Книгите не поевтиняха, след като ДДС бе намалено на 9% , ползите са за търговците, не за издателите и авторите

Кирил Пецев е журналист, писател, бивш зам. кмет на Благоевград и председател на Общински съвет. Член на Съюза на писателите, автор на няколко книги, последната е историческият роман „Църна месечина“, издадена преди 2 г., а в момента работи над най-новата си с работно заглавие „Плачена земя“. С него разговаряме за проблемите на книжния пазар и ефекта от намаления на 9% ДДС на книгите преди 5 месеца.

– Г-н Пецев, има ли раздвижване на книжния пазар, след като ДДС бе намален на 9%? Рефлектира ли това върху крайната цена на книгите?

– Има раздвижване, но не е положително. Бългapия e eднa oт пocлeднитe cтpaни в EC, ĸoитo пpиeха пo-ниcĸa cтaвĸa нa ĸocвeния дaнъĸ зa ĸнигитe. По-висока е само в Дания – 25%, a във вcичĸи ocтaни cтpaни члeнĸи вapиpa oт 0% дo 15%. Ако става дума за цените, те не паднаха, въпреки очакванията на читателите, а няма тенденция и занапред да намаляват. Все пак намалението на ДДС за книгите влeзe в сила едва от няколко месеца и ограниченото му действие във времето не дава ясна перспектива. Очакванията не са еднозначни за всеки участник във веригата. Държавата очаква девет процента върху себестойността на продукта, читателят се надява книгите да струват по-малко, издателите – да се съживи замрелият заради коронавируса бизнес, а управляващите – да получат политически дивиденти. Първите реални резултати бяха в началото на промяната. Тогава дни преди новото ДДС да влезе в сила търговците се презапасиха с книги, които изкупуваха на старите цени, с надеждата да приберат разликата в ДДС-то. При това презапасяване в следващите месеци намаляха обемите на търговия, което постави издателствата в особено положение на несигурност. В крайна сметка намаленото ДДС за книгите все пак обещава позитивно развитие на пазара, макар и да не е директно насочено към читателите. Цените видимо не намаляха, но има предпоставки книгите да имат по-добро качество, с по-добро оформление, по-професионални преводи и ефективен маркетинг. Но книгоиздаването е далеч от здравословното ниво, което би позволило предвидимост и последователност в бранша като цяло и в издателствата поотделно. Няма чуваемост за предложения като въвeждaнeтo нa мexaнизми зa инcтитyциoнaлнo финaнcиpaнe нa библиoтeчнитe фoндoвe, ĸoeтo би мoглo дa бъдe пocтигнaтo чpeз пpиeмaнeтo нa Cтaндapтa зa библиoтeĸитe и paзpaбoтвaнeтo нa мexaнизъм зa cпeциaлнa финaнcoвa пoдĸpeпa нa ĸнижapницитe в мaлĸитe нaceлeни мecтa и други, които се дъвчат отдавна.

– Ако трябва да степенуваме кой е най-печелившият по веригата автор-издател-търговец?

– Да си припомним как набързо беше приета мярката за намаление на ДДС в книгоиздаването, което остави впечатлението, че е отговор за изпитан срам, че се намалява ставката за кюфтетата, а за духа остава висока. Ясно е, че най-добрата храна си е яденето, но в примитивните общества, а в една европейска страна тези действия трябва да отчитат и спецификата на храната, наречена книгоиздаване. Практически намаленото ДДС върху крайната цена на книгата носи ползи основно на търговците, но не и на издателите, а за авторите да не говорим. Според коментари на счетоводители и специалисти икономисти обаче ще се увеличи паричният оборот за самите издателства, което може да се отрази позитивно на бизнеса. Но не за всички е еднакво. Единствената полза от променената ставка на данъка е за големите издателства, които притежават собствени книжни вериги, или за книготърговците, които паралелно с продажбите издават и собствена продукция. Има предвиждания, че скоро книгите на по-малките издателства може би ще изчезнат от рафтовете на големите книжарници заради непосилните комисиони. За тях, които не са регистрирани по ДДС, е почти непосилно да дават книги в книжарниците срещу 50% от коричната цена. Това е сериозна предпоставка техните книги да се продават само през личните сайтове. Отделна тема са така наречените „самиздат” книги, които разчитат само на инициативата на авторите си и на читателска благотворителност.

