изкарват навсякъде, но тук има спокойствие. Най-доброто решение, което съм взел през последната година, е да се върна в Благоевград!“, емоционален бе Борислав Междуречки.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
