Кметът на община Кюстендил Петър Паунов и историкът Ангел Джонев почетоха 125 години от кончината на бележития български хайдутин, революционер и борец за Освобождението ни от турско робство дядо Ильо Марков.
„Дядо Ильо е роден на 28 май 1805 г. в с. Берово, Малешевско. Той е внук на войводата поп Георги, който загинал в сражение с башибозука при село Пастух. Немирният още от ранните си години Ильо Марков, за да се отърве от поробителя, е нает за пандурин в Рилския манастир. За кратко време, след като се жени през 1848 г., се връща в Берово и се отдава на семейството си и започва мирен живот, но той не продължава много дълго, тъй като през 1850 г. убива един от турските деребеи и мъчители на българите Мехмед байрактар. Оттогава започва неговата революционна дейност. Сформира малка дружина, която се подвизава в Малешевско, Пиянец и Осогово, където отмъщава на народните мъчители. Постепенно четата му нараства по време на Кримската война до 70 души, от когато за дядо Ильо започва да се говори като за народен закрилник. През 1854 г. четата му спасява Дупница от турски погроми”, разказва историкът Ангел Джонев.
Ильо Малешевски се легализира в Кюстендил, където властите и населението го посрещат най-тържествено. Той е един от малкото български хайдути, на които официално е разрешено от турските власти да носи оръжието си. Популярният войвода и „последен хайдутин“, отдал живота си за освободителната и обединителна кауза на своя народ, умира в Кюстендил на 17 април 1898 година.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