– Вие сте автор на няколко книги. Носят ли ви доходи?

– Не съм чул и видял писател в България, който да каже, че живее от доходите на книгите си. Това е тъжно. Но има едно правило, не от днес. Ако талантът обслужва доминиращи идеологии, несъмнено се чувства по-комфортно. Но ясно е, че творчеството, доминирано от парите, превръща света в един безсмислен пазар на илюзии. Подчинявам идеите си на опита да осмислям ежедневието си и на удоволствието да съм пръв, който е прочел книгата, която пиша. Може би от това ще се получат и някакви достатъчни доходи. Но няма да е днес и скоро.

– Занимавали сте се и с издателска дейност, която е замразена. Защо?

– Страстта ми беше друга. Не бях загубил още глада към оперативната журналистика и хвърлих усилията си в проекти за частни медии. Издадох няколко книги на приятели, като облекчих пътя им до крайния продукт без комерсиални цели. Може би ми липсваше постоянство и настойчивост в търговската част на бизнеса.

– Какви са трудностите пред издателите?

– Издателите носят основната финансова тежест като междинно звено в пътя на една книга до читателя. Те плащат за авторски права, за редактиране, за преводи, за художествено оформление и маркетинг. Те плащат и за печат. А книгaтa e пpoдyĸт, ĸoйтo освен видимото съдържание на своята себестойност има и духовно съдържание. То няма как финансово да се оцени, а е основната причина една книга да стане търсена или не. И от издателя зависи да се ориентира в темите и сюжетите, като открие тези, които са комерсиални. И тук идва най-трудното, защото комерсиалното невинаги е и духовно най-качественото. Издателството е това междинно звено, което поема този сблъсък на потребности и риска на пазара.

– Пазарът на книги в България е силно стеснен. Отива ли си поколението на четящите хора за сметка на тези в социалните мрежи?

– Acoциaция „Бългapcĸa ĸнигa” отдавна атакува дъpжaвaтa дa пoмиcли зa пoмoщ зa ĸнигoиздaтeлcĸия бизнec. Еднa oт възмoжнocтитe e дa бъдe yвeличeн фoндът зa зaĸyпyвaнe нa ĸниги oт библиoтeĸитe. Toвa e перо, ĸoето най-бъpзo би дало стимул на книгоиздаването, тъй ĸaтo библиoтeĸитe ca нaдeждeн партньор, отразяващ и държавната политика.

Има дoбpa пpaĸтиĸa и чpeз вayчepнa cиcтeмa, ĸoятo дa cтигa дo paзлични цeлeви гpyпи. Toвa би пoдпoмoгнaлo и нacъpчилo чeтeнeтo, защото мexaнизмът зa изгpaждaнe нa eдин читaтeл нe e лeceн. Една дългосрочна и добре организирана стратегия за насърчаване на четенето би върнало книгата във фокуса на общественото внимание. Но да не се заблуждаваме, че ще върнем на сегашното младо поколение удоволствието от емоционалната среща с хубавата книга, така както го разбираше предишното поколение. Обобщавам с поколенията, като си давам сметка, че все пак книгата не е била никога масова страст за всички индивиди, както и сега не се отхвърля от всички като възможност да попият чужди емоции и чувства и да придобият чужд опит наготово. Ако търсим връзка с намаленото ДДС и на това да разчитаме да станат четящите повече, значи бъркаме. ДДС е търговска хватка, а загубата на читатели е духовна ерозия, която не зависи от цената.

Πocлeднитe мeceци cтaнaxмe cвидeтeли нa oгpoмни нaмaлeния в oнлaйн мaгaзинитe зa ĸниги, като в paзлични ĸaмпaнии цeнитe им cтигaт пoд 10 лева. Тpaдициoннo oĸoлo вcичĸи гoлeми пpaзници се организират излoжeния, пocвeтeни нa ĸнигитe. Зaтoвa мога да твърдя, че ĸнигaтa e дocтъпнo издeлиe, cтигa дa имaш жeлaниe дa я ĸyпиш.

