Кметът на с. Четирци И. Иванов: За 18 г. починаха 400 души, сега млади хора от София и чужбина купуват къщи за 12-15 хил. лв., за да живеят тук

Училищният двор е красив цветен оазис

Наследници от родове в Четирци се събраха на празнична трапеза и извиха кръшни хора

Наследници от родове в Четирци се събраха на празнична трапеза и извиха кръшни хора

Майстор-готвачът на курбана Иван Сотиров със своите помощници и музиканта Кирил

Тази къща от 2 м. вече е собственост на младия софиянец Димитър Георгиев

Англичани са собственици на този имот в селото

Някои семейства, купили имот в селото, предпочитат да си построят нова къща

Борка Иванова показва спечелените награди от фестивали

52-годишният Ицко Иванов е кмет на село Четирци, Кюстендилска област, вече четвърти мандат. Той е роден в Кюстендил, но детството му е преминало в село Четирци, завършил е ,,Горско и ловно стопанство“ в техникум в Кюстендил, но пред градския живот избира уюта и спокойствието на селото. Запознаваме се с кмета на земляческата среща-събор, която по традиция се провежда на Илинден, а гостите се събират на курбана в двора на училището. Последният випуск, който е учил в местното училище в село Четирци, е набор 1962 г. В момента огромният двор е превърнат в цветна алея, за която И. Иванов се грижи. На въпроса колко са жителите на селото, как живеят и кой се грижи за здравето им кметът разказва:

Сега в селото живеят 130 души, от тях най-възрастният е Васил Кордов, който е роден през 1924 г., а най-младите ни жители са 28-годишният Здравко Николов и брат му Георги Николов. 90% от населението на селото са пенсионери. За съжаление младите хора не се задържат в селото, заминават да работят в големите градове и в чужбина. Здравко Николов също бе на гурбет в Англия, но се завърна и сега се занимава със земеделие. Аз също през 1992 г. заминах да работя в производствен цех в Италия, но бързо осъзнах, че животът там не ми харесва, и се завърнах в родното ми село Четирци, където съм и в момента. Брат ми Илиян остана да живее със семейството си в Италия. Аз определено харесвам спокойствието на българското село, чувствам се полезен, когато обработвам земята и отглеждам животни. Ето тук, в двора, се грижа за гълъби, птиците ме познават и само при чуването на гласа ми идват към мен. Кметуването не ми тежи, защото върша работата от сърце. Този уют в двора на училището е създаден с много труд. Опитвам се да поддържам приятна атмосфера, а не закритото училище да се превърне в бурени и храсталаци. За първи път станах кмет на Четирци през 1995 г., тогава селото наброяваше 530 души, за съжаление за изминалите години починаха 400 жители. Имаше периоди, когато занасях в Общинската администрация по два смъртни акта наведнъж. Добрата новина е, че миналата година купиха къщи в селото млади семейства от София, сред тях и бизнесмени. Цената на къщите, строени около 1950 г., върви по 12-15 хил лева, зависи от това дали е поддържана, с каква покривна конструкция е и други особености. Радвам се, че хората, закупили къщи, не ги избират само като вили за почивка, а това стават техни домове, те имат намерение да се установят трайно в селото и да пътуват до София. Въздухът тук е прекрасен, има борова гора и две реки. През селото преминават Струма и Елешница. Вече има закупени и къщи от 3-4 семейства от Англия, с тях в момента създаваме контакти. Както виждате, днес на събора се събраха близо 200 души, сред тях по-голяма част са млади хора, пристигнали от различни краища на България. В селото ни преди години са се обучавали по 40 деца от 1-ви до 4-ти клас. Сред местните учители бяха покойните Венета Иванова и Иван Стойков. В момента се опитваме да поддържаме духа на хората, като имаме сформирана певческа група, която многократно е печелила награди от фолклорни надпявания. Пред кабинета ми има изграден кът, където са поставени всички спечелени грамоти и награди до момента. Така съхраняваме историята на селото, което е създадено още през 1576 г. В сградата на училището, където в момента се помещава кметството, има изграден и медицински кабинет. Два пъти седмично идва фелдшерката Евелина Тошева, която е към практиката на д-р Антон Стойнев. Тя е тук и хората са спокойни, че има медик, който им оказва помощ. Д-р Стамен Христов също има пациенти в селото, той осъществява домашни посещения, дори при необходимост им доставя медикаменти у дома. Смело мога да твърдя, че в нашето село няма престъпност, нито кражби. Хората не се страхуват за домовете и покъщнината си. Има много самотно живеещи хора, но те са спокойни относно сигурността си, защото външни лица в селото ни не остават незабелязани. Ако има пришълци, веднага ме уведомяват и взимаме мерки.

Разговаря СЛАВА ИВАНОВА