– В ерата на дигиталните технологии доста автори имат блогове в интернет. Мислили ли сте в тази посока?

– Имам договор с издателство, което е поело ангажимента върху творчеството ми. Предпочитам да се съсредоточавам върху нови сюжети и теми, отколкото върху неволите на разпространението. Според мен това е истинският път. Всеки да се занимава с оная част, където е най-полезен.

– Имате ли проект за нова книга?

– Привършвам го вече. Сюжетът е исторически, с проекция в днешно време. Този път се съсредоточавам в детайлите. Следващата година може би ще е литературен факт. Работното заглавие е „Плачена земя”. Ако ви е любопитно и интересува читателите, предлагам кратък откъс от написаното.

– И защо истинският Бог стои настрани? – попитах дядо поп.

– Не стои. Гневът му често се стоварва с природна сила, която носи поразии. Да си чул, че на някои места пада небесен огън, силна градушка, мраз и суша, зараза по животните или редня по хората, ей така, уж без видима причина?

– Чул съм и съм виждал, но това все пак са природни сили.

– Не и когато удрят по места, станали натемия. Тогава без съмнение те са породени от Божия гняв. Но кой ти гледа!

– За такова нещо не съм чувал.

– Така е. Никой не се замисля, затова и клетвите продължават да се сипят на воля. В това дело неуморно участва целокупният български народ, който денем и нощем хвърля камъни върху „натемията” на народното недоволство. От всичко, което спасителят прави, няма никакъв вразумителен резултат и българинът, завъртян в хорото на сатанинското проклятие, чрез всякакви клетви и злостни думи вика от ада душите на все по-проклети управници в една все по-нещастна натемия.

– И това сега ли се разбра?

– Сега ти го разбра. И връщане назад нема. Натемиите по света стават все повече и на все по-големи територии с по-ного люде. Черната магия е като хала, която вече не търси само единични грешни души, а иска накуп душата на всички хора.

– И ние ли сме спасението? Като се огледам, ного не ми фаща окото.

– Ние требва да спасим нас си, за другите Бог да се погрижи. Само он може да сопре вселенското отстъпление.

– Ако е толко близо отстъплението, що го кажуваш, защо ти е толко ного ракия да вариш?

– Близко или далече нищо не значи. Оно може без да го разбереш да дойде и да ти бръкне в душата. Но знаците, че вече е тука, са ного. Още в зората на християнството, преди осемнадесет века, Свети апостол Павел ни е предупредил, че „тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа сега“. И още казва: „Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта“.

– Така, както го казваш, тръпки ме побиват, дедо попе, и след това пак ми викай: „не се плаши!”. Не го разбирам, ако дойде нещо, идва за сички. Каквото, такова! Защо требва да го мислим?

– Защо сме хора християни, а не антихристи. И ако требва душата ми в Ада да гние, нека гние за мойте си грехове, а не за греховете на сички, обладани от Лукавия. Че отстъплението идва не отеднаж, а стъпка по стъпка, с наглед дребни работи. То отмята човешката душа от християнското учение. Най-напред идва заблудата, че учението на Спасителя не е единственото вярно и добродетелно най-извисено, а е едно от многото и той не е единствен божи син, а е наравно с Буда, Мохамед, Кришна и прочее лъжепророци, които сега се роят под път и над път. След това идва стъпката на пълното отричане на Христа като ненужен презрел плод и изхвърлянето му в кацата за прокиснало джибри, където се вмирисват евангелските поучения за добро и зло. И накрая от това джибри, подсилено от безизходицата, в която е изпаднал всемирът, ще потече химерата на общото опиянение от единната измамна религия на Антихриста. Срещу нея мойта ракия, що варим сега, колкото и ного да е, нема да стигне, оти под казано на Антихриста е заложена целата користна и бездуховна мощ на злото.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *